21.2 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Анна-Мария Гюзелева: Людмила Живкова ме освободи от училище, за да снимам в „Пътят към София“

Видях я отдалече как идва с лекотата на балерина по столичния бул. „Скобелев“. Усмивката й, с две трапчинки, е така чаровна, че кара хората да се обръщат след нея. Ако искате да видите красивото й лице, гледайте БНТ 2, където в момента повтарят един от култовите сериали от времето на късния соц „Пътят към София“. Там тя блесна в ролята на Неда, годеницата на френския дипломат Леге, спасител на много осъдени участници в Априлското въстание. Този филм ме провокира да поканя на обяд Анна-Мария Гюзелева.

 

Петя БАХАРОВА

Веднага ми предложи да седнем в небезизвестната софийска бирария „Петте кьошета“. „Всички хора на изкуството харесват това място“, обяснява балерината, актриса, журналист, продуцент и съпруга на световния бас Никола Гюзелев.
Сервитьорите поздравяват приятелски Анна-Мария, очевидно е сред редовните клиенти. Тя пък ми казва, че собствените на бирарията са художници. Единият от тях е сценограф от българска страна на първия италиански сериал, в който тя участва. Името на художника е Константин Льондев, сериалът е „Златни години“ и е сниман през 1989 година в Италия и България.
Анна-Мария Гюзелева препоръчва да опитаме от лучените кръгчета на заведението. Разбира се, харесваме и други от специалитетите на „Петте кьошета“.

Срещата ни с Анна-Мария е ден преди да замине за Италия, но пък е веднага след Нова година и тя споделя, че 2023 г. е била доста плодотворна за нея. Основно е свързана с 45 години от дебюта й в „Пътя към София“. По тази причина и сериалът върви в момента по БНТ 2, още повече че когато София е освободено от турско робство през 1878 година, е януари.
„Моя приятелка българка, която е преподавател в Римския университет, казва, че „Пътят към София“ е добър начин да се учи история от тези, които имат празнини в знанията“, казва Гюзелева, която в сериала е все още с името Анна-Мария Петрова.
През 2023 г. излиза и най-новата й стихосбирка „Сидхарта-Буда, събуди ни“, посветена и на дебюта й на екрана, и на 145 години от Освобождението.

Отново миналата година е и деветото издание на „Биенале Артемидия“, което Гюзелева основава в Рим през 2007 година по повод влизането на България в Европейския съюз.

Връщам разговора към снимките на „Пътят към София“ през 1978 г., която е българско-съветска 5-серийна продукция. Интересно ми е как украинският режисьор Николай Машченко се спира именно на Анна-Мария за ролята на Неда.

По това време тя е ученичка в балетното училище.

„Не бях завършила и по този повод се наложи Людмила Живкова да пише до директорката и да иска разрешение да отсъствам 6 месеца от училище. Разрешиха ми, защото бях отличничка“, връща лентата събеседничката ми
Младата балерина е избрана за ролята, за която се явява на кастинг с 300 момичета. „Режисьорът просто отсече, че аз съм типичната българка“, казва не без гордост Гюзелева.

Екипът носи на ръце младата Анна-Мария. На първия снимачен ден, който е в една пловдивска църква, разбира от колеги, че до последния момент участието й в поредицата е висяло на косъм. Имало силен натиск „отгоре“ ролята да бъде дадена на друга актриса. Гюзелева тактично не назовава името й. Режисьорът Николай Машченко обаче е категоричен, че ако Анна-Мария не участва, няма да снима сериала.

Историята се повтаря години след това покрай филма „Хан Аспарух“ на Людмил Стайков. За тази лента тя е избрана да играе Ие – сестрата на главната героиня Пагане. Следва височайше обаждане и ролята е поверена на друга актриса. „Успяха да ме изместят. Тогава Людмил Стайков каза, че ми е направил една роля, с която винаги да присъствам на снимките на „Хан Аспарух“.

Аз обаче много се засегнах, почувствах се предадена, защото все пак бях избрана

за ролята. Имах опита от „Пътят към София“, в който режисьорът устоя на натиска, при „Хан Аспарух“ отказах да участвам“, разказва все още с горчивина тя.
Преди тази развръзка Людмил Стайков съобщава на Анна-Мария, че трябва да се научи да язди. Младото момиче приема думите му изключително сериозно и изчезва за няколко месеца, през които ходи на езда при създателя на българската каскадьорска школа Димитър Кехайов. „Не трябваше да изчезвам така, трябваше да държа връзка с продукцията, но понеже ми беше казано, че трябва да се науча да яздя, аз веднага го направих. Дисциплината, на която бях научена в балетното училище, ми изигра в случая лоша шега. В един момент се върнах в продукцията, но се оказа, че рокадата е станала.“

След това Анна Мария участва в продукции на Васил Мирчев и Вили Цанков. Артистичната й кариера у нас приключва, когато се омъжва за един от най-големите баси Никола Гюзелев и тръгва с оперната звезда по света. След пауза от няколко години, когато ражда и отглежда дъщеря си Адриана, започва да се снима в Италия. Ангажиментите следват един след друг. Равносметката е участие в около 50 италиански филми и сериали. Гюзелева е една от актрисите в изключително популярния и у нас сериал „Октопод“.

С главния герой комисар Корадо Катани, изигран от актьора Микеле Плачидо, я свързва приятелство. Българската актриса познава всичките му четирима братя, сестра му и майка му. През 1998 година дори снима филм с по-малкия му брат Джерардо. Той обаче не е известен с фамилията Плачидо, а с артистичното име Амато.
В седмия сезон на „Октопод“ към Анна-Мария се присъединява и друга голяма българска звезда – Стефан Данаилов. Режисьорът Луиджи Перели толкова харесва Ламбо, че по-късно му поверява главната роля в сериала „Дело по съвест“.
Ролите, които Анна-Мария получава, са предимно на италианки заради смуглата кожа и черната къдрава коса. В началото се налага да дублират гласа й, докато научи езика добре. През 2002 година снима с голямата италианска звезда София Лорен. „Тя е красива, страхотна, дисциплинирана – разказва Анна-Мария. – Не говореше с всеки, но двете станахме близки. Знаеше, че съм българка, но не знаеше, че съпругът ми е Никола Гюзелев. За киното бях Анна-Мария Петрова, защото в Италия остава бащиното име, а и Петрова беше по-лесно за произнасяне.“

Италия определя и до днес живота на Гюзелева, но всичко започва от Лом, където е родена. Майка й е фармацевт, а баща й зооинженер. Семейството се мести във Враца, откъдето е баща й.

„Родителите ми бяха здравни работници, но бяха отворени за изкуството.

Идвахме често в София и непрекъснато ходехме на опера и театър. На 6-годишна възраст гледах „Аида“, а на 8 – „Травиата“ – разказва тя. – Освен това ме бяха записали в балетната школа към пощата във Враца. Не помня откъде, но бях разбрала, че има балетно училище в София, и казах на нашите, че искам да кандидатствам там. Явих се на изпити и взеха, че ме приеха. Много съм задължена на родителите си, защото двамата решиха и се преместихме в София. Намериха едно старо немско пиано и започнах да уча в балетното училище. Боготворя майка ми и баща ми. Написала съм много стихове за тях.“

Балетът е в основата и на запознанството, а след това и на брака й със световния бас Никола Гюзелев.

След конкурс я приемат първо в балета на операта, където е по заместване, а след това в трупата на Музикалния театър. Освен класически балет Анна-Мария специализира и други техники. Тя е от първия клас, обучаван по модерен балет и джаз техники. След години Гюзелева специализира и в Италия, и в САЩ. Не след дълго започва да преподава джаз техники в Италия. „Търсеха ме да изнасям лекции не за класически репертоар, а модерен – отбелязва тя. – Работила съм в една от най-старите римски балетни школи.“

Анна-Мария с усмивка ми казва, че познанството й с Никола Гюзелев е още като ученичка, когато малките балерини участват в спектакли на операта. „Вървеше „Фауст“ на Гуно, където имах роля на гръцка красавица. След това играх и Клеопатра. Междувременно гостуваха оперни звезди, между които и Гюзелев – разказва съпругата му. – Той се запозна с всички нас. Спектаклите си вървяха, Никола заминаваше и се връщаше. По-късно мои колежки ми разказваха, че е стоял на авансцената и ме е гледал.“

За ролята на Клеопатра се налага специален грим за Анна-Мария. Гримьорът е чичо Стефчо, който един ден й показва снимката на Никола Гюзелев и я пита дали го харесва. Отговорът на младата балерина е положителен. Чичо Стефчо й обяснява, че в този момент Гюзелев има проблеми, които трябва да разреши. Точно тогава той се разделя с втората си съпруга – гръцка оперна певица. „Оказа се, че когато чичо Стефчо гримирал Гюзелев, му говорел за мен и в някакъв момент му дал моя телефон“, споделя Анна-Мария.

Един ден през 1982 година младата балерина се прибира от репетиции. От вратата майка й съобщава, че я е търсил Никола Гюзелев. „После се обади, видяхме се, постепенно това зачести. Беше се разделил с гъркинята. Заедно сме от есента на 1983 година. Оженихме се на 3 юни 1984 година“, споделя тя.

Питам Анна-Мария какъв съпруг е бил Гюзелев, имайки предвид световната му слава, живота му под прожекторите и факта, че разликата във възрастта им е 23 години.
„Той не беше консервативен, но като всеки мъж, при това българин, беше ревнив – признава тя. – От друга страна, му беше приятно, че аз работя, снимам, водя балетни уроци, изявявам се като журналист. Разликата във възрастта ни не беше никакъв проблем за нас. Важното беше, че аз не влязох в съревнование с него. Държах го на пиедестал, за мен той беше звездата. Но аз продължавах да си правя моите неща, а той ме подкрепяше и разбираше.“

Едно от нещата, които Анна-Мария жертва, е, че не може да играе в театъра заради дългите турнета. „Дебютирах в драматичния театър в Италия и можех да продължа, но нашият начин на живот не ми го позволяваше. Това значеше да нямам семейство.“
Питам я дали се е чувствала като муза на Никола Гюзелев.

„Надявам се да съм му била муза. Той ме е и рисувал, както и децата си, разбира се.

Ние разчитахме един на друг“, казва малко носталгично. В очите й се появяват сълзи, когато добавя, че през май ще станат 10 години от смъртта на големия оперен певец. Липсва й опората му.

Въпреки ангажиментите в Италия Анна-Мария работи 10 години за „Добро утро“ на Александър Авджиев по БНТ. Първото й интервю за предаването е със световноизвестния италиански режисьор Бернардо Бертолучи. Той дава автограф на Анна-Мария, на който пише: „На най-хубавата българо-пармиджанка“, защото тогава живее в Парма със съпруга си.

Интервюирала е за БНТ Бъд Спенсър, Джулиано Джема. Организира интервю с Берлускони, когато става премиер на Италия за първи път. Неговият пиар обаче сменя деня и екипът не успява да реализира снимките. През 2000 година Авджиев събира екипа и й казва: „Спираме предаването. Всички ни изкопираха“.

Поезията е другата страст на Анна-Мария. Описва я като необходимост да се изразява по друг начин, не само на сцената и екрана. „Ако я нямаше поезията, щях да се депресирам в някои тежки моменти от живота ми. Това беше отдушник за мен.“
Сега тя живее наполовина в България, наполовина в Италия.

Посветила се е на продуцентска и мениджърска дейност. След смъртта на съпруга й основават фондация „Никола Гюзелев“, чрез която дават международна награда за изпълнители от оперното и изобразителното изкуство, тъй като Гюзелев приживе е и добър художник.

„Не мога да чакам нещо да се случи, просто трябва да действам. И тъй като през годините не можех да бездействам, докато ме изберат за някоя роля, станах продуцент.“

Една от най-важните роли на Гюзелева обаче е на майка. Дъщеря й Адриана вече е поела по своя път. Той не е свързан с професиите на родителите й, макар да е взела от техните таланти. „Тя обаче реши да се абстрахира, явно не е искала да бъде сравнявана с нас.“ В момента Адриана е food блогър. Популяризира италианската кухня и вина. От години живее и работи в България, като преди това е била сътрудник в Европарламента.

„Тя е живяла 25 години в Италия, но е родена и си обича София. Аз също я обичам, но с малка нотка на горчивина. Много обичам да пътувам, да опознавам други култури, традиции. Космополит съм, но любовта ми към България е до такава степен, че от някои неща ме боли сърцето. Искам да се чува за страната ни с добро, да видят какви таланти имаме.“

Преди да се разделим, Анна-Мария ми казва, че през зимата обикновено иска да избяга от България. Затова заминава за Рим, който определя като щастлив остров, където сега е 15 градуса, а морето е само на 30 километра.

МЕНЮ
Ресторант „Петте кьошета“, бул. „Генерал Скобелев“ 25, София

Шопска салата – 9,30 лв.
Разядка „Петте кьошета“ – маслинова паст, баба гануш, катък, сушен домат- 8,30 лв.
Свински карета с тиквички – 12,80 лв.
Панирани лучени кръгчета – 7,90 лв.
Домашна питка, запечена с моцарела – 5,80 лв.
Бира „Старопрамен“ – 4,40 лв.
Бира „Хугардън“ – 6 лв.
Шоколадово суфле – 2 броя – 15 лв.

Общо – 65,10 лв.

 

Последни новини

- Реклама -