Той ме предупреди, че трябва да изкача 5 етажа пеша, за да стигна до кантората му на улица „Славянска“. Чака ме пред широко отворената врата и с усмивка ме кани в кабинета си. Говори тихо и деликатно, неочаквано за човек, който е бил правосъден министър, а сега адвокат по наказателни дела. Срещата ми с Антон Станков започна от неговата кантора, но продължи в близкия ресторант „Лампата“ до градинката „Кристал“.
Доктор по право в Бургаския свободен университет, „Офицерски кодекс от 1904 година“, „Награда за цялостен принос като юрист“, „Адвокат в медиите“, са част от дипломите и грамотите, които виждам по стените на кабинета му. Бившият правосъден министър обръща по-специално внимание на „Почетна грамота за най-трезвия член“. Антон Станков усмихнато казва, че много държи на това признание, което е от Правната комисия към управителния съвет на Националното сдружение на ловците и рибарите. Другият не по-малко важен документ, който е поставен на видно място в офиса му, е по случай 20 години дирекция „Охрана“, която той създава към Министерството на правосъдието.
„Показвам ви тези неща като интродукция към нашия разговор“, отбелязва той. След това се запътваме към „Лампата“, където най-често похапва юристът.
Оказва се, че министърът на правосъдието в кабинета „Сакскобургготски“ е традиционалист и почти всеки обед си поръчва зелена салата и телешки стек или пържола. Максималното, което може да изпие по обедно време, е една бира. Докато чакаме сервитьора, Антон Станков обяснява, че може да готви и това не го плаши, но вкъщи тази роля е поела съпругата му, която е кулинар. Тя се казва Михаела, юрист е и работи в Комисията за финансов надзор, сектор „Застраховане“.
„С удоволствие хапвам от нейните ястия и ми личи въпреки петте етажа, които изкачвам всеки ден до офиса“, смее се Станков. Разговорът ни тръгна някак лично и бързам да го попитам има ли деца.
Оказва се, че бившият министър има няколко брака.
„Три пъти съм се развеждал и 4 пъти съм се женил. Имам общо пет деца. В момента отглеждам две дъщери на 15 и на 13 години. Мисля, че вече съм си намерил мястото в живота. Аз търсих любовта и я намерих от четвъртия път. Има хора с различна съдба, при мен така се случи, не съжалявам за нищо“, споделя той.
С днешна дата Антон Станков е адвокат и се занимава основно с наказателни и административни дела. Кариерата му обаче започва в Шумен като граждански съдия. И до днес си спомня делото на едно непълнолетно момче, хванато с марихуана. Баща му е високопоставен полицай, но напълно непознат на Станков, когато поема случая. Оказва се, че дилъри продават на хлапето изварена марихуана, в която съдържанието на активното вещество тетрахидроканабинол е нула. Станков оправдава момчето, но има лют спор с вещото лице, което изтъква, че марихуаната у нас е забранена. „Да, забранена е, но в случая нямаше упойващо вещество. Не знам какво е станало с детето, надявам се, че си е извадило поука“, отбелязва юристът.
При срещата ми с Антон Станков темата марихуана и задържано непълнолетно момче е особено актуална покрай случая със сина на евродепутата Радан Кънев. Интересен ми е неговият коментар. „Още в университета, а аз съм завършил право през 1988 година, са ме учили, че 24 арест дава необратими последствия върху психиката. В този смисъл съм против задържането на непълнолетни. Не се познаваме с Радан Кънев, но в случая той веднага се е отзовал. Тази история ми е странна, каква е тази рутинна проверка на МВР в 9.30 часа сутринта? Някак си ми стои нагласено. Но това е съдбата на родителите с политическа кариера, семействата им се гледат под лупа“, обяснява Антон Станков.
Близките на Станков не са попадали в такива ситуации. Самият той, преди да стане политик, има съдийски опит, който изисква много стегнато и обрано поведение, което предава и на децата си.
Завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“ и
започва кариерата си в съдебната система като младши съдия в Шумен.
По-късно е районен съдия в Шумен и София, а след това и съдия в Софийския градски съд. В периода 2001–2005 година е министър на правосъдието в кабинета на Симеон Сакскобургготски, като тогава е и председател на Висшия съдебен съвет – позиция, която го поставя в центъра на големите съдебни реформи в началото на века.
Питам го как стига до министерския пост. Препоръчва го Иван Летников, негов асистент от университета по Наказателно право. „Когато ставаше дума за първата регистрация на НДСВ, Иван ме потърси и попита дали мога да съдействам по някакъв начин“, казва адвокатът. По това време Антон Станков е на 35 години и е зам.- председател на Софийския градски съд и председател на Наказателното отделение. Нахвърля няколко идеи, но взима 90 дни отпуск и с приятел семейно заминават на море в Гърция.
„Никога няма да забравя как с моя приятел лежим на плажа. Той много се интересуваше от политика, неговият телефон работеше и непрекъснато ми съобщаваше кой какъв министър ще става“, разказва Станков. Прибират се от Гърция една петъчна вечер. Включва телефона си, който веднага започва да звъни. Обажда се секретар на царската партия и спешно му иска биография, защото е предложен за министър на правосъдието. Станков остава като гръмнат. Вкъщи няма принтер и подава написана наръка биография. „Да си съдия изисква бързо да взимаш решения.
Нямах представа какво ме чака, но на следващия ден бях одобрен от парламентарната група на НДСВ
и съответно когато парламентът гласува Министерския съвет, бях избран за министър на правосъдието“, връща лентата той.
Новината стига до него, докато е в Троянския манастир, където кръщават сина на негов приятел. Само за минути мобилният му телефон блокира от обаждания.
Антон Станков изтъква, че при съставянето на кабинета Симеон Сакскобургготски залага на млади хора. „Ако си спомняте Милен Велчев, Филиз Хюсменова, Долорес Арсенова, а Николай Василев беше дори по-млад от нас. В същото време бяхме достатъчно опитни“, уточнява той. Бившият министър на правосъдието и до днес има чудесен контакт с царя и споделя, че е научил много от него. „Той правеше всичко по един особено фин начин. Неговото поведение, протоколът, по който водеше заседанията, беше изключително прецизен. Нямам спомен да се е месил в работата ми. По-скоро аз съм го търсил за съвет, когато е ставало дума за по-тежки решения.“
Един от най-тежките казуси в онези години е Либийското дело.
Тогава Антон Станков и Соломон Паси са съпредседатели на комисия, занимаваща се със защитата на медицинските ни сестри. Тази комисия организира не само адвокатската защита, а координира и всички дипломатически усилия и контакти със службите на партньорските държави. „Както се видя, това даде резултат, макар и по-късно, след края на нашето правителство“, изтъква Станков.
6 май 2004 година е най-тежкият му момент като министър. На тази дата Либийският съд обявява смъртните присъди на сестрите и д-р Здравко Георгиев. Тогава по стечение на обстоятелствата Станков е единственият държавен представител на линия в България. Точно в този ден премиерът Сакскобургготски не е в страната, Соломон Паси също, както и президентът Георги Първанов. Налага се Антон Станков сам да подготви позицията на държавата. „За секунди трябваше да я формулирам и обявя пред журналистите. Беше едно от най-големите ми изпитания в живота“, признава бившият министър. Това е и един от последните случаи, в които е виждал България обединена.
Като министър Станков участва в процеси, които остават част от спора за еволюцията на българското правосъдие – сред тях са поставянето на основите на пробацията и като цяло политики, насочени към реформиране на наказателното право. По-късно сам той определя закриването на така нареченото спецправосъдие като реформа. Тези ходове печелят и критики, и подкрепа – и до днес неговите решения се обсъждат в публичния дебат.
Въпросният период в живота му е запомнен с интензивни реформи, понякога остро критикувани, понякога бурно защитавани. В годините след министерството Станков често говори в медиите като експерт и адвокат – темите, на които се връща, са корупция, ролята на прокуратурата и политическото влияние в съдебната власт. Една от по-известните му формулировки е: „Научихме се да използваме правосъдието за лични цели“. Репликата обобщава острия му тон към практики, които според него изкривяват системата.
През 2025 г. Станков бе номиниран за поста омбудсман. Това събитие отново го извади в публичното поле и върна вниманието към цялостната му професионална биография и към позициите му по важни теми като независимост на съдебната власт и борба с корупцията.
Антон Станков е роден на 17 февруари 1966 г. в Ямбол. А причината да се появи на бял свят в този град е баща му, който тогава като офицер служи там. Майка му е акушерка. Къщата, в която живеят с родителите му и по-малкия му брат, е срещу Математическата гимназия. В момента на мястото на училището се намира паркинг.
Когато Антон е на 6 години, баща му е приет да учи във Военната академия в София и семейството се мести в столицата. До 3-ти клас учи в 130-о училище в Подуене, средното си образование завършва в Шумен.
Докато следва в Юридическия факултет, мечтата му е да стане прокурор,
защото му изглежда по-мъжка професия. По време на стажа си дава сметка, че не отговаря на психологическия профил за тази работа. Антон Станков не е агресивен или нападателен, а балансиран човек, който се вълнува от справедливостта.
Когато отива да получи дипломата си от Юридическия факултет, е школник в школата за запасни офицери „Христо Ботев“. Застава пред университетската 72-ра аудитория, но го досрамява да влезе, защото е облечен в парадна униформа и решава, че ще предизвика бурна реакция. Взима дипломата си на другия ден, но до днес съжалява, че е изпуснал онзи тържествен момент.
Изкарва стажа си в Шумен, където се отваря място за младши съдия. По-късно му предлагат да стане шеф на Районния съд в града, но Станков избира столицата, за което няма причини да съжалява. Започва работа в Софийския градски съд, като споделя, че първите му 6 месеца там са кошмарни заради големия брой убийства, по които е съдия. Впоследствие става зам.-председател на СГС, където се учи да управлява. А това никак не е лесно, като се има предвид, че съставът на наказателното отделение на този съд е от трима мъже и 30 жени. Очевидно е, че съдийският състав е изключително феминизиран, а стресът се отразява доста тежко на жените, които са майки и съпруги, изтъква Станков.
„Най-трудно е да ги научиш да не бързат със заключенията. Правото и животът са бавни неща“, казва още той. После се усмихва и добавя, че единственото, което никога не е успял да овладее, са „тънкостите на политическия баланс“. „Аз съм съдия по природа – там балансът е в закона, не в договорките“, отбелязва Антон Станков.
Малцина сигурно знаят, че като министър на правосъдието той прави първите промени в Конституцията, които засягат съдебната власт. Станков е категоричен, че за това не може да приписва заслуги сам на себе си. Тогава на всеки две седмици пътува до Брюксел, защото най-трудната глава в преговорите за присъединяването на България към ЕС е „Правосъдие и вътрешни работи“.
Една от забавните случки, които споделя от онова време, е, когато европейски експерт му подава дебела папка с препоръки и му казва: „Господин Станков, тук е пътят към Европа“. А той отвръща: „Добре, кажете ми къде е изходът, ако не издържа“.
Разговорът ни стана прекалено сериозен и за да го разчупя, подхващам темата за хобитата.
Оказва се, че Антон Станков е запален ловец.
Сезонът вече е започнал и преди дни бившият правосъден министър е бил на подборен лов за благороден елен. Това означава, че се стреля само по животни, които са дегенерирали или не трябва да дават поколение. „Това е грижата на ловеца към чистотата на гена на животните“, уточнява той и разказва как почти из цяла България има приятели ловджии и най-важното – член е на Правната комисия на Ловно-рибарския съюз. Освен лова другото хоби на Антон Станков е китарата. Той свири, обича да пее и е фен на Васил Найденов и група „Сигнал“. Когато се събере със съучениците си, адвокатът задължително изпълнява по нещо от техния репертоар.
Като родител голямото желание на Станков е да даде на дъщерите си усещането, че светът е достъпен. Двете момичета учат немски и руски, знаят английски. Семейството доста пътува. Последната идея, която малката му дъщеря подхвърля, е да пътуват до Исландия. Антон й обещава, че ще го направят при първа възможност.
В шумната обстановка на ресторанта Антон Станков говори тихо. В края на обяда съм наясно, че с правораздаване започва пътят му и с право продължава. Между тези две точки стои кариерата на съдия, министър, реформатор, адвокат и най-важното, на човек, който вярва, че правосъдието може да бъде честно, стига хората в него да издържат.
„Научихме се да използваме правосъдието за лични цели“, е крилата негова реплика, която звучи като диагноза на прехода.
МЕНЮ
Ресторант „Лампата“ – градина „Кристал“, ул. „Георги Раковски“ 123
Зелена салата – 18,40 лв.
Халуми на жар с чери домати, риган и зехтин – 16,50 лв.
Хелти телешки бифтек със запечен бекон, яйце и айсберг – 24,50 лв.
Бира „Хайнекен“ – 5,90 лв.
Минерална вода – 6 лв.
ОБЩО – 71,30 лева
Петя Бахарова