Проф. Людмил Вагалински е археолог, чието име се свързва с уникалната находка на статуята на Хермес в античния град Хераклея Синтика. В продължение на два мандата е директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той ръководи мащабни международни проекти, има множество публикации в своята област.
– Професор Вагалински, какво почувствахте, когато открихте статуята на бог Хермес? Как се случи, ще кажете ли подробности около тази уникална находка?
– Още не мога да се зарадвам, защото знаех какво ме очаква, и то не с положителен знак. Ще ми трябва време да го осъзная.
Открихме този обект още през 2018 година. Затворихме го с решетки, за да не влизат най-вече деца и да не стане някоя беля. Още докато инспектирахме мястото, ни направи впечатление, че на повърхността на насипа, вътре в канала, се вижда мраморно парче. Намирали сме такива парчета под големи мраморни статуи, разбити от земетресения, от хора. Но тук се оказа нещо по-различно – попаднахме на цяла статуя, и то с глава. Обикновено ги намираме без глави. Откритието е страхотна отговорност и е голямо напрежение за нас.
– Кое поражда напрежението? Очаквате ли проблеми?
– Има няколко измерения на това напрежение. Първо, трябва внимателно да проучим защо статуята е там. Парцелът е частен и всяка година правим аварийна консервация на римските градежи, защото собственикът нехае и не прави нищо. Ние ги съхраняваме аварийно, макар че това не е наше задължение. Според закона и изискванията на наредбата за теренни археологически проучвания ние трябва да консервираме аварийно само градежите, които сме открили в годината, в която работим. А ние там не копаем 6–7 години. Общината няма право да направи проект за трайна консервация, защото не е собственик.
Сега собственикът, освен че нехае, доста се гневи, когато се появим на неговия парцел. Той звъни на полицията с твърденията, че на терена му има иманяри и че не знае кои сме. Идва полиция, пишем протоколи. Обстановката е напрегната и никак не е приятна.
– След като открихте статуята на Хермес, собственикът на имота да не би да има претенции към нея?
– Никой в България няма право на претенции към археологически ценности. Според закона и артефактите, и структурите на място са държавна собственост. Напрежението обаче си остава. Общината не можа въпреки усилията на кмета на Петрич Димитър Бръчков да намери подход към собствениците на такива парцели.
Има другата възможност, която е по-трудната, но неизбежна – отчуждаването на тези имоти. Законът много ясно е разписал как и защо се прави. Но по този въпрос някой трябва да прояви кураж и най-вече грижа. Това обаче не се случва през всичките тези години. Хераклея Синтика не е изключение и е много тежък пример.
Отговорността ни към статуята на Хермес е много голяма. Беше изключително трудно да се извади тази артефакт, който тежи около тон, без да пострада не само той, но и хората, които работеха там.
От друга страна, имаше натиск и напрежение върху екипа ни. Непрекъснато ни питаха кога ще покажем статуята, какво правим, защо я крием. Имаше дори твърдения, че сме я изнесли в чужбина, че сме я продали, че сме я занесли в София…
Една доста известна западноевропейска медия ни обвини, че не сме им казали точното време кога ще я извадим. Натискът беше огромен и невинаги добронамерен.
– И как постъпихте?
– Постарахме се да запазим хладнокръвие. Много внимателно планирахме всяка стъпка по изваждането. Разиграхме няколко варианта на опаковането, повдигането и закарването на статуята в музея в Петрич.
– Къде е мястото на такава уникална находка според вас?
– От 2007 година ръководя разкопките в Хераклея Синтика и не съм взел една керемидка. Даже малко съм попрекалил, защото все някой артефакт може да попълни колекцията на Националния археологически музей, който е най-старият музей на България. Вътрешното ми усещане обаче е, че трябва да уважим преди всичко местната общност и тя да има полза, включително финансова, от работата ни.
Затова само консервираме находките в лабораторията в София, след което ги връщаме, като всичко става с протоколи.
В крайна сметка България не е толкова голяма и всеки може да дойде да види статуята на Хермес в Петрич.
– Каква е стойността на статуята като артефакт и във финансово измерение?
– За финансовата част ще се въздържа от цифри. Да не говорим, че такива статуи не се продават, няма и пазар за тях. Шегувам се с моите колеги, че с парите от тази статуя може да се купи музеят в Петрич с всички предмети в него.
Статуята на Хермес е изключителен артефакт. От културно-историческа, пък и туристическа гледна точка тя носи много информация и е силен притегателен център.
Статуята ни разказва, че хераклейци са били доста привилегировани спрямо централната власт в Рим и са имали значителен финансов ресурс.
Прави силно впечатление, че тази статуя е оцеляла и е била обгрижвана цели 400 години. Независимо че през това време е имало различни катаклизми, вражески нападения. Въпреки всичко хората са я опазили и нещо повече – в самия край на IV век, тоест 400 години след създаването на скулптурата, те много внимателно са я скрили в голям канал. Това става след много тежко земетресение, което удря града, за да я запазят най-вероятно от погроми на ранните християни.
Хората са скрили статуята с огромен респект, пазили са я, имали са отношение, което е изумително.
– Всяка година в началото на археологическия сезон вашата гилдия се оплаква, че финансирането на разкопките се бави. Така ли е и сега?
– Да, нещата не стоят много по-различно. За съжаление, през последните години тази иначе стройна организация по подбиране на конкурсен принцип на археологически проекти от цялата страна доста забуксува.
Политическите въртележки в страната също се отразяват. Тази година конкурсът за финансиране на археологически проекти беше проведен по-късно от заложеното в правилата. Бог знае кога ще дойде финансирането. Вероятно пак ще стане късно, както миналата година, когато се случи на прага на есента. Така няма кога да проведем проучванията, да ги отчетем. Някои колеги се отказаха от разкопки, особено тези от университети, защото имат лекции, и така сезонът се затормозява.
– Вие как започнахте разкопките?
– Хераклея Синтика получи целево финансиране заедно с още пет обекта от Министерския съвет. То беше обявено в „Държавен вестник“ в края на миналата година, на 30 декември, но все още не сме получили парите. Те минават по някакъв много сложен начин през Министерството на финансите, Министерството на културата. От своя страна Министерството на културата трябва да сключи договор с общината, а тя много отдавна е сключила договор с институцията, в която работя – Националния археологически музей при БАН. Само че чиновническата организация, предполагам поради политическите въртележки, не работи системно и достатъчно ефективно. Поради което ние още нямаме пари. Ако ги чакам да дойдат, няма да имам време да си свърша работата. Да не говорим, че след едно определено време не мога да наема работници. Хората от екипа ми могат да се разпръснат, защото имат и други задачи. В момента плащам от личните сметки за гориво, за храна и най-вече за консумативи.
Много важно е финансирането на археологията да е навреме и това е големият ми апел към всички институции, които имат отношение към нашата работа. Ние стоим, чакаме, времето си върви, после идват дъждовете и всичко става по-трудно.
– Затова ли казвате, че археологията е лукс?
– Археологията в България има добро законодателство, но напоследък държавните механизми буксуват и никой не може да обясни къде е причината. От време навреме нас, археолозите, ни използват за боксови круши, защото трябва да сме виновни за всичко. Или спъваме прогреса на страната заради някакви спасителни разкопки, което не е вярно, или не знам си какъв документ не сме подали. Инспекторатът се занимава основно с нас, но където наистина има проблеми с иманяри и тежки нарушения, там са пас.
– Успяват ли да ви изпреварват иманярите?
– Иманярите почти винаги ни изпреварват, защото държавата не е отделила достатъчен ресурс и система, за да се справи с тях. Ако иска, тя може да се справи с всякаква криминална дейност, но това не е между приоритетите й. Звената, които работят с иманярите, са малко. Твърдя, че на местно ниво органите на МВР системно не се занимават с иманярите. Поради което тези хора продължават да рушат. Това е постоянната ми болка.
– А как стоят нещата на Хераклея Синтика?
– На обекта има хора, назначени от община Петрич, които се грижат за обекта, почистват го. Те споделят, че са се появили иманяри, които им обяснявали как късно са разбрали за канала, където открихме Хермес. Разказвали, че са действали в Северна България и са извадили някакви статуи, но много съжалявали, че са закъснели за нашата находка. Сега имам притеснения, защото на този частен парцел, където се случиха нещата, напрежението е доста високо. Вече е публична тайна къде и какво е намерено. Самото място е доста отдалечено. Има денонощно наблюдение, през деня ние сме там, но не можем през цялото време да стоим.
Ние трябва да допроучим мястото, но как да го направим, след като нямаме ефикасна и бърза реакция от страна на държавата. Тя е стопанин и ще бъде тъжно и скандално, ако след някой друг месец разберем, че там има поражения. В този случай иманярите не са ни изпреварили, а просто са си взели това, което искат, защото държавата не се е справила.