21.2 C
София
събота, 13 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
Категории:

Асен Златаров е пионер на здравословното хранене в България


Сред най-актуалните и често коментирани теми днес е здравословното хранене. Едва ли обаче много хора знаят, че основите му в България са поставени от проф. д-р Асен Златаров – учен с енциклопедични интереси, получил титлата доктор по физика и химия от университета в Гренобъл, Франция, прочул се и по света с изследванията си в областта на химията и биологията. Същевременно той е писател и публицист, поет и литературен критик, общественик и радиолюбител. На 20 години издава първата си стихосбирка „Според настроението. Волни стихове“, а през 1924 г. става част от литературния кръг „Стрелец“, който включва проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него дори има издаден роман. Професорът пише и за редица културни явления в западните страни, есета за Анри Барбюс, Ромен Ролан, Анатол Франс и др. За тях говори и на сказките си из страната, които препълват залите. Заедно с Антон Страшимиров създават така наречените „народни университети“ и са канени във всички краища на България, а Златаров става известен като Златоустия.

„Няма лекция, няма сказка, няма реч, няма учебник дори, няма статия във вестника, където той да не подчертава по пряк или непряк начин, че животът е основното благо и на него трябва да се служи. Така може да се обясни защо и в научната си работа той се занимава с наглед прозаични неща като храненето и с по-отвлечените неща, да кажем, в неговата книга „Проблемът за щастието и изкуството да се живее“.
Навсякъде той се занимава с това как да се живее и как животът да става по-добър. Именно тук трябва да се търси неговият хуманизъм“, казва неговият племенник проф. Любомир Тенев.

Интересът към биохимията на хранителните продукти днес е голям, но преди век проф. Златаров е пионер в тази област с изследванията си – пръв разработва ензимохимията у нас. Един от най-забележителните му научни трудове – „Основи на науката за храненето“, излиза през 1921 г. Уважаван преподавател по органична химия и биохимия във Физико-математическия факултет и търсен специалист по физиологична химия в Медицинския факултет на СУ, той прави т.нар. химическа „Реакция на Златаров“ за откриването на нитрити в питейните води, които говорят за гнилостни процеси и следователно тази вода не става за пиене. Води серия от сказки на тема „Храненето на българина“. Негово е предложението в училищата да се въведе отделна дисциплина, която да насочва учениците към правилното хранене. Също така прави задълбочени изследвания върху качествата на сиренето и кашкавала с идеята да покрият всички международни стандарти и да бъдат изнасяни. Това обаче е малка част от заниманията на професора, който има над 660 публикации.

Роден в Хасково на 4 февруари 1885, той е кръстен Иван-Асен в чест на победата на славния ни цар в битката край хасковското село Клокотница, но от скромност по-късно оставя само Асен. Още като ученик прави опити в малката химическа лаборатория, която получава от баща си, аптекар по образование. Академичният му път започва от Софийския университет и продължава в Женева, където Златаров завършва химия през 1907 г. Следващата година защитава докторантурата си в Гренобъл. Започва да се занимава с изследване на храните в Мюнхен, където специализира хранителна и съдебна медицина. По-късно участва във войните за национално обединение, като през Балканските е инспектор по хигиена и хранене, а през Първата световна помага в няколко военни болници, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост.

В началото на миналия век, когато „радиотехниката носи със себе си новата ера за материално и духовно развитие“, професорът участва в основаването на „Родно радио“ – съюз на радиолюбителите в България. Той открива със слово и стихове на Дебелянов първото предаване на дълги вълни, осъществено от държавния радиопредавател в София. Златаров се вълнува от обществените проблеми и социални борби още докато е студент в Женева. В писма до бъдещата си съпруга Евдокия Атанасова и до своя братовчед и близък приятел д-р Михаил Минчев той разказва за въздействието на френския философ и пацифист Жан Жорес, за контактите си с руските емигранти, разсъждава за анархизма и социализма, споделя вдъхновението си от Емил Зола и Анатол Франс. Запознанството в Женева с неговия кумир Жорес, създател на френската социалдемократическа партия и деец на международното социалистическо движение, оказва най-силно влияние за увлечението му по левите идеи. Те са затвърдени от престоя му в Санкт Петербург и в Москва, който описва във „В страната на съветите“ през 1936 г. Професорът обаче не приема безкритично установилия се „нов ред“ в Съветския съюз и най-вече революционния път към него. Той изразява удивлението си от идеализирането на Ленин и Сталин и пита: „Няма ли и тъмни, и жестоки, и нечовешки страни и прояви при епохата на войнстващия комунизъм?“. Освен това Златаров защитава евроцентричния цивилизационен модел. „Ние трябва да вземем от Запада всичко, което го прави да ни превъзхожда: с пълни шепи трябва нашият интелигент да граби от духовната съкровищница на германци, англо-сакси и латини. Няма опасност от това: българската душа не ще се изроди, а ще закрепне“, пише той в статията си „Културността в служба на родината“.

Проф. Тенев споделя спомени на майка си, която учи заедно с Асен Златаров в Швейцария: „Той скиташе по музеи и библиотеки, пътуваше. Вече беше ходил и до Париж. Идваше неочаквано в квартирата ми и започваше да разказва. Той имаше способността да открива, да се радва на собствените си открития, да търси, да споделя наученото и видяното. В него живееше и любознателният учен, и търсещият поет, и вълнуващият се гражданин. Всичко в него бе увлечение. Той сякаш откриваше сам света. Това го изпълваше с радост и тревога. Човек можеше да го слуша с часове. Парите от България поучавахме редовно и почти по едно и също време. Сигурно майките ни, две сестри, които много се обичаха, най-голямата и най-малката, се бяха наговорили за това. Той идваше радостен и започваше от вратата: Ако ти кажа, че на третия ден съм свършил всичките си пари, няма да ми повярваш. Но ако искаш, ела да видиш какви книги си купих. И отново започваше да разказва, този път за книгите. И накрая: Зная, че и ти нямаш пари, но зная, че в дъното на сандъка си скътала нещичко. Той трупаше ценни книги и беше готов да гладува, за да си купи някоя от тях“.

Твърде ранната смърт на Асен Златаров – едва на 51 години от рак на стомаха, потапя в скръб България. Професорът издъхва на 22 декември 1936 г. във Виена, където му правят наложителна операция. Тялото му е пренесено у нас и той е изпратен в последния си път от хиляди хора. „Кой беше той? Не е ли излишен въпросът! Знаят го всички, познават го всички. Най-популярният човек на българката наука, изкуство, на българската възраждаща се общественост. И най-обичаният, и най-човечният“, пише в статия по повод смъртта му, публикувана във в. „Час“.

Мария ПЕТКОВА

Последни новини

- Реклама -