„Днес предизвикателството е да изградим общество, в което никой не е невидим, а достъпът до здравеопазване и образование е равноправен“. Това заяви вицепремиерът Атанас Зафиров при откриването на изложбата „Ромската литература и култура, част от богатството на българската култура“.
Експозицията съдържа издания от фонда на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и е по повод Международния ден на ромите – 8 април.
„През последните години тази отговорност намира израз в конкретни действия“, каза още Зафиров и посочи Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030).
„Нито една мярка няма да бъде устойчива, ако не променим нагласите, а културата е най-естественият път за това, защото тя свързва, каза още Зафиров. Изложбата разказва истории, които не са разказани в учебниците, но са част от културната карта на страната“, добави вицепремиерът.
„Днес си спомняме за един от трагичните моменти, който е подценяван в европейската история – преследването на стотици хиляди роми през Втората световна война. Това е ден на почит“, посочи още той и припомни, че България не допуска депортирането на своите роми към концлагерите на смъртта.
„България е една от първите държави, в която ромите създават своя организация, а през 1992 г. ООН и ЕС обявяват 8 април за Международен ден на ромите“, каза Калина Иванова, директор на Националната библиотека.
„През 1898 г. в Университета във Виена един български студент блестящо защитава своя докторат по философия, а днес, оценен като изключително важно произведение от културна гледна точка, документът е издаван многократно“, каза Юлия Карадачка от Националната библиотека. „Името на студента е Атанас Димитров, роден през 1874 г. в с. Градец и е ром по произход“, каза още Карадачка.
Редом до трудовете на Димитров са изложени творби и на Иван Кирилов -роден в град Елена, чието истинско призвание е литературата. Първата стихосбирка на Кирилов е „Бдения и мечти“, а той издава повече от 40 книги в различни жанрове. В изложбата са представени и негови писма, адресирани до Пейо Яворов, Петко Тодоров и др.
„Проф. Александър Чирков, завършил образованието си в Германия, се завръща в България, за да създаде клиника по кардиохирургия“, припомни Карадачка. През 2022 г. наследниците на проф. Чирков даряват на Националната библиотека около 200 научни заглавия, книги и справочна литература в областта на науката и изкуството, допълни тя.
„Изложените книги, документи и снимки отразяват творческите стремежи на редица ромски учени, художници, писатели, музиканти, оставили своя следа в българската култура“, добави Карадачка.
Изложбата е в рамките на инициативата на Съвета на Европа „Opre Roma!“. Изложбата е организирана от Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет и е под патронажа на вицепремиера Атанас Зафиров.
