Атанас Зафиров е роден в Бургас през 1971 г. Завършва „Български език и история” в университета във Велико Търново. Има допълнително магистърски степени по „Национална сигурност” от Военна академия ”Г.С.Раковски” и „Финанси” от ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”. Дългогодишен народен представител. През юни става временно изпълняващ длъжността председател на БСП. Кандидат за депутат „БСП–Обединена левица“.
– Господин Зафиров, предизборната кампания е към края си, Вие и другите кандидати на „БСП–Обединена левица“ обиколихте страната – какво видяхте и чухте, какво Ви направи най-силно впечатление?
– Виждам огромно разминаване между дневния ред на хората и това, с което се занимават повечето политически лидери. Всички са изтощени от скандали. Защото в тях не разпознават собствения си живот и проблемите, които ги тормозят. Никой не се интересува от вътрешнокоалиционните драми и обиди в сглобката, българите са притеснени от стагнацията на доходите, от липсата на елементарна справедливост, от влошаващото се състояние на икономиката, от увеличаващите се цени в магазините, от опасността електроенергията в домовете да се превърне в лукс, от напълно отсъстващата държава, което се отразява на усещането за сигурност и предвидимост. Много по-удобно за огромната част от партиите е да се занимават с престрелки помежду си, но от тях нищо не следва. Никой не предлага нито едно реално решение, в което избирателите да видят, че някой мисли за тях. Твърдя убедено, че „БСП-Обединена левица“ е единственото изключение. Можехме и ние да влезем в това голямо блато на вечните конфликти и словоблудство. Вместо това избрахме по-трудния път – да предложим на хората платформа, която се състои изцяло от конкретни решения. Тук и сега. Решения за всички хора, които са отчаяни от токсичната атмосфера в страната и начина, по който тя засяга ежедневното им битие. Голямата липса на България е отношението към хората и точно тук е ролята на левицата. Дори и в най-безнадеждните ситуации ние не сме се спирали в нашата битка за отстояването на социалния характер на България. Ще водим тази битка докрай.
– Не е тайна, че БСП изпадна в тежка криза в последните години, отстъпвайки място на други политически сили. Според прогнозите на една социологическа агенция излизате на четвърто място. Какво ще направите за последна мобилизация и още на кои избиратели разчитате?
– Силата на БСП винаги е била в това, че тя не се страхува да се промени. Веднага след последните избори, които бяха катастрофални за нас, трябваше бързо и неумолимо не само да си кажем истината за проблемите, които ни доведоха до тази криза, но и да почнем да ги решаваме. Така се роди „БСП-Обединена левица“. Това е най-голямото обединение на лявото пространство в последните 20 години. И аз съм изключително доволен, че нашият разговор не започна с битка за миналото, не се заплете в спор за листите, а стъпи върху идейната основа. „БСП-Обединена левица“ не е паническа конструкция. Тя е нова стъпка в идеологическото развитие на лявото пространство. Спряхме кръвопролитната гражданска война в нашите редици. И смятам, че левите избиратели оцениха това. Виждам го по срещите в страната. Защото левият избирател е морален и идеен човек. Много от тях обаче в последните години отказаха да гласуват. Те не станаха гласоподаватели на други партии, а тихият им бунт се изрази в отказа да пуснат бюлетина. Това е нашият резерв. Ние правим всичко възможно да върнем тази хора. И не искаме от тях доверие в аванс – предлагаме им ярка лява предизборна платформа, която може да се превърне в програма за управление. Самият факт, че левицата, която доскоро беше скарана, излиза заедно на изборите, е силен знак към нашите избиратели.
– Ще има ли изненади на тези избори? Очаква се най-ниската избирателна активност, която сме виждали. Какво ще кажете на хората – защо трябва да гласуват точно сега?
– „БСП-Обединена левица“ ще бъде изненадата на тези избори. Процесите при нас са положителни и знам, че сме на прав път. А иначе хората с основание са ядосани. Мина безкрайна поредица от избори, а нищо не се промени към по-добро. Изборите преди даваха отговори, сега само усложняват уравнението още повече. Но точно в окото на тази буря гласуването е от изключителна важност. Политическите брокери разчитат хората да не гласуват. Само така могат да разцъфтяват всякакви нови и странни проекти. Днешните избори са възможност да си отвоюваме държавата от всякакви мрачни и задкулисни играчи. И оръжието ни е самото гласуване.
-Какво в най-спешен порядък бихте направили, ако бъдете в управлението? От кои предизборни обещания не бихте отстъпили на никаква цена?
– В нашата платформа сме разписали 100 мерки, които трябва да се приложат веднага. Поставям много силен акцент върху доходите – трябва увеличение с поне 10% на заплатите на всички, чиито възнаграждения зависят от държавата. Пенсиите също трябва да имат изпреварващ растеж. Не е нормално, нито морално България от години да е закотвена на последното място в ЕС и цялата ни политика да не е посветена на това да се отлепим от него на всяка цена.
Трябва да се обвърже размерът на майчинството през втората година с размера на минималната работна заплата, да се обърне повече внимание на младите хора и семейства. Ако трябва да обобщя с една дума – не искам в България да има забравени хора. Всеки трябва да види, че държавата си е на мястото и тя е държава-закрилница, която в кризата помага.
– Ако наистина повече от 7 партии и коалиции влязат в парламента, ще може ли да се направи правителство? Коя е успешната формула за кабинет?
– Още в предишния парламент дадох формулата – необходим е непартиен, пробългарски и експертен кабинет, който да има ясно разписана програма и приоритети. Никой не е казал, че създаването ще е лесно, но това ще е големият тест за партиите. Хората не гласуват за нас, за да родим поредния безплоден, смешен и провален парламент. Това е различното в ситуацията – всяка партия ще трябва да се яви на изпит по отговорност. И се надявам този път резултатът да не е провал. Не е нормално дребните политически сметчици за пореден път да ни изправят пред нови избори.
– Какво правителство бихте подкрепили и кои са червените линии, които не бихте прекрачили?
– Като казвам пробългарски кабинет, имам предвид едно основно нещо – кабинет, който да се ориентира към проблемите на страната. Сглобката дълго време подчиняваше своята политика на външни интереси и докъде ни докара това? Смятам, че българските граждани много ясно показват, че искат управление, което да мисли за тях, управление на мира, управление, което да не е външно подчинение. Това са линиите, които няма да прекрачим. Не искаме самоцелно участие във властта. Или ще решим най-острите проблеми, или просто всички колективно се обезсмисляме.
– Как гледате на идеята за премиер, равноотдалечен от политическите партии?
– Ако успеем да се разберем за конкретни приоритети пред страната, за конкретни политики и за периода, в който те да бъдат свършени, фигурата на премиера ще се появи самичка. Нормално е, когато за управлението са необходими три или повече партии, бъдещият министър-председател да е равноотдалечен, за да може да е балансьор в това управление. Но нека пак повторя – фиксирането върху фигурата на министър-председателя е поставяне на каруцата пред коня. Много по-важна е управленската програма, защото кабинетът ще бъде оценяван по нея, а не по нещо друго. Личностите в политиката са важни, но идеите са структуроопределящи. Заради това към момента не обсъждам и не мисля за фигурата на премиера, по-важно е каква политика ще бъде предложена.
– Какво е бъдещето на БСП и ще се кандидатирате ли за председател?
– Всички новини за смъртта на БСП са силно преувеличени. През целия си живот слушам мрачни прокоби за съдбата на БСП, а партията все още си е тук и няма намерение да ходи никъде. Знам, че ще преодолеем кризата, в която сме попаднали. Първата крачка по верния път беше направена. Мащабното обединение вероятно се нуждаеше от повече време, за да се сработи както трябва, но и това, което постигнахме само за няколко месеца, никак не е малко. БСП сключи мир със своето минало. И много се радвам, че в тази кампания взеха участие ключови фигури за левицата – Георги Първанов, Мая Манолова, Валери Жаблянов, Румен Петков и десетки други в цялата страна, които със своята енергия показаха, че бъдещето на лявото пространство е сигурно. Ще върнем левицата като водещ фактор в българската политика. Въпрос на малко време е.
А иначе – основната ми задача днес е да се представим добре на изборите. На това са посветени всичките ми усилия и енергия. Всички останали теми могат да бъдат коментирани, но след изборите.
– Какви са перспективите на левите партии не само в България, но и в Европа?
– Това е мащабен въпрос. Смятам, че и в България, както и в ЕС, левите партии една по една излизат от своята идеологическа криза. Левицата е силна, когато се бори с изначалните дефекти на системата. Изоставянето от страна на левицата на темата за социална справедливост доведе до възхода на популисткото дясно. То прекрасно знае как да експлоатира проблемите, но е абсолютно безпомощно при формулирането на решения. Европа дължи своя съвременен вид като притегателно място именно на успеха на лявата политика. Социалната държава е един от идеологическите и политическите върхове на 20 век. Днес ние трябва да формулираме каква да е социалната държава на 21 век и смятам, че левицата е готова за тази идеологическа дискусия. И то не само на думи, а с конкретни решения.
Маргарита ДИМИТРОВА