28 февруари, събота. Светът се събуди с новината, че САЩ и Израел са започнали удари срещу Иран. От въздуха и от морето са атакувани обекти в столицата, включително резиденцията на духовния лидер аятолах Али Хаменей, управлявал страната повече от 36 години. Други големи градове също са разтърсени от експлозии. Часове след началото на офанзивата американският президент Доналд Тръмп обяснява, че трябва да бъдат парирани предстоящите заплахи от иранския режим. Целта на операция „Епичен гняв“ е да бъдат унищожени ракетната и ядрена програма на Иран, да бъде ликвидиран флотът на страната и да се гарантира, че режимът повече няма да се въоръжава, финансира и ръководи от терористични армии извън своите граници.
„Хаменей, един от най-злите хора в историята, е мъртъв“, пише Тръмп в Truth Social. Иранските държавни медии съобщават, че заедно с духовния лидер в руините на комплекса му са загинали дъщерята, зетят и внукът му. Съпругата му умира по-късно от раните си. „Часът на вашата свобода наближи“, обръща се американският президент към иранския народ. „Когато приключим, поемете управлението си. Ще бъде ваше. Това вероятно ще бъде единственият ви шанс за поколения напред.“ Следва канонада от ракетни удари, които изправят на нокти не само района на Близкия изток, но и целия свят.
Иран обогатява уран от десетилетия и това е ябълката на раздора със САЩ и съюзниците, които искат да предотвратят разработването на ядрени оръжия в ислямската държава. Дори броени дни преди офанзивата се провежда поредната серия преговори в Женева.
Логично Иран не остава пасивен след атаките с кодови наименования „Ревящ лъв“ на Израел и „Епична ярост“ на Съединените щати. Отговорът идва светкавично с ответни удари по американски бази, намиращи се в района в рамките на „Операция „Истинско обещание“. От своя страна Израел нанася удари по цели в Ливан, където групировката „Хизбула“ участва във военни действия, което разширява географията на офанзивата.
Конфликтът между САЩ и Израел, от една страна, и Иран – от друга, продължава да се разраства и придобива размерите на мащабна война. Вече има данни, че при въздушни удари по жилищни райони и училища в ислямската държава са загинали над 1000 души, включително много цивилни и деца. Износът на петрол и втечнен газ в региона рязко намалява, а доставките на втечнен газ са ограничени и дори прекъснати заради блокирани танкери в Ормузкия проток. Десетки хиляди туристи едва се прибраха по домовете си, защото част от летищата в региона бяха затворени.
Правителството на Иран обяви 40-дневен траур заради смъртта на аятолаха, а в Техеран и други градове се провеждат публични церемонии за прощаване с лидера. Обществото обаче е разделено: част от населението изпитва тъга и скръб, докато други, основно сред напусналите страната през последните години, празнуват края на ерата на Хаменей.
Той поема управлението през 1989 г. след смъртта на аятолах Рухолах Хомейни, харизматичния лидер, който оглавява ислямската революция и слага край на управлението на монархията Пахлави. Хаменей също е и бащата на военния и паравоенен апарат, който защитава ислямската държава от враговете и му осигурява влияние далеч отвъд границите му. През последните години той поставя оцеляването на режима си над всичко. Неговото правителство потушава всеки протестиращ глас, особено брутално смачква бунта в края на миналата и началото на тази година, когато са убити хиляди демонстранти.
В този толкова сложен момент върховната религиозна йерархия на ислямската държава, по-специално рангът аятолах, се оказа във фокуса на вниманието. Няма пълен и официално потвърден списък на лицата, заемащи този пост в света. Частични списъци са съставени от различни религиозни центрове, академични семинарии и изследователски институти. Някои източници посочват, че аятоласи са повече от 500 духовници, други предполагат, че са около 100.
Аятолах е висока религиозна титла в шиитския свят и буквално означава „знак на Аллах“. Шиитите са втората по големина група на исляма с около 10–15% от общото мюсюлманско население. Най-многолюдните общности са в Иран – между 66 и 70 милиона (приблизително две трети от населението), в Ирак са 19–22 милиона, в Пакистан 17–26 милиона, в Индия 16–24 милиона, в Азербайджан – 5–7 милиона.
Титлата се дава на изтъкнати богослови, юристи, хора с дълбоки познания по ислямско право и теология. Това са учени, които са достигнали ниво муджтахид и могат самостоятелно да тълкуват ислямското право. Аятоласите имат право да издават религиозни решения (фетви) и са духовни водачи на вярващите. Постигането на този ранг изисква много години религиозно образование, участие в научни дискусии и правото да издават независими правно-религиозни становища. Титлата се използва главно в страни с голямо шиитско население като Иран и Ирак. Велик аятолах е по-висока степен от аятолах. Обикновено е признат като източник за подражание и вярващите могат официално да го следват. Рухолах Хомейни е велик аятолах и лидер на Ислямската революция в Иран, а Али ал Систани е велик аятолах в Ирак.
Али Хаменей е пламенен оратор, води петъчна молитва в Техеран
Баща му ръководи азербайджанска джамия, майка му обича поезия
Убитият на 28 февруари при американско въздушно нападение духовен лидер на Иран аятолах Али Хаменей е роден през 1939 г. в свещения шиитски град Машхад в североизточната част на страната. Той е син на известен мюсюлмански лидер и етнически азербайджанец от съседен Ирак. Майката Хадидже Мирдамади е заклета читателка на Корана, но възпитава у сина си любов към литературата и поезията. Тя го подкрепя, когато по-късно се присъединява към движението срещу управлението на династията Пахлави.
Едва четиригодишен, Хаменей започва да изучава Корана и завършва основното си образование в първото ислямско училище в Машхад. После посещава богословски училища, просвещава се от известни ислямски учени. Продължава обучението си в по-престижни шиитски центрове за висше образование в Наджаф. В Кум се сближава с други известни мюсюлмански учени, включително аятолах Хомейни, който е популярен сред младите заради неподчинението си на шаха. По-късно Хаменей преподава право и води публични курсове по теология. Така събира все повече почитатели особено сред студентите, които започват да се разочароват от монархията.
Хаменей се срещна с Хомейни през 1958 г. и веднага възприема неговата философия, често наричана „хомейнизъм“. Според този светоглед върховният водач трябва да бъде надарен с всички правомощия, на които са имали право Пророкът и непогрешимите имами. Това означава, че Иран трябва да бъде управляван от един-единствен учен на шиитския ислям. Именно оттам Хомейни, а по-късно и Хаменей черпят своята всеобхватна власт и контрол.
Като политически активист Хаменей многократно е арестуван от тайната полиция на шаха и дори е осъден на изгнание в Югоизточен Иран. Завръща се и участва в протестите през 1978 г., които събарят управлението на Пахлави. След свалянето на монархията Хаменей за кратко е министър на отбраната през 1980 г., а по-късно ръководи Корпуса на стражите на ислямската революция след избухването на ирано-иракската война. Пламенен оратор, той води петъчната молитва в Техеран.
През 1981 г. при опит за покушение от опозиционната групировка „Моджахедин-е Халк“, която започва въоръжено въстание срещу новата иранска теокрация, губи дясната си ръка. Същата година Хаменей печели изборите и става първият президент духовник на Иран. След смъртта на Хомейни, въпреки че няма високопоставена шиитска духовна титла, Хаменей е назначен от специален съвет, който преразглежда конституцията. „Вярвам, че не заслужавам тази позиция. Може би вие и аз знаем това. Това би било символично, а не истинско лидерство“, казва тогава новоизбраният аятолах.
В първите си години той полага усилия за възстановяване на страна, която е разрушена от осемгодишната война с Ирак. Повече от милион души са убити в конфликта, а икономиката буквално е съсипана. Иран отчаяно се нуждае от инвестиции, а революционният плам започна да отшумява и на изборите през 1997 г. побеждава реформистът Мохамед Хатами, който пропагандира сближаване със Запада. Хаменей обаче е непреклонен в недоверието си към западния свят и създава блок от противници на реформаторите. Аятолахът влага много средства в обучението на младите поколения в рамките на паравоенната система. Дава свобода на Корпуса на гвардейците на ислямската революция да изграждат мрежа от бизнеси, което им позволява да доминират в икономиката на страната. Засилват се програмите за обучение, насочени основно към младите членове на доброволческите паравоенни сили „Басидж“. Точно те по-късно са готови да се бият и да умрат за аятолаха. Той е и архитект на регионалната прокси стратегия на Иран – финансиране на войнствени групировки като „Хизбула“ и „Хамас“ за осъществяване на военните цели на Иран.
В същото време Хаменей е прагматик и вярва, че битката срещу Запада трябва да се води с различни стратегии, включително преговори. Именно той дава зелена светлина на преговорите със Запада, които водят до Съвместния всеобхватен план за действие от 2015 г. Знаковото споразумение, подписано от Иран и световните сили, трябва да ограничи ядрената програма на Техеран и в замяна да бъдат облекчени санкциите. Но три години след подписването на споразумението президентът Тръмп изтегля САЩ и следва нов пакет санкции за Иран. Хаменей се връща към по-агресивна позиция и през следващите години страната възобновява обогатяването на уран до 60 процента. Това е ниво, което може бързо да стигне до 90 процента и да се използва за оръжия. Иран обаче продължава да твърди, че ядрената му програма е единствено за мирни цели.
След решението на правителството да повиши цените на бензина през 2019 г. в Иран избухват протести, а силите за сигурност правят всичко възможно да ги потушат. Убити са повече от 100 демонстранти. През 2022 г. при странни обстоятелства в болница в Техеран умира 22-годишната Макса Амини. Тя е арестувана от религиозната нравствена полиция за това, че не носи хиджаб, както предвиждат правителствените разпоредби. Властите казват, че е получила сърдечен удар в полицейски участък, преди да бъде прехвърлена в болница. Жени, които са задържани заедно с Амини, обаче съобщават, че тя е пребита жестоко. Избухват национални протести, убити са повече от 500 души. Аятолахът е критикуван, че е отговорен за социалните ограничения на населението и за бруталните репресии на силите за сигурност. „Става въпрос за независимостта, съпротивата, силата и мощта на ислямски Иран“, отговаря той. Парализиращите санкции все повече тежат върху икономиката на страната. Сривът на националната валута предизвиква поредни протести в края на миналата година. Размириците прерастват в мащабен бунт, който е смазан с най-бруталната сила. Според властите са убити над 3000 души, но международни правозащитни организации казват, че числото трябва да се умножи по десет.
Хаменей е женен за Мансуре Ходжасте Багерзаде, която умира от раните си дни след нападението на резиденцията на аятолаха на 28 февруари. Двамата имат шест деца – четирима синове и две дъщери. Моджтаба Хаменей е вторият му син и е избран за нов върховен лидер на Иран от Съвета на експертите. Той не е сред най-големите религиозни авторитети в шиитската йерархия, но пък е човек с влияние в политическите среди и службите на страната.
10 милиона се събират на погребението на Рухолах Хомейни
Месеци по-рано той издава фетва да бъде убит Салман Рушди заради романа си „Сатанински строфи“
През февруари 1989 г., само четири месеци преди да умре, Рухолах Хомейни издава фетва, с която нарежда на мюсюлманите да убият писателя Салман Рушди заради романа му „Сатанински строфи“.
Рухолах Мостафави Мусави Хомейни е главният лидер на Ислямската революция, която сваля от власт Мохамед Реза Пахлави и превръща Иран в ислямска република. Роден е на 17 май 1902 г. в днешната провинция Маркази в Иран. Остава сирак само на две години, след като баща му е убит. Започва да изучава Корана и арабски език от ранна възраст, преминава през традиционните религиозни школи, където задълбочено изучава ислямско право, философия и теология. Постепенно се утвърждава като уважаван духовник и достига титлата аятолах.
През 60-те години той е отявлен критик на шах Мохамад Реза Пахлави, обвинявайки режима в корупция, зависимост от Запада и подкопаване на ислямските ценности. Заради острите си позиции е арестуван, а впоследствие изпратен в изгнание. В продължение на почти 15 години живее извън Иран – първо в Турция и Ирак, а по-късно във Франция. Оттам продължава да разпространява своите идеи чрез записани проповеди и послания, които достигат до милиони иранци.
През 1979 г. след масови протести и политическа криза шахът напуска страната, а Хомейни се завръща триумфално в Техеран и оглавява Ислямската революция. Естествено става върховен лидер на новосъздадената Ислямска република Иран. Основният му политически и религиозен принцип е теорията за „велаят-е факих“ – това е ключова шиитска политическа доктрина, според която висшите религиозни учени (факихи) имат правото да управляват държавата.
По време на управлението на Хомейни се извършват дълбоки социални и политически промени, утвърждава се консервативен религиозен ред, но се засилва конфронтация със Съединените щати и други западни държави. Той нарича Съединените щати „Великия Сатана“, а Израел – „Малкия Сатана“. До смъртта си през 1989 г. Хомейни остава символ на революцията и на новата иранска държавност. За своите последователи той е духовен водач, възстановил ислямската идентичност на страната, а за критиците си е архитект на строг теократичен режим. Хомейни е обявен за Човек на годината на списание Time през 1979 г. заради международното си влияние. Носил е титлата велик аятолах и е официално известен като имам Хомейни в Иран.
Умира на 3 юни 1989 година, погребан е с държавни почести, церемонията е посетена от 10 милиона души, което е една пета от населението на страната по това време. Безспорен е култът към личността на Хомейни, в Иран той е законно считан за „неприкосновен“ – обидата му се наказва с лишаване от свобода. Златната му гробница в гробището Бехещ-е Захра в Техеран е светилище за неговите последователи. Поддръжниците му го възприемат като защитник на ислямското възраждане, независимост, антиимпериализъм и съпротивата срещу чуждестранното влияние. Той обаче е критикуван заради антизападната и антисемитска реторика, за нарушения на правата на човека, включително екзекуцията на хиляди ирански политически затворници през 1988 г., както и за използване на деца войници по време на Ирано-иракската война.
Хомейни се жени за Хадидже Сакагафи и бракът им продължава десетилетия. Тя остава до него по време на изгнанието и след завръщането му в Иран. Двамата имат няколко деца, а Мостафа Хомейни е най-големият син, също духовник. Той умира през 1977 г. в Наджаф при поощрителни обстоятелства и смъртта му засилва напрежението срещу режима на шаха. Хасан Хомейни е внук на Рухолах Хомейни и съвременна обществена фигура в Иран, често възприеман като представител на по-умерено течение.
Али ал Систани – духовният авторитет на шиитския свят
През 2005 година издава фетва, с която призовава хомосексуалистите да бъдат осъдени на смъртно наказание, но оттегля този призив през 2011 г.
Али ал Систани е една от най-влиятелните фигури в съвременния шиитски ислям. Роден е през 1930 г. в иранския град Машхад, но през 1951 г. се премества в Ирак, където живее през последните 70 години. Произхожда от религиозно семейство и още в ранна възраст поема по пътя на ислямското богословие. Обучението му преминава през традиционната система на шиитските религиозни школи, където се изучават ислямско право (фикх), теология и тълкуване на Корана.
По-късно се установява в свещения за шиитите град Наджаф, Ирак – един от най-важните центрове на шиитската мисъл, където продължава своето висше религиозно образование и постепенно придобива признание като изключителен учен. С времето достига до най-високото равнище в шиитската духовна йерархия – велик аятолах и маржа ат-таклид („източник за подражание“). Това означава, че милиони вярващи по света могат официално да го следват в религиозните въпроси и да се ръководят от неговите правни становища (фетви).
Особеното при Систани е неговият умерен и предпазлив подход към политиката. За разлика от модела на пряко духовно управление, въведен в Иран след революцията от 1979 г., той защитава идеята духовниците да играят морална и насочваща роля, без да поемат директно държавната власт. Въпреки това влиянието му върху иракската политика е огромно, особено след падането на режима на Саддам Хюсеин през 2003 г. Шиитските мюсюлмани съставляват най-голямата деноминационна група в Ирак, с около 60% от населението, но те са преследвани по времето на Саддам. След края на диктатора Систани настоява новата власт да бъде изградена чрез избори и конституционен процес, което допринася за оформянето на съвременната иракска държавност.
През 2014 г., когато терористичната организация „Ислямска държава“ завзема големи части от страната, духовният лидер призовава за мобилизация в защита на Ирак. Този апел има решаващо значение за организирането на въоръжена съпротива и стабилизирането на държавата в критичен момент. Макар да не участва пряко във властта, думите му често определят посоката на обществените процеси.
Систани е известен и със своята скромност и изолиран начин на живот. Той рядко се появява публично и почти не дава интервюта, което засилва усещането за дистанциран, но дълбоко уважаван духовен авторитет. Неговата позиция често е насочена към мирно съжителство между различните религиозни и етнически групи в Ирак. Днес Али ал Систани остава символ на традиционната шиитска ученост и умереност. Неговият авторитет надхвърля границите на Ирак и достига до шиитски общности по целия свят. Съчетавайки богословска дълбочина, политическа предпазливост и морална тежест, той е една от ключовите личности в религиозния и обществен живот на Близкия изток в началото на XXI век.
Али ал Систани е известен не само с огромния си религиозен авторитет, но и със своя изключително дискретен личен живот. За разлика от много други влиятелни фигури в региона, той и семейството му стоят далеч от светлината на прожекторите. Теологично Ал Систани представлява консервативния ислям. На своя уебсайт той обсъжда религиозни проблеми, пред които са изправени благочестивите мюсюлмани в ерата на глобализацията. Един пример е пътуването до немюсюлмански страни. Това е допустимо по принцип, пише Ал Систани, особено ако служи за разпространение на исляма и неговите учения – „при условие че пътуващият е в състояние да защити себе си и децата си от опасностите от загуба на вярата им“.
Това е и фундаменталната линия, възприета от Ал Систани като теолог: той определено е за отвореността към света, но при ясното условие да не се отклоняват религиозните мюсюлмани от правилния път. Систани е издал фетва през 2005 г., с която призовава хомосексуалистите да бъдат осъдени на смъртно наказание, но оттегля този призив през 2011 г.
На 6 март 2021 г. в свещения град Наджаф папа Франциск се среща с великия аятолах Али ал Систани, най-висшия шиитски духовник в Ирак. Първата среща между глава на Римокатолическата църква и толкова високопоставен представител на шиитския ислям е историческо събитие, което се тълкува като призив за мирно съжителство между хората от различни вероизповедания.
Резиденцията на великия аятолах Али ал Систани се намира в джамията „Имам Али“, смятана от шиитите за трето свещено място на исляма, след Светата джамия в Мека и джамията на Пророка в Медина. Първата структура на джамията, построена върху гроба на Али, братовчед и зет на Мохамед и първият човек, приел исляма, характеризираща се със зелен купол, датира от 786 г. Шиитите вярват, че вътре са били погребани също Адам и Ева и Ной. Джамията е разрушена и възстановена няколко пъти през вековете. Последната реконструкция, започнала през 1623 г., е завършена през 1632 г. Куполът е покрит със 7777 тухлени плочи, боядисани в злато през 1742 г. от Надер Шах. По-късно са направени многобройни допълнителни интервенции и украси.
Какво питат Али ал Систани
на страницата му в интернет?
Въпрос: Управлявам магазин и имам клиенти, които не са мюсюлмани, а искат да им продавам алкохолни напитки. Може ли мюсюлманин да купува и продава упойващ алкохол на немюсюлмани?
Отговор: Купуването и продажбата на алкохол не е разрешено.
Въпрос: Разрешено ли е да отглеждам куче като домашен любимец в дома си?
Отговор: По-добре е да не го правите и е за предпочитане да изберете друго животно за домашен любимец, тъй като кучето е ритуално нечисто (Наджис) според ислямския закон и по този начин би причинило значителни трудности на човек.
Въпрос: Допустимо ли е да се организират танцови партита, където всеки съпруг танцува само със собствената си съпруга, облечена в рокля, която не е неприлична?
Отговор: Не е позволено.
Въпрос: Допустимо ли е мюсюлмански собственик на бизнес да наема немюсюлмани в бизнеса си, въпреки че има мюсюлмани, които се нуждаят от работа?
Отговор: Само по себе си е допустимо; но въз основа на изискванията на ислямското братство и правата, които мюсюлманите имат един пред друг, е по-добре да се изберат мюсюлмани пред немюсюлмани, стига това да не води до проблеми.
Въпрос: Разрешено ли е да се общува с момичета в интернет?
Отговор: Ако има опасения, че те биха могли да бъдат привлечени към грях, това не е позволено. Обикновено разговорът завършва с грях и за двете страни.
Маргарита Димитрова