5 C
София
сряда, 21 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Аз съм палестинче – от Милена ФУЧЕДЖИЕВА


Милена ФУЧЕДЖИЕВА

Поредната буря в чаша вода беше предизвикана от загрижеността на Светла Енчева за бежанските деца, които биха се чувствали зле, ако учат в училище „Аз съм българче“. Истината е, че никъде не е споменавано, че стихотворението трябва да бъде забранено. Колкото до това как ще се чувстват емигрантските деца, когато учат това емблематично стихотворение на Вазов, не е необходимо да сме притеснени от реакциите им към патриотичната поезия. В Америка, когато ставаш американски гражданин, ти се кълнеш пред американското знаме. Това е много повече от едно „Аз съм българче“.

Всеки, който иска трайно да се установи в чужда държава, е длъжен да загърби чувствителността си на тема „националност“ и да се приспособи към нацията, която го приема като бъдещ свой гражданин. Това включва и ученето на стихотворения със заглавие „Аз съм българче“, ако искаш да станеш част от българския народ. Никой няма да ти отнеме идентичността, можеш да четеш в къщи „Аз съм сирийче“ или „Аз съм палестинче“, но в българските училища, където всичко е българско, просто защото са част от държавата България, ти трябва да се стараеш максимално да се приобщиш към нея и културата й. Сред свои бивши сънародници можеш да говориш езика си, да четеш и да пишеш на езика си, да се обличаш, както в предишната ти национална идентичност, с изключение на бурки, никаби и т.н., чийто смисъл противоречи на културната идентичност на българската жена, която е свободен човек, извоювал и притежаващ всички права, живеейки в демокрация от западен тип.

Работата по приспособяването към националната култура на държавата приемник е на този, който иска да бъде приет, разбира се, с помощта на институциите, както и на индивидуално ниво с помощ и съпричастие от нас, хората. Съпричастието е задължително, защото никой не бяха от хубавото. Зарязалите родните си земи, близки, роднини и домовете си, за да търсят по-добър живот другаде, не го правят от разглезеност, а от страх, мизерия, защото са преследвани или са жертви на военен конфликт.

Искането България да приема за постоянно всеки, влязъл на територията й, е неприятно за все още почти хомогенното ни етнически общество. То ще е неприятно и за бежанците, защото те са достатъчно добре информирани, че България не е Швеция или Германия като социалност. Тепърва ще видим как ще се отразят на бежанския поток условията по частичното приемане на България в Шенген. Да се получи българско гражданство е изключително тежък бюрократичен, и ненужно сложен процес. Оказва се, че напълно интегриран иранец, който живее тук от 15 години, по някакви нелепи причини, не може да получи българско гражданство и го грози екстрадиране. А в Иран го очаква най-малко затвор, защото е бил граждански активист. Нямаме нищо против рускоговорещи украинци, но кожата стане ли малко по-тъмна, нещата се усложняват. Бежанците от Сирия, Афганистан и т.н. знаят, че не са добре дошли в България. Обаче с бежанците от Палестина – ако има такива, които могат да се измъкнат през затворените граници – трябва да се внимава и да се работи с израелските тайни служби, защото скритите поддръжници на „Хамас“ могат да бъдат и жени, дори и деца. В този момент това звучи цинично заради високите цивилни жертви в Газа, които, уви, няма да допринесат до тоталното унищожение на „Хамас“, както нереалистично се заканва Нетаняху. В момента буквално се създават нови поколения терористи, които тепърва ще отмъщават на израелците за войната в Газа. Този порочен кръг може би ще бъде прекъснат, ако се стигне до преговори за създаването на отделна палестинска държава, нещо, на което Нетаняху винаги се е противопоставял.

Преди около месец в израелска медия се появи новина, че Нетаняху се е обърнал към Путин за съдействие по освобождаването на заложниците. Интересното е, че тази новина не се появи в никоя голяма европейска или американска медия. Ужасяващата атака на „Хамас“ над Израел на 7 октомври върши отлична работа на Путин, защото изцяло пренасочи вниманието на Америка и Европа към подпомагане на Израел. Толкова добра работа, че човек се чуди дали самият Путин, който прие лидерите на „Хамас“, седмици след атаката, не им е съдействал с логистика и оръжие за клането.
Да рецитира „Аз съм българче“ в спокойствието и сигурността на българско училище, не е никак лоша съдба за някое палестинско дете. Напротив. Да стане българче би го отдалечило от възможността да стане терорист. Тук не отнемат деца от родителите им, ако ядат с ръце, седнали на пода, както се е случило с една индийска жена и децата й след като тя и съпругът й емигрират в Норвегия. Има цял игрален филм по случая в „Нетфликс“. Норвегия е прекрасна страна, но законите й по отношение на правата на социалните служби над родителите, са една идея по-тоталитарни от това, на което сме свикнали в нашия регион, или поне това внушава филма по истинския случай на г-жа Чатържий. Норвежците опровергават нейната история, твърдейки, че е силно доукрасена, но е факт, че социалните служби са отнели децата й, защото са живели с родителите си, следвайки индийските си културни навици, които не изглеждат културни на западните институции, и според тях някои от тези навици като този децата да спят с родителите си до късна възраст, дори ги застрашават.

Интеграцията на българите в Америка или Европа няма нищо общо с интеграцията на хора от страни със съвсем различни култури в България или Западния свят. Поради религиозни особености, съчетани с липсата на образование, често тази интеграция се оказва трудна, дори и невъзможна. Младите турци в Германия, които дори са родени там, отказват да се смятат за германци. Те настояват на турската си идентичност. И колкото повече бежанци с подобно непоклатимо самосъзнание прииждат в страните от Западна Европа, както и при нас на Балканите, толкова по-сложно ще става за националната ни сигурност. А колкото по-ясно бежанците разберат, че културната интеграция на децата им е задължителна, толкова по-голямо добро ще им направят, защото говорещите добре приемния език, стараещите се да се приспособят към културните особености на приемната нация, имат истински шанс за успех където и да се намират.

През 1990 г. близо 700 000 високо образовани млади българи напуснахме България. Сега много от децата ни са напълно интегрирани и успели млади хора навсякъде по света. И да, те са ценен човешки ресурс, загубен за България, но това беше свободата, която ни беше дадена най-после и която избрахме да упражним, напускайки Родина, дом и сигурност. Цената беше висока. Инвестицията в бъдещето ни бяха тези деца, които възпитахме да станат част от чужди държави и култури, и да бъдат техни примерни граждани. Това трябва да бъде очакването и към всички желаещи да станат български граждани.

Иван Вазов има още едно страхотно стихотворение, което едва ли ще се хареса на много българи, макар и да би било важно да го прочетат днес – „На руските воини“. Писано е през 1916 г. когато Русия е воювала срещу България за Добруджа. Целта на Николай Втори е била да не се допусне Съединението на България с останалите окупирани от османците територии. Тогава Русия бомбардира Варна, и „Св. Александър Невски“ е преименуван на „Св. св. Кирил и Методий“. Какво впрочем пречи „Св. Александър Невски“ да бъде отново преименуван на „Св. св. Кирил и Методий“ сега? Би било навременно, ако някой създаде петиция за преименуването му.

Последни новини

- Реклама -