26.8 C
София
вторник, 18 юни 2024 г.

Българинът – беден и болен, живее най-кратко в ЕС

Някога, в началото на миналия век, световноизвестният учен проф. Иля Мечников, в търсене на начин да забавя процесите на стареенето при хората, установил, че сред проучените 33 държави в България живеят най-много столетници. През 1905 г. тогавашният студент по медицина в Женевския университет Стамен Григоров открива под микроскоп бактерията, благодарение на която се получава българското кисело мляко. По-късно тя ще бъде наречена Lactobacillus bulgaricus и ще бъде доказано, че се бори успешно с гнилостните бактерии в организма и така може да бъде удължен човешкият живот. Мечников кани българина в Пастьоровия институт в Париж, за да изнесе доклад пред научния състав, и така започва тяхното сътрудничество.

Близо 120 години по-късно обаче става ясно, че България е с най-ниската продължителност на живота в целия Европейски съюз. По данни на европейската статистическа служба Евростат през 2023 г. българите са живели средно 75,8 години при 81,5 години – за Съюза. Най-високата продължителност на живота е отчетена в Испания (84 г.), в Италия (83,8 г.) и в Малта (83,6 г.). В другия край на скалата малко преди нас са латвийците, които живеят средно 75,9 г., и румънците – 76,6 години.
Всъщност тази статистика едва ли изненадва някого в нашата страна. Как точно да е здравословно киселото ни мляко, когато то се произвежда от вносна суровина, понеже животни вече нямаме. Обикновено в мандрите влагат сухо мляко, а често при преработката на висока температура се губят полезните му свойства.

Нищо че преди десетилетия българинът е учил на градинарство половин Европа, днес на трапезата у нас се слагат плодове и зеленчуци, произведени на няколко хиляди километра. Как да са здравословни, след като са обрани зелени, за да успеят да достигнат в приличен външен вид до далечната дестинация?

Няма съмнение, че средиземноморската диета е сред най-здравословните, но тя съдържа много зелении, зехтин, риба, морски дарове, все продукти, които са твърде скъпи за обикновения българин. Средната пенсия в нашата страна е около 825 лева, което прави 420 евро и по този показател ни отвява на европейското дъно. Кой е в състояние с подобни пари да си осигури хубава храна? Затова у нас се пазаруват имитиращи нискокачествени продукти, които предизвикват ред здравословни проблеми. А доброто здравеопазване е скъпо удоволствие. Държавата каса покрива една част, но не са много хората, които имат допълнително здравно осигуряване, така както е в голяма част от европейските страни. Защото отново става дума за пари. Така че Евростат само показва в числа истината, която всички си я знаем.

Д-р Йордан Христов, кардиолог и общопрактикуващ лекар в УМБАЛ „Лозенец“:
Профилактиката е най-важна, но пред кабинетите се чака с часове

Личните лекари са затрупани с административна работа

– Доктор Христов, според последните проучвания българите живеят най-малко от страните в ЕС. Коя е причината?
– Трябва да се направи едно разграничение – в голямата си част хората над 50 години са свикнали да водят по-нездравословен начин на живот. Употреба на цигари, консумация на висококалорични и вредни храни. Докато по-младите проявяват по-голям интерес към това какво ядат, те спортуват, обръщат повече внимание на своето здраве. Освен това българинът страда от заболявания, които са типични за региона ни – артериална хипертония, захарен диабет, затлъстяване. Развитието на технологиите, заседналият начин на живот и стресът също оказват влияние.

– Приоритет ли е здравето за българина?
– За част от нас – да. През последните 15 години, откакто аз се занимавам с медицина, се наблюдава положителна промяна. Българинът обръща повече внимание, провежда повече профилактика, проследява и лекува заболяванията си. Тази промяна до голяма степен се дължи на огромната медийна кампания, която се развива през годините и не е еднократна, а постоянна, за което трябва да благодарим на медиите. Повечето от пациентите казват, че са дошли на преглед, защото са разбрали от медиите или от личния лекар, че трябва да направят профилактика.

– Много хора казват, че личният лекар не им съдейства за такива прегледи. От друга страна, личните лекари твърдят, че пациентите нямат интерес да се преглеждат профилактично. Къде е истината?
– И двете гледни точки са верни. За мен проблемът се корени в тежката административна работа, с която е затрупан личният лекар. Работата на един общопрактикуващ лекар е 70% администрация и 30% медицинска дейност. Пред кабинетите им има огромни опашки, защото те като брой са малко, а ежедневието на всеки е свързано с дефицит на време. Всеки бърза за някъде, работи на няколко места и за много хора е абсурд да чакат по няколко часа пред кабинетите.

– Електронните направления могат ли да решат този проблем?
– Категорично не. От правна гледна точка електронните направления по никакъв начин не променят ситуацията. Електронното направление просто не се носи на хартия на другия специалист, но пациентът задължително трябва да мине през личния лекар, за да се подпише на амбулаторния лист. Така декларира, че въпросните изследвания или преглед са наистина за него. Още от самото начало, а и досега съществува неразбиране сред някои пациенти именно по този въпрос. Смятат, че могат да получат електронно направление единствено с обаждане по телефона на личния лекар, а реално не е така. И не разбират как може да е електронно, но отново да се налага да чакат пред кабинетите.

– Коронавирусът има ли връзка с продължителността на живота?
– Донякъде да. И като кардиолог, и като общопрактикуващ лекар съм видял наистина всичко, свързано с ковид. Здрави пациенти, които само за една седмица си отиват. Други стигат до хронични заболявания и намаляване на физическия капацитет. Със сигурност ковид е виновен за влошаване на здравословното състояние на много хора и повишаване на смъртността. Но освен ковид трябва да включим и грипни вируси, които при някои пациенти протичат доста тежко. Не бива да забравяме, че всякакъв вид инфекциозни заболявания при отделния пациент може да доведат до фатален изход или влошаване качеството на живот.

– Откриването на някакъв здравословен проблем мотивира ли българина да си обърне повече внимание?
– И тук отговорът не е еднозначен. Повечето по-възрастни пациенти автоматично казват: „Аз съм си изживял живота“, и неглижират част от заболяванията си. Докато при по-младите е обратното. Обикновено те са по-информирани и си дават сметка, че хроничните заболявания засягат не само тях, но и близките им. Всъщност често именно семейството играе важна роля при пациенти, които неглижират здравето си, като мотиватор да се лекуват.

– А доверяват ли се повече хората на интернет, отколкото на лекарите?
– Случва се по-често при по-младите пациенти. Обикновено, като четат в интернет, си „откриват“ някое много тежко и смъртоносно заболяване, което впоследствие не се потвърждава. И все пак тази практика не е лоша, защото провокира хората да отидат на лекар и да си направят профилактичен преглед. Негативното е, че докато се стигне до изключване на тежката диагноза, човекът изживява голям стрес.

– Кои са най-важните стъпки, които да следваме, за да живеем по-дълго и да сме здрави?
– Най-важна е профилактиката! Без значение дали ще е годишната при личен лекар, или проведена по частен път. Ако имате хронични заболявания – поне веднъж годишно ги проследявайте, в най-добрия случай – два пъти на година. Движете се повече и се информирайте за новостите, защото информираният пациент е здравият пациент!

Маргарита ДИМИТРОВА
Ивет САВОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини