Даниел ФРИЙБ, коментатор за Eurosport
Радко сме имали поводи през последните години да се зарадваме, че нещо хубаво се е случило у нас, показали сме професионализъм, организирали сме перфектно голямо събитие, демонстрирали сме почтеност. Giro d’Italia, етап от който бе проведен у нас, ни помогна да се убедим колко красиви места има в България, показани по цял свят. Стотици хиляди излязоха на улиците, за да наблюдават колоездачите, двойки се обрекоха на вечна вярност, дори балетисти се впуснаха в танц. Местата, откъдето мина обиколката, бяха изпълнени с хора, които се радваха. Спортът запали куп малки деца и джензита.
Препечатваме този коментар от Eurosport, защото е добре да се похвалим, когато заслужаваме.
Когато организаторите на Giro d’Italia обявиха, че 109-ото издание на най-престижното италианско колоездачно състезание ще започне в България, мнозина приеха решението с известна изненада. Страната няма традиции като домакин на събития от подобен мащаб, а колоезденето никога не е било сред най-популярните спортове тук.
Само три дни по-късно съмненията изчезнаха.
България посрещна Джирото с ентусиазъм, който надмина очакванията. От живописния старт в Несебър, през етапа до Пловдив до финала в София улиците бяха изпълнени със зрители, които създадоха атмосфера, достойна за едно от най-големите спортни събития в света.
В последните години големите колоездачни обиколки все по-често започват извън пределите на страните, чиито имена носят. Тази стратегия има ясна цел да разшири аудиторията на спорта и да привлече нови фенове. Българският старт показа, че подобни решения имат смисъл.
Телевизионните кадри представиха пред света Стария Несебър, Тракийската низина, античния Пловдив и панорамата на София. Това бе безценна реклама за страната и възможност България да демонстрира организационен капацитет на най-високо ниво.
Спортният герой на първите три дни беше французинът Пол Мание. Младият спринтьор спечели два етапа и показа, че е готов да се превърне в едно от големите имена в професионалното колоездене. В генералното класиране водач остана Гийермо Томас Силва, който съхрани розовата фланелка и ще пристигне в Италия като лидер.
За фаворитите за крайния успех най-важното беше да избегнат сериозни загуби. Йонас Вингегор, Еган Бернал и останалите претенденти преминаха българския пролог без съществени щети.
Най-драматичният момент настъпи по време на втория етап, когато масово падане извади от състезанието няколко състезатели, включително един от фаворитите Адам Йейтс. Това бе ранно напомняне, че Джиро д’Италия е състезание, в което съдбата може да се обърне за секунди.
Няма значение колко силен е един колоездач – невнимание, лош късмет или моментна загуба на концентрация могат да унищожат месеци подготовка.
Най-силното впечатление от първите три дни на Джирото обаче не беше свързано само със спортната интрига. То дойде от зрителите. По трасето имаше хиляди хора – семейства с деца, любители на колоезденето, туристи и случайни минувачи. Те аплодираха състезателите с ентусиазъм, който рядко се вижда при дебютно домакинство.
Тази публика даде на Джирото атмосфера, каквато организаторите несъмнено са се надявали да получат. Колкото и впечатляващи да бяха българските етапи, те бяха само увертюра към голямата драма. След трансфера в Италия започват планините, часовниците и изпитанията, които традиционно решават съдбата на розовата фланелка. Там ще стане ясно дали Йонас Вингегор ще добави Джирото към колекцията си от титли и ще се нареди сред най-великите шампиони в историята.
Независимо кой ще триумфира в Рим, България вече зае своето място в историята на Giro d’Italia.
За три дни страната показа красота, гостоприемство и организация на световно ниво. А за милионите зрители по света това беше възможност да видят България в различна светлина като достоен домакин на едно от най-престижните спортни събития на планетата.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg