Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Преди да подхванем темата за неприятния свят, в който живеем, да започнем от неприятната държава, в която се намираме. Съдба ли е, карма ли е, няма как да знаем, но неизбежното фатално събитие, сполетяло сириеца лекар, завършил медицина в България и останал тук, за да живее по-спокоен и дълъг живот, отколкото в родината си, е трудно за асимилиране. Нелепата смърт на доктор Иса Али е наречена „терористичен акт“ от координатора на Мюсюлманското изповедание за Европа Мустафа Ибищали. Той призовава за връщане на смъртното наказание за „боклуци като шофьора на автомобила“.
Когато едно момче на 21 години, току що получило книжка заедно с подарък скъпа кола, убие единствения пътник в автобус, защото може би се е нагърмяло с райски газ или просто така си кара, това е диагноза, както и необходимост от присъда за родителите му. Другият не по-малко драстичен случай с „шофьора“ на АТВ Никола Бургазлиев, в който жертвите са пет души от едно семейство, сред които три деца, пък е с малолетен на волана. Бургазлиев е на 18 години и щял да съдейства на съда. Спирачките били отказали. Баща му и майка му са полицаи или служители в полицията. Бил пуснат под домашен арест. Бил се интересувал от здравето на хората. Бил излязъл да се забавлява. Родителите на това дете не би трябвало да го оставят да говори глупости за здравето на хората, което той е отнел. Десетки близки на пострадалите, както и приятели и съученици на обвиняемия се били събрали пред съда в Несебър, за да проследят решението за мярката му. Приятелите и съучениците оказват „съпорт“ на приятелчето си. А близките на пострадалите – майка и дете на 4 години се борят за живота си в момента – са били там, за да са сигурни в нещо, в което никой в България не може да бъде сигурен. Няма по-голяма несигурност за българските граждани от тази на съдебната система. Тук е от изключителна важност чие дете и роднина си. Племенно-родовият строй работи с всичка сила. Но бруталните катастрофи са вече епидемия и едва ли роднинството ще помогне на младия Никола Бургазлиев. Със сигурност присъдата му ще е по-малка от тази на Кристиан Николов, убиеца на Милен Цветков, който излежава 9 години в затвора, защото Бургазлиев е едва на 18 г. Трагичен начин да започнеш живота си. Кристиан Николов има страница в Уикипедия, на която до името му стои „престъпник“. Той беше на 22 години, когато уби Милен. 21-годишният Виктор Илиев пък е натрупал 6 глоби за 2 седмици. Той поне остава в ареста.
Три момчета убийци. Един от циганската махала, друг от добро семейство, трети от семейство, което би трябвало да въвежда ред в България. Широк спектър на диагнозата. Виктор и Никола са с модерните къси прически и бради, с които изглеждат като млади бойци от „Хамас“. Когато в България се върне модата на момчетата с дълги коси, може би тогава нещата ще започнат да се оправят. Суперкъсите прически не се харесваха някога, защото те бяха символ на казармата, на военни правила и задължения. Сега са някакво присламчване към силовия стайлинг на мутрите, които често са с бръснати глави. Късата коса е силов символ на мъжество, а съчетана с черни дрехи и добре оформена брада, отива към ИДИЛ стайлинг. Може би Мустафа Ибищали е прав – поведението на младите мъже зад волана в България вече се доближава до тероризъм. И никъде не е безопасно. Седиш си кротко в рейса и си мислиш, че си на сигурно място. Не си на тротоар, където могат да те пометат, не си на пешеходна пътека, където също могат да те пометат, не си и на магистрала, където могат да те отнесат. Обаче се оказва, че има нови „висоти“ на летене на коли и опасност дебне отвсякъде.
Министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов лети като Батман по магистралата, за да засече скоростта на нечие БМВ – 190 км в час. Впрочем трябва да бъде похвален за начина, по който се опитва да оправи проблемите с българските железници. По пътя между София и Варна има нови маркировки, дебнат с мобилни камери, както и с камери над пътя. Шофьорите като че ли се съобразяват повече от преди. А в Хелзинки, столица на Финландия (за дебилите, които отглеждаме и които не четат, така че е безсмислено, може да напиша и че е столица на планетата Венера), вече повече от година няма нито една катастрофа с фатален край. През далечната 1980 г. на улиците на Хелзинки са загинали 30 души. Основен фактор за елиминирането на опасността да загинеш на улицата е забраната да се кара с повече от 30 км в час. През 1980 г. в Лондон са загинали 400 души. Миналата година са били само 95 въпреки значителния ръст на лондонското население. Там на много места скоростта е 35 км в час. Навсякъде в Европа увеличават пешеходните зони, велоалеите и градския транспорт за сметка на загиналите от пътнотранспортни произшествия. В България обаче като че ли е обратното. В София имаме перфектно метро. Имаме и изключително добър градски транспорт, само нямаме много велоалеи – защото е очевидно, че няма много колоездачи – нито много пешеходни зони. Но това, от което имаме вече фатално много и с което никакъв ърбън транспорт, дизайн и визия не могат да се справят, е ужасяващата простотия и липса на възпитание на населението. Четем как в Дания между 6 и 16-годишна възраст всяка година има задължителни часове по емпатия, и въздишаме депресирано. Децата на децата на българския преход приличат все повече на социопати.
Дебне ли спасение отнякъде? Май не. Правителството дава между 5 и 10 000 лв. на всеки българин, който иска да се прибере в България. Аз се прибрах преди 15 години, без да ми плащат, и не съжалявам, но деградацията, на която съм свидетел, не ме прави оптимист за бъдещето на България. Тези пари са нещо, някаква основа, на която да стъпиш, докато си търсиш работа, ако си решил да се прибереш. Но парите не могат да заместят грижата ни едни за други. Чувството за съпричастност и живеене в хармония с ближния не се купуват с пари, нито имат парично измерение. Те се учат вкъщи, от мама и татко, баба и дядо. В Дания явно не разчитат само на семейството, затова емпатия се учи в училище. Обезсърчаващо и направо трагично е, че все по-често се налага да пишем текстове за безнадеждните млади български социопати. И всички се чувстват някак невинни въпреки труповете зад гърбовете им. Нищо ново, но в миналото дори един Янчо Таков лежа в затвора за някакви далавери с кожуси. Това не е соцносталгия. Неговата майка се е обличала в дрехите на изселена от собствената си къща жена от буржоазията, където семейство Такови са били настанени. Всеки с неговите си грехове.
Кой ще научи българските деца на любов към ближния? Часовете по религия няма да го направят. Да отбележим, че те не са задължителни. Ако има достатъчно желаещи ученици, ще има такива часове, ако няма, няма да има. Неразбираема е истеричната реакция срещу тях. Но елиминирането на часовете по езици, както и на самите езикови гимназии, по никакъв начин няма да допринесат за по-висока култура на населението. Жизненоважно е да се въведе час по емпатия. Без родни измишльотини, а да се копира 1:1 датската учебна програма. Остава и да се намерят хора, способни на емпатия, които да преподават. На пръв поглед всички сме такива. Едни добри хора, съчувстващи на котенца и кученца. Събираме пари за болни деца, за бедни хора, за самотни майки. Явно обаче сме малцинство. Другата, по-голямата и неудържима в простотията си част от населението на България смята, че децата й трябва да карат скъпи коли и да мачкат по пътищата.
Не е утешение, че светът е болен. Никакво чувство за сигурност за бъдещето на Човечеството не вдъхва нито походката на зигзаг на Доналд Тръмп по червения килим, преди да посрещне Путин, нито подгъващите се крака на Путин, все едно че е метнал 10 водки преди това. А Зеленски трябва да ходи обграден с подкрепа от приятелите си от Европа, за да не бъде пак набит от Тръмп за това, че брани страната си. Мелания пък пише писмо до Путин за децата на света, които имали право на уважение и добро отношение. Това писмо явно е част от тактиката на президента за постигане на мечтаната му Нобелова награда за мир. Само че ако досега Доналд Тръмп не е разбрал, че „Москва не вярва на сълзи“, няма „Мелания“ на този свят, която да умилостиви самозабравилия се руснак, който се подиграва на Америка.