Нищо не е необикновено в природата наоколо – няма зелени планински склонове или гори с интересни дървесни видове, които биха предизвикали любителите на фотографията. Но въпреки това туристите напоследък бързо се увеличават, привлечени от солените води и многообразието от пернати представители на фауната. В североизточния край на Бургас се намира птичият рай на България – Атанасовското езеро. То е свръхсолено, разделено е на две от пътя Бургас – Варна. Северната част е поддържан резерват, а южната е буферна зона, по-късно превърната в защитена местност. Езерото е заобиколено от по-малки водоеми и система от канали, обрасли с блатна растителност, дълго е близо 9 км и широко е 4,3 км.
Езерото впечатлява с необикновените си цветове – през лятото водата често придобива розов оттенък заради микроскопични организми и високата концентрация на сол. Именно тази гледка привлича туристи от цялата страна и чужбина. В плиткия басейн се добива сол по традиционен начин, а лятото езерото е буквално обсебено от посетители, търсещи здраве и необичайни преживявания. Лечебната кал и лугата са добре познати със своите полезни свойства, така че потапянето в солените води е обичайна практика. Само след двадесетина минути (пък и не е препоръчително да се стои във водата повече, за да не се натоварва сърцето) кожата става кристално чиста от соления разтвор. После според неписан, но спазван от всички протокол следва намазване на тялото с черна кал, която се намира само на крачки от водата. Истинска забавна гледка са множеството черни тела, които чакат да изсъхнат под слънчевите лъчи. Процедурата завършва с бързо потапяне в морето, което ще измие всичко от тялото, а кожата ще стане мека и гладка като кадифе. През летните месеци стотици се възползват от естествения „СПА център“ на открито.
Но най-голямото богатство на езерото са птиците. В района могат да се видят повече от 300 вида, което го прави една от най-важните орнитологични зони в Европа. От тях 14 са световно застрашени – сред тях са къдроглавият пеликан, червеногушата гъска, малкият корморан. 83 вида са включени в Червената книга на България, а 170 – са с европейско природозащитно значение. През летните месеци басейните се изпълват с дъждосвирцови птици, а най-многочислени са колониите на саблеклюните, кокилобегачите и рибарките. Тъй като не замръзва през зимата, в Атанасовско езеро зимуват много водолюбиви птици като бял ангъч, шилоопашата и зеленоглава патица, къдроглав пеликан.
Още през 70-те години на миналия век учени от Българската академия на науките посещават Атанасовското езеро и остават запленени от голямо орнитологично богатство, което откриват там. През 1984 г. езерото е обявено за Влажна зона с международно значение, а през 1989 г. територията получава статут на „орнитологично важно място“. От 2008 г. вече е част от европейската мрежа „Натура 2000“.
По време на миграция небето над езерото буквално оживява. Розови пеликани, щъркели, чапли и редки хищни птици спират тук, за да починат по пътя си между Европа и Африка. Особено впечатляващи са ятата от фламинго, които през последните години превръщат мястото в истинска атракция.
През 2024 г. за пръв път у нас на това място се излюпват пиленца на розово фламинго, а самата гнездова колония тогава е съставена от около 45 двойки. Фламингото е изключително чувствително на човешко присъствие, особено когато мъти и затова малките се наблюдават само от експерти от голямо разстояние. Самото гнездо представлява купчина от тиня, кал и дребни черупки, високо е до около 60 см, за да е над водата и е около 50 см в диаметър. Женската снася 1–2 яйца, двамата родители мътят около месец, а после хранят малките със специална кашица, която се отделя от жлези в храносмилателния им тракт. Тази храна е много питателна и изключително важна през периода преди човката на пилето да се извие и то да е способно само да филтрира храна с нея.
Басейните, които се използват от гражданите, са разположени в южната част на Атанасовско езеро от страната на морето, а не на града. Достъпът с автомобил е лесен – отбива се от пътя за Сарафово към Южни солници (т.е. след разклонението вдясно). По тесния път успоредно на езерото се достига до бариерата на Солниците, където може да се паркира и да се продължи пеша до басейните с луга. Мястото е достъпно и с велосипед или дори пеша по плажа на Бургас в посока север.
В изпарителите на „Черноморски солници” се добиват около 40 000 тона сол годишно. Установено е, че количеството е правопропорционално на числеността на птиците в езерото и при добро поддържане на екологичните условия в резервата се увеличава и производството на сол. Черноморската луга, която се получава след изпаряване и концентрация в езерната вода, има доказан медицински ефект при лечение и профилактика на болести, свързани с опорно-двигателната система, кожни възпаления и рани, разширени вени, настинки и простудни заболявания. Препоръчва се при артрози, артрити, тендовагинити, дископатии, изкълчване на ставите и ишиас. Лечебната кал пък е утаечен продукт на затвореното солено езеро, тя е чиста и хомогенна, с тъмносив до черен цвят и мирис на сероводород. Калолечението оказва въздействие върху цялата периферна нервна система. Калта разширява съдовете и отваря нови капиляри, намалява отока и болката, раните зарастват и се заличават белезите. Освен че лекува, калта разкрасява и подмладява, защото през кожата преминават калций, йод, фосфор.
Маргарита Димитрова