„Балканска сватба“ (Svadba), 2026, Хърватия/Сърбия, режисьор Игор Сереги, продуценти: Иван Келава, Марко Йосич; сценарий: Игор Шереги, Марко Бацкович, Марко Йочич; оператор Томислав Шутлар, музика Степан Трибусон, в ролите: Рене Битораяц, Линда Бегоня, Драган Биелогрлич, Марко Грабец, Анджелка Стевич Зукич, Денис Муриц и други. Разпространява Александра филм
Доста плитка комедия, но на моменти е смешна.
Лондон. Далечен изглед от града. Кухня, където Мария (Линда Бегоня) си прави тест за бременност и заповядва на любимия си Небойша (Марко Грабец) да пусне музика за три минути – чалга, разбира се.
Загреб. Мустакатият дебелак Миленко е мастит хърватски бизнесмен (Рене Битораяц) с десетки магазини. Псува както диша. Разбира, че е във фалит. Точно в това време дъщеря му Мария се обажда по телефона и му съобщава, че е бременна от сърбин. И радостно, и напрегнато.
Белград. Сръбският министър на външните работи (Драган Биелогрлич) мечтае да построи метро в Белград, но все не намира инвеститори. Има изключително интелигентна секретарка Гага (Анджелка Стевич Зукич). И двама сина: единият е застрелян, а по-малкият Мелинчо е отракан рапър, който настоява да се обръщат към него с „Тежък живот“ (няма как да не се сетя за датския „Последният викинг“ на Андерс Томас Йенсен, за който писах в предишния брой). Със семейството заминават за Хърватия, при „ония селяни“, където ще е сватбата.
И се започват недоразуменията и изненадите, сблъсъците и отстъпленията. Министърът е избухлив, Миленко – доброжелателен. Съпругите им искат да станат задружна рода. Бабите гледат към чашката. Младоженците се оказват статисти на репетициите за собствената си сватба. Всеки от сватовете дърпа чергата към себе си. Стига се дори до владика и пастор. В един момент се оказва, че в Лас Вегас напитият Небойша се е оженил за случайна танцьорка, чиято заветна мечта е да стане чалга певица. И сега тя, останала без работата на пилона, му показва сертификата. Настава суматоха. Мария избягва. Подире й – и Небойша…
Експлоатирайки първосигнално открай време сложните отношения между Сърбия и Хърватия или официално декларираното желание за добросъседство, Игор Сереги представя водевил на балканските страсти и неволи, който няма нищо общо с образците на комедийното кино в региона. Намесени са корупция и надежда, безпаричие и традиции, обществени нагласи и индивидуални ексцесии. Разбира се, на моменти ситуациите са така препедалирани или са толкова нелепи, че не можеш да не се разсмееш. А и псувните се леят като водопади, както е обикновено в балканските филми (особено сръбските). В интерес на истината, актьорите са добри и играят с хъс, но те, горките, не могат да заринат дълбоките пробойни в сюжета.
Рекламиран като „най-касовият хърватски филм за всички времена“, „Балканска сватба“ може и тук да си намери публика. Няма да е сюрприз.
На моменти и особено с разказа за Лас Вегас филмът препраща към смешновато-трогателно-немощния „Анора“ (2024, „Златна палма“, 5 Оскара, включително и за филм) на Шон Бейкър, но е по-загубен и от него. В крайна сметка и веселба да има, та била и примитивна.
Геновева Димитрова
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg