Какво се случва, когато Явор Гърдев – отдавна пристрастен към радикалната драматургия, влезе в тандем с Александър Радунович, чиято пиеса „Стълб от сол“ е като библейски разказ за апокалипсиса на Балканите? Случва се спектакъл, който вероятно ще шокира зрителите на запад от Адриатика. Нас – едва ли. Поне зрителите на международния фестивал „Варненско лято“ и в „Сфумато“ останаха откровено възторжени.
Продукцията е на 140-годишния Кралски театър „Зетски дом“ в Цетине, старата столица на Черна гора, където впрочем много отдавна приеха еврото, без бившата югославска република да е член на Евросъюза. Александър Радунович въвлича Гърдев в проекта си, още когато умува по текста. Двамата работят по пиесата и докато вървят репетициите – правят съкращения, изпипват персонажите. Авторът и режисьорът са идентично рефлективни към трагедията, която неслучайно е измислена по южните земи на общия ни полуостров и е опорна сила в общата ни култура.
И въпреки че Александър Радунович е преподавател в арт академията в Цетине – в историческия град се намират всички висши училища за изкуства на Черна гора, героите му говорят на до болка познатия ни език на балканското страдание, на балканския цинизъм и отчуждение, на балканския нихилизъм и безнадеждност. Псувни и „мръсни“ думи изпъстрят репликите, които разкриват действителност, сякаш създадена от демоните, изскочили от кутията на Пандора. Отделните сюжети не се преплитат в тясна фактологична връзка, но са свързани чрез единството на мястото, мотивацията и мъките на своите персонажи. Началото е в клиника за наркомани – всеки от тях разказва своята история, на чийто фон конфликтите в „Полет над кукувиче гнездо“ изглеждат като пионерски закачки. Разпадът на семейните ценности продължава в следващите части – алкохол, домашно насилие, раздели, престъпления, корупция, кръвосмешение, отцепредателства… За да се стигне до коронни фрази като „Който не е убивал, не е завършен като човек“, „Душата вече я няма“, „Ако не вярваш в Бог, в кого да вярваш?“… Всеки убива някого – с омраза, с пистолет, с възглавница. Смъртта е някак приета. Няма по-страшна от фразата на Марко, който казва „Тук дори не се стига до възрастта, на която е прилично да се убива, дори деца убиват деца“. Бъдещите убийци нямат време на пораснат, защото тъкмо една войната е приключила и започва друга. Кръстоносните походи на Балканите имат различни интерпретации, но целта винаги е една и съща. Няма милост за друговерците, няма пощада за свободните.
През цялата постановка преминава темата за безбожието на Балканите, което от основните причини за поколенческите двубои и сражения. Никаква патриархалност, нула морални задръжки, повсеместен инстинкт за унищожение. Сценографията на Никола Тороманов е в черно – стени, през които всеки влиза и излиза, но не стига до светлината. Друг декор няма и не е необходим, защото има истинска драматургия – никой не се интересува от опаковката. Без визуални ефекти, без мапинги, видеа, стрийминг. И е също толкова модерно. Минимализъм, който говори, излъчва, въздейства. Героите си служат само с помощни средства като проходилки за възрастни. Застават зад тях като в съдебна зала, облягат се във физическата си немощ.
Ана Вуйошевич, Деян Иванич, Йелица Вукчевич, Йелена Лабан, Вуле Маркович са актьорите, с които Александър Радунович и Явор Гърдев със сигурност ще тръгнат по света. Посланията им са недвусмислени: смирение или гибел, зло или добро, мир или война. Валидно е за всички и навсякъде, не само на Балканите. „Зависим от изборите ни“, категоричен е Явор Гърдев, чиято политичност е винаги втъкана в зрелището. А то, в „Стълб от сол“, се разпростира в зависимост от пространството. Във Варна Гърдев беше ситуирал артистите на балкона и в ложите на театъра.
Заглавието „Стълб от сол“ препраща към жената на Лот – при бягството на семейството от поразените заради своите грехове Содом и Гомор тя се обръща назад, въпреки предупреждението на ангела да не го прави. Иска да види как Бог унищожава Содом и Гомор, но плаща скъпо.
Албена АТАНАСОВА
