Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Интервюто с Анна Бодакова при Веселин Дремджиев е свежо заради младостта и чистотата на интервюираната. Отделен въпрос е тази свежест достатъчна ли е, за да участваш в създаването на закони. На теория – да, на практика – не. Момичето се смути от няколко въпроса, тъй наречените от Дремджиев „прогресивни теми“, като легализирането на марихуаната, узаконяването на проституцията, както и на евтаназията. Въпросът за марихуаната беше конкретен – тя за декриминализирането на притежанието на една доза ли е. Г-ца Бодакова преглътна смущението си – защото й предстоеше да изрече неистина – и тихо, но твърдо отговори „не“. Разбираме причините за този отговор. България е консервативна страна и тя моментално ще изгуби потенциални избиратели, ако се обяви в подкрепа на отмяната на закона, който осъжда на 2 години затвор за притежаването на цигара. Това е дозата – само една цигара. Затвор цели 2 години.
После взе да се заплита как, като била в Берлин на среща с избиратели, навсякъде миришело на трева, както и на други места в Европа, където притежанието на доза марихуана не само не е обект на съдебно преследване, а е и узаконено да пушиш дори по улиците. Но преди да започне да се опитва да замаже „не“-то си с впечатленията си от Европа, Анна Бодакова каза твърдо „не“ на отмяната на този репресивен и несправедлив закон.
Жалко, много жалко, защото беше ясно, че тя лъже, че е против, само и само за да не изгуби евентуални избиратели. Така тя предаде собственото си поколение, което масово пуши трева. Познавайки манталитета на менторката й, не е изненадващо. Но е тъжно, ако един млад, европейски мислещ или поне претендиращ за европейско мислене човек не може да се обяви срещу 2 години затвор за цигара, а платформата му е срещу корупцията и несправедливостта в българското общество. Значи от първия момент тя влиза в политиката със зле прикрита лъжа. Краткото „Не“ е много по-голямо от двете си букви. После във връзка с евтаназията отговори правилно, че ако не е разрешена в собствените им държави, хората отиват да умрат, където законът позволява. И е права да не говори за евтаназията, защото е твърде млада и няма как чисто житейски да е компетентна и в това. Заради въпроса с евтаназията спомена, че е православна християнка – ново утвърждаване на десността й пред евентуалния избирател. Аз задавам един-единствен въпрос на мои приятели и познати, които твърдят, че са православни християни – вярват ли във възкресението на Исус Христос. Настъпва смущение и не отговарят, защото никой съвременен човек не вярва, че човек се връща от гроба. Приемаме символиката, но реалното православие, а и което и да е течение в християнството, абсолютно ясно настоява, че възкръсването на Христос не е символ, а наистина се е случило. Няма да притискаме г-ца Бодакова да отговаря на този въпрос. Тя произлиза от семейство на интелектуалци. Баща й е бил съветник на Георги Пирински, известен комунист. Нищо осъдително няма в това, но има идеологическо разминаване. Ако си православен християнин в пълния смисъл на понятието, ти не можеш да бъдеш съветник на комунист. Комунизмът отрича религията. Съответно това мило момиче едва ли е било възпитавано като вярващо във Възкресението. Да, масово ходим на църква от време на време, палим свещи, кръстим се на влизане и на излизане, спазваме ритуали и се стараем за Божиите заповеди, но това не ни прави истински православни християни. Като стигна дотук, приятелите ми се дразнят, защото са дълбоко убедени, че са такива. Но не са. Както и г-ца Бодакова най-вероятно не е. Или е като за предизборно интервю за десни избиратели. Колко от тях пък са православни християни, да не се замисляме. Сигурно 2%. Другите определено не вярват във Възкресението.
Светотатствен текст навръх Великден, но за кого? Не и за авторката му, която не вярва в друга възможност за Възкресение освен личностното. Вярва в духа на възкресението на човечността и любовта към ближния. Библията е най-великата древна приказка, на която се крепи Човечеството. Църквите с различни деноминации настояват, че всичко в нея е било реалност. Хубаво е, че я има. Хората имаме нужда от чудеса. От опора. Христос е разпънат, после оживява. Лазар също оживява. На тази приказка вярват милиони хора от по-необразованите слоеве на обществото. Но не и избирателите от центъра на големите градове в България. Повечето българи са вярващи, не и религиозни. Вярват в някакви сила, тя може да е Исус, може и да не е. Православното ни християнство не е нищо повече от самозаблуда. На млад човек самозаблудата трябва да се прощава.
Въпросът е какво прощаваме, когато личните ни убеждения се превръщат в политическа платформа, защото ще влизаме в реалната политика. Ще простим на г-ца Бодакова всичко не за друго, не защото има огромни черни и честни очи и изключителна миловидност, съчетана с мек говор. Тя е Бамби. Ще й простим, защото в тези дни трябва да се прощават и откровени лъжи и подвеждания, но най-вече защото ако бъде избрана, Бамби ще бъде преследвана от зловещи ловци в тъмните дебри на българския политически живот. Тя е най-малката и симпатична заблуждаваща – вярвайки си – на тези избори. Нека да постигне целите си. Чака я помия. Може би тя е великденското чудо, което ще постигне нещо, което чичковците и лелките от формацията не успяха. Но доверие се печели трудно, а лесно се губи. И нека да има до нея добри, свестни и честни хора, които да я подкрепят в предстоящите тежки моменти и да не й позволят да се преобрази в това, срещу което се бори. Дори да я подкрепят да напусне, за да остане чиста, защото този избор неминуемо ще се изпречи на пътя й. Бог да й е на помощ. Онзи, невъзкръсналият, на неправославните християни, които са, общо взето, вярващи, спазват приличие в отношенията си, опитват се да бъдат максимално честни и не се страхуват да провиждат очевидното бъдеще.
Дяволът дебне, особено в политиката. И особено когато си убеден, че си на най-правилната и чиста страна. Тази чиста страна работи с Румен Радев през 2020 г. за срутването на българската държава, а оттам за хаоса, от който България не може да излезе вече 6 години. Хаос, който в момента на всички ни коства възмутителни цени и предстоящи още по-големи трудности за обикновените хора и за пенсионерите. После работи и с Бойко Борисов и с Делян Пеевски. Хаосът беше провал за себе си, провал и за нас, защото ни беше наложен. „Правилната“ страна отказа да гласува за президент интелектуалец само защото беше предложен от ГЕРБ. И доведе Румен Радев на власт отново. Не че той е по-лош от който и да е от политическата върхушка в момента. Но ПП-ДБ имат ключов принос за предстоящото му идване на власт в по-голяма или по-малка форма. Затова думите на Анна Бодакова, че тя е проевропейски ориентирана и е дясна, са в противоречие с повторното довеждане на Радев в президентската институция. Нищо ново. Дали тя ще говори тези неща от екрана, или ще ги говори някой от възрастните й колеги, слушали сме ги години наред. И на нея ще започнем да й намаляваме звука рано или късно, защото говоренето вече има нула значение, освен за новите заблудени. Когнитивният дисонанс е запазена марка за средата й.
Аз се извиних за подкрепата ми за въвеждането на еврото. Не очаквах, че така рязко ще избухне спекулата. Цифрите на етикетите остават същите, но в евро. Мнозина ме обвиниха, че работя за Румен Радев. Никога не работя за никого. Работя с продуценти и издатели, с които съм решила да работя. Обвиненията, естествено, идват от групата с когнитивен дисонанс. Тази група какво правеше, когато не избра президента интелектуалец? Кого обслужи, още повече че знаеше, че г-н Радев е добре настроен към Русия? Сега израсналата на площадите Бодакова е проевропейска. И родителите й бяха проевропейски, когато бяха на страната на Румен Радев. От позицията си на яден коментатор на процесите в България знам, че няма как, а и не трябва да се върне левът, защото това би донесло още по-голяма спекула, но констатацията ми е горчива. Ставаме все по-бедни. А Бамби стана политик. Нашето великденско чудо.