След неуспеха във Франция отборът на Льо Пен и Бардела оглави нова сила в Европарламента
Теодор ЦЕКОВ
Без явен победител, но с много въпросителни приключиха извънредните парламентарни избори във Франция. Прогресът на „Национален сбор“ беше спрян. Десницата около Марин льо Пен и Жордан Бардела падна от лидерската позиция на първия тур до трето място след втория. Левият „Нов народен фронт“ се изкачи на върха, а центристите около президента Еманюел Макрон станаха втори.
В крайна сметка се получи троен възел – никой не доближава мнозинство за сформиране на стабилно правителство. При нужни 289 от общо 577 депутати, сметките сочат 188 леви, 161 центристи и 143 десни. Коалиция между два от трите блока изглежда невъзможна поради огромни идейни различия. Анализаторите предвиждат политическа безизходица, дори хаос. Никой не може да очертае кога и дали ще има ново правителство, как би функционирало.
Рисковата игра на Макрон със свикване на извънредни избори се оправда само частично. С цел да запази своята тежест и да препъне главния опонент Льо Пен, президентът докара управленска, социална и икономическа нестабилност. Това се случи чрез т.нар. бараж срещу крайнодесните. Център и левица се обединиха за втория тур. При тройни балотажи в над 200 района те оттегляха свой кандидат с по-малки шансове и „със запушен нос“ избираха другия, за да консолидират гласовете срещу „Народен сбор“.
Тази тактика провокира десни избиратели да определят вота като „откраднат“. Младият Бардела заговори за „алианс на безчестието“, чрез който Макрон поднесъл Франция в обятията на крайната левица. Льо Пен обаче е наясно, че очертаващата се година застой ще изостри проблемите и ще върне вятъра в платната.
Кой какво печели и губи? Всички социолози предричаха убедителна победа на „Национален сбор“, близо до абсолютно мнозинство. Сега обясняват, че нямали време да изследват динамиката, но дните между първия и втория тур се оказали достатъчни за мобилизиране на електорат чрез заплахи от крайнодясна власт. Медиите използваха и футболните национали, които, докато играят на Евро 2024, агитираха народа да се изправи срещу „онези хора“. Кампанията даде резултат и следват заглавия от сорта „Льо Пен – Мбапе 0:1“.
„Национален сбор“ не продължи триумфа от евроизборите на 9 юни, но увеличава с 53–54 депутатите си във френския парламент спрямо 2022 г. „Приливната вълна се надига – заяви Льо Пен. – Тя не бе достатъчно висока този път, но продължава да се покачва. Следователно нашата победа само беше отложена. Имам прекалено много опит, за да бъда разочарована от резултат, в който удвояваме броя на нашите депутати.“
Левицата бързо се обедини в „Нов народен фронт“ и използва страха от националистите, но липсва лидер и съответно кандидат-премиер между съставните партии – крайнолевите на Жан-Люк Меланшон, социалисти, комунисти и „зелени“. Програмата с повишаване на заплати и социални помощи, ценови тавани за храни и горива, данък върху богатството е нереална и няма да намери коалиционни съюзници.
Оценките за Макрон са полюсни. Неговата коалиция оцеля след 14% на евровота и 21% на първия тур, но спрямо изборите през 2022 г. губи 76 депутати. Президентът търпи критики, че вкара държавата в патова ситуация – наложителна коалиция с крайнолеви или хроничен блокаж в парламента.
Макрон вероятно предвижда разпадане на левия блок и привличане на части от него за коалиция. Той отказва да работи с радикалите, но може да протегне ръка към социалисти и еколози. Ако не бъде избран ляв премиер, сегашният кабинет може да остане като преходен или да има правителство от технократи.
„Фронтът“ настоява да получи шанс за съставяне на кабинет. Липсват обаче изгледи за подкрепа. Сегашната власт не споделя лявата програма. Ресорният министър Брюно льо Мер вижда риск от финансова криза и икономически спад на Франция заради „новата политическа реалност“: „Прилагане на предложената програма от ННФ ще унищожи резултатите от политиката, която водим от 7 години. Този проект e прекомерен, неефективен, остарял, със слаба легитимност и не трябва да се прилага“.
В Европа центристи и леви политици приветстват изненадващия резултат, защото „голямата опасност“ – правителство на крайната десница, е избегната. Управляващата коалиция в Германия е доволна, защото има подобни проблеми с крайнодясната „Алтернатива“.
Германският лидер на водещата партия в ЕС – Манфред Вебер от ЕНП, е на различно мнение. „Макрон далеч не прояснява политическата ситуация, а хвърля Франция в объркване и засилва крайностите. Много съм притеснен от крайнолявата и крайнодясната антиевропейска реторика. Нужна е демократична сила, която да даде реална алтернатива, за да изправи Франция на крака“, написа Вебер, визирайки консервативната партия „Републиканците“, която е член на ЕНП, но спечели едва 8% и 48 депутати от извънредния вот.
Управленска нестабилност във втората икономика на континента ще затрудни процесите в ЕС, а успоредно се ражда опозиционна сила в Европарламента. „Национален сбор“ се присъединява към сформирания от унгарския лидер Виктор Орбан десен съюз „Патриоти за Европа“. Бардела е избран за лидер, а с идващите от „Национален сбор“ групата има 84 евродепутати от 12 държави и е трета най-голяма в ЕП.