35.8 C
София
сряда, 17 юли 2024 г.

Баритонът Жельо Минчев обучава звезди на Виенската опера


Баритонът Жельо Минчев влиза в образа на граф Ди Луна от „Трубадур“ на Верди в първото у нас оперно представление на 18 октомври 1908 г. То е организирано от основателите на Оперната дружба в България, сред които е и Минчев. Тогава артистите изпълняват отделни сцени от оперите „Фауст“ на Гуно и „Трубадур“ на сцената на Народния театър, който е „буквално набит от публика“, пише в статия в „Музикален вестник“. Според автора й младите оперни сили изпълнявали с „подьом в душата си“ своите роли. Вероятно затова представлението минава с успех и след него следват нови спектакли с оперите „Аида“, „Евгений Онегин“, „Русалка“ и „Демон“ в съпровод с духовия оркестър на Първи пехотен полк. В края на 1908 г. е създаден и постоянен оперен хор към Дружбата с диригент Константин Рамаданов.

Преди това обаче в пресата у нас се разгарят разгорещени спорове около смисъла от създаването на оперна трупа.

„Цървули нема, гайда иска!“, възмущават се противниците на оперното изкуство, за които то е ненавременно и дори ненужно. За радост на почитателите му обаче представленията на Българското оперно дружество все повече се харесват, но чак през 1922 г. то минава на държавна издръжка и е преименувано на Национална опера. Докато оперното изкуство е в период на утвърждаване, Жельо Минчев се изявява в ролите на граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, Валентин във „Фауст“, Евгений Онегин в едноименната опера, Амонасро в „Аида“. През 1928 г. обаче Минчев решава да се впусне в ново предизвикателство и напуска операта. Той тръгва на продължителни концертни турнета из България, за да изпълнява със забележително майсторство народни песни. Композиторът Добри Христов обработва фолклорни песни специално за хасковеца и подчертава: Минчев се изявява и като чудесен оперен педагог. Той е учител на първия ни оперен певец със световна слава – Тодор Мазаров, с когото работи две години. Именно по настояване на Жельо възпитаникът му се явява на конкурс за първи тенор на Виенската опера. Там той впечатлява председателя на журито – световноизвестния диригент Бруно Валтер, който избира Мазаров за вакантното място на артист в операта. През 1938 г. Жельо Минчев също се мести във Виена, за да помага като оперен педагог на водещи певци от Виенската опера да разгърнат максималните възможности на гласовете си.

Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини