Ако си мислиш, че няма да си платиш дълга, значи си се заблудила. Ще те търся, докато те намеря независимо къде си. Аз отговарям за тези пари. Обади ми се незабавно!
Това са само малка част от съобщенията, които получават хора, изтеглили бързи кредити. Много от тези предупреждения са разлепени по стени във входове на жилищни сгради, други са изпращани чрез чатове в месинджъра, разказа Мария Филипова, председател на Комисията за защита на потребителите, при която има купища жалби от хора, притиснати да плащат колосални суми, често няколко пъти над изтегления заем. Някои са изпаднали в пълна неплатежоспособност, напът са да загубят единственото си жилище. Тази ситуация не е от днес или от вчера, а има над десетгодишна история, но голяма част от фирми за бързи кредити продължават да заблуждават потребителите за действителната цена на заема, който получават.
Вероятно мнозина се чудят защо нуждаещите се от пари не потърсят банките, които в момента предоставят кредити срещу доста ниски лихви. Потребителите, които прибягват до услугите на небанковите финансови институции са два типа – едните имат нужда от средства за съвсем належащи плащания на битови сметки, за храна и лекарства. Те са в доста тежко моментно финансово състояние. Други поради лоша кредитна история или нерегулярно изплащане на заплати се срамуват да потърсят помощ от близките си и се обръщат към фирмите за бързи кредити.
Обикновено тези хора взимат поредния заем, за да изплатят предишното си задължение и така попадат в безкрайната въртележка на кредитите, от която път за излизане трудно се намира. Има случаи, в които безизходицата ги довежда до крайни решения за живота им.
„Изключително притеснена и обезпокоена бях, когато получавах жалбите и виждах страха в очите на тези хора“, продължава Филипова. Според нея не са редки случаите, в които потребителят се е оказал заблуден заради действителната цена на кредита и не е могъл да си даде реална сметка за последиците след сключване на договора.
При 1000 лева пари назаем по тази линия годишният процент на разходите е 66 на сто, което означава, че потребителят ще трябва да плати 666 лева над средствата, които е взел. Това е законният таван за лихвата, но има още други такси, които не се обявяват предварително в документа. Става дума за погасителни вноски, размер на такси, неустойки, обезпечения, конкретните лихви. При много от обезпеченията се изисква запис на заповед, което е изрично забранено от законодателя. В някои договори е открита и скрита възнаградителна сума над общия разход от кредит и главница.
120 са фирмите, които предоставят този вид кредитиране, но отделно има и лизингови компании. Всички те са вписани в специален регистър на БНБ и само Централната банка може да отнеме разрешенията им за дейността, ако има груби нарушения, установени от съда. За първи път от влизането в сила на закона експертите от КЗП са прегледали всички договори на фирмите за бързи кредити и са установили множество заблуждаващи и агресивни практики. Сега компаниите трябва да променят неравноправните клаузи. В противен случай ще следват наказания, а санкциите достигат до 70 хиляди лева за едно нарушение в един конкретен договор.
Мария Филипова призовава фирмите, които раздават бързи кредити, да изчистят неравноправните клаузи в договорите, защото в противен случай ще заведе колективен иск в съда. „Вече не сте сами, аз съм до вас заедно с моя екип. Не са ви необходими адвокати. Ще продължим заедно да работим до премахването на всяка неравноправна клауза и нелоялна практика“, обръща се Филипова към потребителите. Тя ги призовава да подават жалби към КЗП, когато бъдат ощетени и се ангажира, че всеки един отделен случаи ще бъде разгледан и при преценка – обжалван в съда. Така и ще се спестяват множество такси, защото дори служебните адвокати взимат възнаграждение, макар и минимално.
През март Съдът на Европейския съюз след запитване на Софийски районен съд по дело срещу фирмата за бързи кредити постанови, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит – без да са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Европейският съд също така счита за нищожен и всеки договор, при сключването на който изобщо липсва ГПР или е посочен неясно, напомни Габриела Руменова от „Ние, потребителите“.
Отпускат сумите лесно, но цената е солена
Алтернатива на традиционните банки предлагат фирмите за бързи кредити, известни като небанкови финансови институции. Хората прибягват до техните услуги, когато става дума за по-малък по размер кредит до няколко хиляди лева. Условията за погасяване могат да варират, но често са от една до пет години. Банките предпочитат за предоставят по-големи суми за по-дълъг период от време.
По принцип небанкова финансова институция е всяка финансова компания, която притежава лиценз от БНБ да извършва финансови операции, но няма банков лиценз. Тези институции могат да бъдат кредитни/финансови, застрахователни дружества, пенсионни и здравни фондове, инвестиционни дружества, колективни инвестиционни схеми.
В лиценза, издаден от БНБ, се посочва точно какви операции може да извършва фирмата. Кредитите, отпуснати от небанкова финансова институция, обичайно са с по-нисък размер и по-кратки срокове от банковите. Те са удобно решение при нужда от пари до заплата или възникване на извънредни разходи. В същото време кандидатстването и одобрението е много бързо. Парите пристигнат буквално за броени минути и изцяло онлайн. Понякога само една лична карта е достатъчна. Разбира се, всяко нещо си има цена – лихвите са няколко пъти по-високи, отколкото на банките, като се прибавят и разкритите от КЗП нелоялни практики, цената за потребителя излиза доста солена. Все пак, ако ви се наложи да вземете бързо пари назаем, поне се уверете, че фирмата е регистрирана в БНБ. И да не прекрачвате златното правило, което гласи, че общите задължения не бива да надхвърлят 30-40 на сто от семейните доходи, съветва финансовият анализатор Десислава Николова от MoitePari.bg. Над 6 милиарда лева са вземанията на фирмите за бързи кредити към края на юни тази година, показва статистиката на БНБ. Преди година те са малко под 5 млрд лева, което означава, че се увеличават с повече от 20 на сто. 1200 лева е средният размер на отпуснатия бърз кредит.
Измамници търсят жертви в социалните мрежи
120 са небанковите финансови институции, които оперират на българския пазар, те са регистрирани и КЗП се е захванала да ги проверява. Истината е обаче, че много повече са лицата, които предлагат до подобни услуги без да предоставят необходимите гаранции. Във Фейсбук има групи, където физически лица публикуват предложение за предоставяне на пари назаем обикновено до 5000 лева. Дори в OLX се срещат доста подобни обяви.
През лятото от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) предупредиха за нарастващ брой измами при отпускането на потребителски кредити. Измамници все по–често създават фалшиви интернет сайтове и там пускат обяви, в които използват търговски марки и други отличителни знаци на легитимни компании, предоставящи потребителски кредити. Най–често е използван ЕИК на компанията, номерът на вписване й в Регистъра на финансовите институции към БНБ, адресът, кредитна документация с подпис на представляващия, в това число и Стандартният европейски формуляр. Избягвайте реклами в групи в социалните мрежи, страници за малки обяви, хартиени обяви с телефон, залепени на входове, гаражи и спирки, предлагащи кредити от съмнителни лица, съветват от организацията. От юли т.г. заедно с експерти от КЗП и други потребителски структури те работят по създаването на Кодекс на добрите практики в сектора на небанково кредитиране.
Ето как заблуждават потребителите
От Комисията за защита на потребителите посочват кои са заблуждаващите и некоректни практики, открити в клаузи от договорите на фирмите за небанково кредитиране. Компаниите трябва да предоставят коригирани версии на договорите или да декларират писмено, че договорите им не съдържат неравноправни клаузи.
Тези, които не изпълнят препоръките на КЗП в посочения срок, ще бъдат обект на колективни искове.
- Такси и комисионни – клаузи, задължаващи потребителите да плащат допълнителни такси за приоритетно разглеждане на искания, администриране, оценка на риска и други, без ясна обосновка и прозрачност.
- Просрочени задължения – клаузи, предвиждащи високи неустойки или такси за закъснели плащания, често надхвърлящи законовите лимити.
- Предсрочна изискуемост – условия, позволяващи на кредитора да поиска предсрочно погасяване на целия заем при дребни неизпълнения от страна на потребителя, включително несъществени забавяния.
- Обезпечения и записи на заповед – клаузи, изискващи предоставяне на запис на заповед, който остава в сила дори след пълно изплащане на кредита, или други обезпечителни механизми, които надхвърлят необходимото.
- Лихвени условия и валутен риск – условия, които позволяват промени в лихвените проценти и валутните стойности по кредити без предварително уведомяване на потребителите.
Вечни длъжници мислят за самоубийство
Дългът може да окаже значително влияние върху психическото благополучие. Когато постоянният натиск от финансови задължения и безпокойството от плащането надвиснат над главата, това може да окаже влияние върху нивото на стрес, съня и настроението. Тежкото бреме влияе на самочувствието, предизвиква чувство на несигурност, човек става изнервен, неадекватен и безпомощен. Постоянното прибягване до нови и нови кредити с цел да се поддържа по-високо ниво на потребление води до пристрастяване, предупреждават психолозите. Дори има термин, който обяснява тази зависимост – debt addiction. Разбира се, някои хора взимат нови заеми, защото са притиснати от обстоятелствата. Но каквато и да е причината, моментът, в който спрат да плащат е началото на тунела, в който попадат. А от там измъкването е много трудно.
След като затъва със 173 000 лв., взети като бързи кредити, жена от град Стамболийски гълта шепа хапчета и прави опит за самоубийство в началото на тази година. Пловдивският окръжен съд дори налага постоянен арест на двама мъже и една жена, замесени в изнудването на кредитополучателката. 46-годишната Атанаска Домусчиева има дългове, вижде обяви в интернет и се свързва с кредитни консултанти от София. Срещу 20 000 лева те й обещават съдействие да взема „бързи кредити“, правят си среща и я карат да подпише документи без да ги чете. От декември 2023 до февруари 2024 г. сумата на дълговете нараства като снежна топка и става непосилна за жената. Тогава се включва и четвърти от схемата, който започва да я заплашва по телефона.
Преди три години пък граничен полицай от Летище „София“ се самоубива със служебния си пистолет, докато е на работа. Причината са натрупани дългове, които той не може да обслужва. Според колеги 41-годишният мъж от месеци бил много притеснен и дори прибягнал към алкохола, за да успокоява нервите си. В хода на разследването става ясно, че е теглил големи кредити, за да ремонтира имот в провинцията и да го дава под наем като къща за гости.
Преди години възрастна жена от Лом скача от 8-я етаж и се самоубива от срам, че е затънала в дългове, които не може да връща. Взимала бързи кредити и пари от близки и познати, за да издържа себе си и внука си. Тъй като не може да ги връща, предприема отчаяния ход да сложи край на живота и на притесненията си.
Маргарита ДИМИТРОВА