-Башар, започвате есенния сезон впечатляващо – с цели три нови проекта – постановката „Отблизо“, филмовата премиера на „Аферата Пикасо“ и ще водите свой киноклас в театрален колеж „Любен Гройс“. Чудех се дали не сте в нумерологична година единица, което означава ново начало, и се оказа, че сте точно в нея. Да не би да сте си правили нумерологичен хороскоп?
-Не, не съм си правил, но явно съм в такъв период, в който всичко започва отначало – както в професионалния, така и в любовния живот. Нарочно търся някаква промяна в себе си, защото искам да изляза от зоната си на комфорт и да правя нови неща, които са малко по-различни от потока, в който съм свикнал да плувам.
-Не ви е страх от промените, така ли?
-Никой не бива да го е страх от промените, защото те дават възможност да се срещнеш с нови хора, да имаш нови очаквания, нови разочарования. Животът е борба. Ако не се променям, ще си подскачам на едно и също място, а това е пагубно за всеки човек. Някои хора са свикнали да не си създават напрежение, но аз съм от тези, които трябва да се катерят. Разбира се, съществува вариант да паднеш, но важното е да не се страхуваш. То и няма време за страх – животът много бързо си минава.
-Да поговорим за всеки един от новите ви проекти. Участвате в постановката „Отблизо“, с която всъщност се завърнахте на театралната сцена. Защо толкова дълго време се плашехте да играете в театъра?
-Не съм се плашел. Честно казано, винаги съм се чувствал комфортно на театралната сцена. Просто имах за цел да се развивам в киното и инвестирах много повече време в това. Според мен е трудно да правиш двете неща едновременно. Трябва да можеш да ги разделяш.
Сега се завърнах на сцената с постановката „Отблизо“, която ще играем на 16 и 17 септември в „Театро отсам канала“, пак за да изляза от обувките си и да се захвана с нещо ново. Пиесата е правена и като филм с Джулия Робъртс, Клайв Оуен, Джуд Лоу и Натали Портман. Аз влизам в ролята на Лари, изпълнена в киноверсията от Клайв Оуен, а историята е много интересна – за един любовен четириъгълник.
-През октомври предстои премиерата на филма с ваше участие „Премиерата Пикасо“. В него каква роля играете?
-Играя началник на полицията, пелтек, тежък селянин, но с бърз ум и добре нагаждащ се в ситуацията. Разследвам кражбата на картина на Пикасо. Изключително интересно ми беше да си партнирам с всички колеги. Филмът е в стил Гай Ричи и се надявам да се хареса на зрителите.
-Ще ви видим ли в нов тв сериал?
-Да, но още не мога да издам нищо. Нямам разрешение да коментирам.
-Вие сте водили телевизионни предавания, участвали сте в различни формати. Не ви ли блазни пак да сте водещ?
-Блазни ме, но това, което забелязвам, е, че в телевизиите странни хора управляват предаванията. Имам чувството, че нямат реална представа кой става и кой – не. Непрекъснато пробват нови хора, които реално не разбират нищо от телевизия. Не е достатъчно да си само симпатичен като визия. Нужно е да можеш да зареждаш зрителите, да вкараш смисъл и съдържание в това, което правиш.
На мен лично ми се води и токшоу, и сутрешен блок. Обичам предизвикателните и смислени разговори. От 13-годишен съм в телевизия. Сигурно имам много повече телевизионно време от 80 процента от хората, които сега са екран. Един ден бях броил – над 50 са предаванията и форматите, в които съм участвал.
-А продуцентството услажда ли ви се?
-Доста. Обожавам да произвеждам продукт, който хората харесват. Нещата, които правим и с режисьорите Ники Илиев, Мартин и Валери Милев, се оцениха от публиката и това няма как да не ме радва.
-Печелят ли се пари от кино?
-Мога да кажа, че да, но не това е важното в момента. Важно е каква идея ще ти дойде, какъв филм ще създадеш, какво искаш да кажеш на зрителите. Целта не е да ги караш да се смеят и да ядат пуканки, а да се замислят за нещата от живота. Затова и винаги държим да имаме нещо вдъхновяващо във филмите си.
-Кой е най-големият ви провал в киното?
-Не мога да кажа, че имам такъв. Преди време нещата, които мислех за провал, се оказаха големи уроци. Те ме научиха да не правя същите грешки. И това всъщност е стъпка напред. Няма да забравя как отидох на кастинг за филма „Мюнхен“ на Стивън Спилбърг. Даже се снимах с камера, за да видя как се справям. И колкото по-сериозен се опитвах да изглеждам, толкова по-смешно ставаше. Просто не бях за този филм. Така и не ме взеха. Но разбрах, че имам много неща още да уча. Това беше преди 18 години.
-Срещали сте се с много световни филмови звезди. От кого останахте възхитен и кой ви разочарова?
-Човекът, от когото наистина останах възхитен, е актьорът Дани Глоувър. Снимахме с него сериал в САЩ. След това му се обадих да го поканя да участва във филма на Ивайло Христов „Стъпки в пясъка“. Той се съгласи, но за съжаление, не успяха да му осигурят хонорара и така и не се снима. Но този човек е изключително точен и земен. От моите срещи разбрах, че колкото си по-голяма звезда, си толкова по-естествен и по-нормален. И Бен Кингсли, и Мариса Томей, и Хилъри Дъф, и Рон Хауърд са изключителни хора. А разни екшън звезди, с които съм снимал, са се държали доста надуто. Те затова и винаги си остават в В-класата на актьорите, въпреки че се смятат за А-класа, но не са.
-Предстои да водите свой клас в театрален колеж „Любен Гройс“. На какво искате да научите вашите студенти?
-Това не е нещо ново за мен. Правя го от десет години. Преподавателската ми дейност започна с кино-класове, които прераснаха в театрални. Имам и школа към Нов театър НДК заедно със Зафир Раджаб. Сега отново ще водя киноклас и бих могъл да дам на студентите много от нещата, които знам. Правя го с цялото си желание и любов.
-Кои от уроците на вашия учител Стефан Данаилов бихте искали да предадете на студентите?
-Ще предам най-важния му урок – да бъдем добри хора.
-Благодарение на вас Стефан Данаилов засне последната си филмова роля в „Завръщане“ на режисьора Ники Илиев. Лесно ли го убедихте?
-Имах много силна връзка със Стефан. Мога да кажа, че той ме е отгледал. Правих се неотдавна равносметка и се оказа, че с него имам по-дълги взаимоотношения, отколкото с родния ми баща, защото татко си отиде доста рано. Стефан зае позицията на мой духовен баща. Истината е, че аз го бях канил за филма „Привличане“, но той тогава отказа. Когато му предложих обаче да участва в „Завръщане“, прие веднага. Заедно написахме какво ще представлява сцената. Дойде до Пловдив, снима. Беше много щастлив. Тази роля е неговото своеобразно казване „Довиждане“ на публиката. Но това, което ме ядоса, е, че той не можа да се види. Отиде си преди премиерата на филма.
-Разкажете ми за последния ви ваш разговор …
-Звъннах му, когато вече беше в болницата, и той ми каза: „Имам едно изречение във филма, което трябва да дублирам. Кога ще го направя?“. Обясних му, че няма да го слагаме това изречение, а той попита: „Стана ли хубаво, моето момче?“ и аз го уверих, че е станало. До последно се вълнуваше за нещата, които сме заснели. И после не го чух повече…
-Сигурно ще ви натъжа още повече, но ще ви попитам и за още един ваш близък приятел, който напусна този свят – актьора Христо Живков. Какво си отиде от живота ви с неговата смърт?
-Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Болезнено е за мен. Христо беше човек, който живееше в паралелна реалност на този свят. Изключително лоялен и честен. Даже съм му казвал: „Ице, винаги съм искал да съм поне 20 процента като теб!“. Много близък до сърцето ми беше.
-Историята, която никога няма да забравите с него, коя е?
-Христо много се смееше и беше човек с настроение. Имаме една забавна история от Лос Анжелис. Бяхме заедно и трябваше да му се смени батерията на часовника. Влязохме в един магазин и евреин там му каза, че това е много добро копие на оригиналната марка. Но Христо му обясни, че часовникът е оригинален и е купен от Италия. Много се смяхме, но се разбра, че човекът просто не беше виждал този модел. Разказвам тази история, защото сега този часовник е при мен и ще си го нося. Така ще мога да продължа по някакъв начин връзката си с Христо.
-Няма как да не ви попитам за разделите. Как ги понасяте?
-Трудно. За щастие, запазвам добри взаимоотношения с хората, с които съм се разделил, но понякога остава огорчение и в мен, и в тях. Аз не съм сръдлив човек и никога не съм се сърдил. По-скоро на мен все ми се сърдят за нещо. Сигурно съм направил много грешки. Вероятно имат и повод да се сърдят, но когато си бил с някого в продължение на години и сте имали и хубави, и лоши моменти, това е част от вашата история.
-Вие до този момент не сте коментирали раздялата с вашата дългогодишна приятелка Райна Караянева. Защо се случи така?
-С Райна се разделихме, защото дойде този момент. Аз съм намирал смисъл да бъда с нея. Вярвам, че и тя е намирала смисъл да бъде с мен. Но идва момент, в който всеки тръгва по неговия си път, и мога само да искам за нея най-доброто – да е щастлива, усмихната и да продължава да се радва на живота с пълни шепи.
-А търсите ли нова любов?
-Да, и мисля, че може би съм я намерил. Дано не е заблуда. Не знам какво ще се случи. Но мисля за едно момиче много…
-Актриса ли е?
-Няма да издам тази информация.
-Дъщеря ви Клоуи тръгна по вашия път и ще става актриса – сега учи в Нюйоркския университет. Не се ли опитахте да я спрете?
-Не, никога не съм опитвал да спирам никого. Разбрал съм, че най-хубавото нещо, което можеш да дадеш на децата си, е да ги оставиш свободно да избират какво искат да правят с живота си. Така направиха и моите родители. Баща ми много искаше да стана пилот. Е, аз не станах. Но когато му разкрих, че желая да съм актьор, той ми каза: „Супер! Един ден можеш да снимаш американски филми с Жан-Клод ван Дам“. И години по-късно наистина снимах с голяма част от звездите, на които той се възхищаваше.
-Дъщеря ви иска ли ви съвети?
-Да, тя иска съвети, но я оставям сама да си прави избора. Аз съм доминантен човек и когато започна да натискам някого, той се чувства комплексиран. Даже и в любовните отношения постъпвам така. Винаги карам човека до мен да се развива. Не мога да бъда с такива, които стоят на едно място. Но хората, когато нямат желание за развитие, се чувстват зле и решават, че ти си виновен за това, без си дават сметка колко крачки са направили в посока на своето израстване. Не оценяват онова, което ти си направил за тях.
-Клои има няколко участия във филми. Как се справя според вас?
-Справя се чудесно. Много е интуитивна. Има тази интуиция, която и аз притежавам. Когато я гледах във филмите, й казах, че е много по-добра от мен.
-Другата ви дъщеря Индия от какво се вълнува?
-Тя е на 14 години и в момента я вълнуват момчета, прически, рокли… Пълна отличничка е. Това много ме радва, защото в един момент беше тръгнала по нанадолнището. Но вече върви в правилната посока и е амбицирана да има високи оценки.
-А има ли амбиция да стане актриса?
-Не. Каза, че това не е за нея. Занимава се с рисуване. Добра е и в математиката. Така че не знам кой път ще поеме.
-Роден сте в Дубай – една дестинация, доста желана и харесвана от голяма част от българите. Някога мислели ли сте да живеете там?
-Живях там шест месеца, когато почина баща ми. Но Дубай не е моето място. Страхотно е да го посетиш за 3–4 дни, но не бих останал за постоянно там.
-Защо?
-Културата е друга и аз не я разбирам. Там се чувстваш винаги чужденец.
-На 20 октомври ще навършите 49 години и започвате вашите 50. Какъв е този половин век на Башар Рахал?
-Всичко съм преживял в този половин век. Вече нищо не може да ме изненада. Но нека да си говорим като стана на 60 (смее се). Честно да си призная – мразя тези юбилеи. В главата си съм на 27 и 50 ми е странно даже като цифра.
-А има ли роля, за която все още мечтаете?
-Още не е написана сигурно. Мечтая си за нещо, което може да ме предизвика. Наскоро гледах Джим Кери на раздаване на едни награди. Видях как Мерил Стрийп и Кейт Бланшет му се радват. А тук липсва това уважение. У нас има разединение. Арт творците гледат с някаква ненавист комерсиалните актьори. Чудя се докъде ще стигне това разединение. За съжаление, така е във всяка сфера. Вечно има „Ние“ и „Те“. Но по този начин нямам как да постигнем страхотни резултати. Дано тази арт гилдия осъзнае, че светът не се върти заради тях, и да започнат да откриват творци, които ги изваждат от онова, в което те самите са се вкарали.
-Какво ви предстои?
-Предстоят ми много неща, включително и пътуване в САЩ. Ще отида до Ню Йорк и Лос Анжелис, ще се видя и с двете си деца и продължавам напред.
