„Баща майка сестра брат“ (Father Mother Sister Brother), 2025, САЩ/Италия/Франция/Ирландия/Германия, сценарист и режисьор Джим Джармуш, продуценти: Джошуа Астрахан, Чарлс Джилбърт, Картър Логън, Нина Порецки; музика: Джим Джармуш; оператори: Фредерик Елмс, Йорик Ле Со; художници: Марко Битнър Росър, Марк Фрайдбърг; художник по костюмите Катрин Джордж, в ролите: Том Уейтс, Адам Драйвър, Маим Бялик, Шарлот Рамплинг, Кейт Бланшет, Вики Крипс, Сара Грийн, Индиа Мур, Лука Сабат. Награди: „Златен лъв“ от Венеция. Показан на Киномания, разпространява „Бета филм“.
Този филм е блаженство. Важен, интимен, ироничен, тръпен, маниашки. Любимият Джим Джармуш (1953) ни предлага своя пореден сардоничен контрапункт на глобалната параноя. Семейството – крехък пристан насред хаоса. Зима някъде в Ню Джърси. Джеф (Адам Драйвър) и Емили (Маим Бялик) пътуват с кола към самотния си баща. Говорят откъслечно. Чужди са си. Преминават скейтъри. Емили казва, че и синът й е такъв. Локви. Тя е абсолютно апатична към бащата. И двамата са с диоптрични очила. Бащата (Том Уейтс) е изненадан от посещението на децата си. Неловки мълчания. Мярват се снимки на майката и на тях като малки. Джеф го разпитва за битови проблеми, за които му е помагал. В кухнята кранът на мивката капе. Изгледът от бащината стая е красив – сняг, вода, хоризонт. Емили сяда в дизайнерски стол и наблюдава пейзажа. Джеф е донесъл на баща си кашон с провизии. Тя – нищо. Вдигат наздравица с вода. Джеф се чуди дали е възможно. На изпроводяк дава на баща си пари. Тя – нищо. През цялото време се чудиш дали бащата с часовника е клетник или тарикат. А може би и двете…
В Дъблин елегантна писателка в червена рокля (Шарлот Рамплинг) очаква дъщерите си на традиционната годишна среща на чай. Тимотея (Кейт Бланшет) е старомодна, с очила, червено поло и провлачени къси чорапи. Кара стара кола. Пред нея минават скейтъри. Колата се скапва. Извиква помощ. Обажда се, че закъснява. В друга кола, карана от жена (Сара Грийн), се вози розовокосата Лилит (Вики Крипс). Подразбираме, че са гей двойка. Лилит е без пукната пара, но пред майка си разказва за богат ухажор и свой „Лексус“. Пристига и Тимотея. Носи на майка си букет. Говорят за Rolex. Тимотея се взира в гарафа с вода. Вдигат наздравица с чай. Лилит отгръща кашон с книги. Така дискретно ни се показва, че майката е писателка. Всъщност тя изглежда най-добре от трите. Лилит я помолва да й викне Uber („Ще ти върна парите, мамо“). Строяват се пред вратата да чакат колата. „Още три минути“…
Париж. Тъмнокожите близнаци Скай и Били (Индия Мур и Лука Сабат) сядат в бистро. Поръчват си кафе. Под черното яке тя е с червена блуза. Вдигат наздравица с кафето. С раздрънкана кола (минава скейтър) отиват в празната квартира на починалите си родители. Били е опаковал всичко и го е затворил в гараж. Разглеждат стари снимки и разговарят за нестандартните си майка и баща. Отиват и в гаража. Спомените корозират живеенето. Или го стоплят.
Шест години след политическата зомби комедия „Само мъртвите не умират“ (2019) Джим Джармуш ни поднася поредното си медитативно предизвикателство. За трети път след „Мистериозният влак“ (1989) и „Нощ над земята“ (1991) прилага новелния принцип на разказване. В „Мистериозният влак“ са три сегмента в Мемфис, обединени от страстта по емблемата на града Елвис Пресли и от портиера на хотел „Аркадия“. Във втория са пет и в разни краища на света (Ню Йорк, Лос Анджелис, Париж, Рим, Хелзинки), обединени от нощта, такситата, невървежа и пронизващите композиции на Том Уейтс. Сега са три новели („Баща“, „Майка“, „Сестра и брат“), обединени от окъсаните семейни връзки, заниманието с колите и Rolexс, необичайните наздравици, червеното и скейтърите.
Прочетете още на сайта за изкуство bgart.bg
Геновева ДИМИТРОВА