Клаудия АШСЕНСАО
Foundation for Economic Education (fee.org)
Под претекст че се бори с прането на пари, ЕС все повече затруднява анонимната икономическа дейност. От юли 2027 европейците вече няма да могат да плащат на фирми или професионалисти повече от 10 000 евро в брой. Всяка трансакция над €3000 ще изисква задължителна идентификация. Това е още една стъпка към политическото уеднаквяване в цяла Европа, която лишава страните от автономия и дискретно подтиква гражданите към цифровото евро.
Мярката – част от новия Регламент за борба с изпирането на пари (AMLR), се прилага директно във всички държави-членки. Брюксел налага още една форма на форсирана хармонизация, игнорираща принципа на субсидиарност: идеята, че решенията трябва да се взимат на ниво, най-близко до гражданите и националните правителства.
Въпросът, някога регулиран от отделните държави, днес се превръща в унифицирана директива. Това е едва прикрито ограничение не само на политическата, но преди всичко на икономическата свобода. Парите в брой са едно от последните частни средства за разплащане, които все още са на разположение; за разлика от цифровите трансакции, кешът не създава централизирана база данни, достъпна за банките или държавните органи.
Използването на пари в брой често се свързва с намерения за прикриване на незаконни дейности. Въпреки това възможността да се извършват частни и дискретни трансакции е естествено продължение на правото на собственост и свободата на договаряне. Много изрядни граждани предпочитат кеш по напълно легитимни причини, вкл. защита срещу финансова нестабилност или потенциален капиталов контрол.
Професионалистите ще бъдат принудени да превръщат всяко плащане над 3000 евро в процес, включващ проверка на самоличност, събиране на данни и риск от санкции. Още една наложена регулация, повишаваща разходите за стопанска дейност, подобно на въвеждането на ДДС в Европа преди десетилетия, което принуди много дребни бизнеси да затворят врати или да преминат в неформалната икономика. Малките предприемачи, вече притиснати от високите данъци и прекомерната бюрокрация, отново ще поемат най-голямата тежест.
Това, което някога беше прост доброволен обмен, ще се превърне в източник на допълнителни разходи, забавяния и държавна намеса. За пореден път централизираните власти създават регулаторна сложност под трудно оспоримото оправдание за борба с престъпността, въпреки че всяка страна вече има собствени правила в тази област.
По-либералните като Германия ще загубят гъвкавост, тъй като досега там не е имало общо ограничение за плащанията в брой. Наложената от Брюксел унифицирана практика пренебрегва културните различия, по-специално различното доверие към институциите. В някои държави културата на плащане в брой остава дълбоко вкоренена, а доверието в цифровите системи е значително по-ниско.
Тази мярка представлява постепенно подкопаване на индивидуалната автономия. Ако използването на суми в брой става все по-неудобно за търговци и потребители, хората естествено ще преминат към дигитални плащания. Промяната ще улесни въвеждането на дигиталното евро.
Трудно е да се повярва в случайно съвпадение, че ограниченията трябва да влязат в сила през юли 2027, когато Европейската централна банка планира да стартира пилотните проекти за цифрово евро. Кешът става неудобен и потенциално рисков в същия момент, когато дигиталните пари се представят като практична алтернатива.
Веднъж въведен принципът за ограничаване на частните трансакции, лимитите ще стават все по-строги. Самите държави демонстрираха тази тенденция, когато все още регулираха правилата на национално ниво. Белгия, например, постепенно сваляше тавана за плащания в брой до сегашните €3000.
Най-вероятният резултат е, че новата обща граница от 10 000 евро, която днес може да изглежда относително висока, постепенно ще бъде намалявана, докато кешът стане непрактичен. В действителност огромна част от трансакциите в брой вече са значително под този праг. Според проучвания на ЕЦБ около 81% от всички плащания в търговски обекти са под 25 евро, предимно за малки ежедневни покупки. Това означава, че лимитът от €10 000 ще засегне предимно по-големи разплащания, например определени професионални услуги, които много граждани и дребни бизнеси все още предпочитат да извършват в брой.
Цифровото евро, представяно като допълнение, ще се появи в момент, когато парите в брой вече са значително отслабени. За разлика от кеша, тази система е проследима, програмируема и потенциално подлежи на лимити за притежание, механизми за изтичане на валидност или ограничения за използване.
Китай вече даде реални примери. В пилотни проекти с дигиталния юан властите тестваха срокове на валидност на средствата, което означава, че парите биха загубили стойността си, ако не бъдат използвани до определена дата. Това ги превръща от надеждно средство за съхранение на стойност в инструмент, който насърчава харченето според правителствени графици. Такива характеристики показват как дигиталните валути могат да се използват за контролиране на икономическото поведение, наказване на спестяването и насочване на потреблението в съответствие с държавните приоритети. Тези условия са фундаментално несъвместими със свободата, осигурявана от кеша.
Ускореният, но дискретен път към изцяло цифрова монетарна система отваря вратата към безпрецедентно ниво на финансов надзор и контрол в европейската история. Пренебрегвайки принципа на субсидиарност, той ще засегне почти целия континент. Пътят към тотален обществен контрол минава през ограничаването на икономическата свобода.