Българският футбол изпраща с огромна тъга и признателност верния си приятел Франц Бекенбауер. Великият германец напусна този свят 78-годишен, на 7 януари, след редица проблеми със здравето. Третата му съпруга Хайди съобщи, че е починал спокойно в съня си, заобиколен от семейството в Залцбург, Австрия.
Наричан с право Кайзера, Бекенбауер е част от всяка селекция с най-велики играчи в историята. Един от деветимата, печелили Световната купа (1974), Европейското първенство (1972) и „Златната топка“ (1972, 1976). Един от тримата, заедно с Марио Загало и Дидие Дешан, печелили световната титла като футболист и треньор.
Бразилецът Загало си отиде два дни преди Бекенбаер – на 5 януари, 92-годишен.
Предългият списък с постижения на Кайзера включва три поредни КЕШ (Шампионска лига) с „Байерн“, но най-знаковото не е трофей, а модел: той еволюира ролята на либеро от подсигуряващ централните защитници до изнасящ топката и разиграващ напред.
Специално за нас Бекенбауер освен легенда е добър приятел, който често посещаваше София, помагаше по много начини и не ни забрави до последните си дни. Здравето му се влоши след 2015-а, когато загуби един от четиримата си синове – Щефан почина на 46 от мозъчен тумор. Същата година Франц беше обвинен от „Шпигел“, че осигурил за Германия домакинството на Мондиал 2006 чрез финансови машинации и подкупи във ФИФА. Вината остана недоказана, но огорченият Бекенбауер се отдръпна от публичния живот. Понесе две сърдечни операции, инфаркт на дясното око, с което почти не виждаше след 2019, изкуствена тазобедрена става, паркинсон и деменция. През цялото време на изпитания вярваше в прераждането.
Редица изявени български футболисти се докоснаха до Кайзера в мачове от Мондиал 1970 (2:5), евроквалификациите през 1975 (1:1 и 0:1) и два приятелски, а наследниците им бяха вдъхновени треньорската му работа в Бундестима (1984-1990) и закратко в „Байерн“.
„Поклон, Кайзер Франц! Ти си един от най-великите в историята на нашия спорт! Ти си един от най-големите приятели на българския футбол! Твоето име завинаги ще е на най-първо място! Почивай в мир, хер Бекенбауер!“, написа Христо Стоичков.
От Четвъртите в света пряк досег с Кайзера имаше Емил Костадинов. Като треньор и играч в „Байерн“ заедно спечелиха Купата на УЕФА през 1996 г. „Дано Бекенбауер се е преместил на по-добро място. Винаги съм бил с прекрасни впечатления от него – заяви Емо пред „Блиц“. – Кайзер Франц ме върна в играта. Аз имах трима треньори в Мюнхен. Трапатони ме взе и ме налагаше, а при Рехагел повече оставах на пейката. После дойде Бекенбауер. Един ден след тренировката ме извика и ми каза, че разчита на мен, че ще успея пак да играя и побеждавам. Думите му ще помня винаги. Те ми послужиха като допинг. Само след седмица беше финалът за Купата на УЕФА. След гола и асистенцията ми Бекенбауер ме поздрави: „Явно си запомнил какво ти казах“. Да, той ме върна в играта, защото кой знае какво щеше да се случи, ако не ми беше гласувал доверие. Едва ли щях да играя на финала, да вкарам гол и да вдигна трофея.“
Най-близък с Бекенбауер беше временният президент на БФС Михаил Касабов. От средата на 70-те години той е сред членовете на „Байерн“ със златна значка на клуба. Започнал работа в международния отдел на БФС през 1979 и вече много години е вицепрезидент.
Благодарение на приятелството с Кайзера и връзките в Германския футболен съюз Касабов два пъти вади БФС от финансова криза като урежда приятелски мачове (във Варна и София), които докарват сериозни приходи.
Сега Касабов изпрати съболезнователно писмо до германския си колега Бернд Нойендорф: „Уважаеми г-н президент, скъпи Бернд, изразявам най-искрените си и сърдечни съболезнования по повод кончината на големия Франц Бекенбауер. Загубата му оставя голяма празнина в целия футболен свят. Той беше многоуважавана и уникална личност, оставила собствен отпечатък върху всички сфери на футбола благодарение на високата си експертиза, ентусиазма и харизмата си като играч, но също така и като треньор и ръководител. Спомените за него и за дълбоката му емпатия няма как да бъдат изтрити от историята на футбола, където Кайзера завинаги ще присъства като същински спортен революционер. Изключителен приятел на България и българския футбол, Бекенбауер живо се интересуваше от състоянието на играта у нас и от процесите в нашата държава, а топлото му отношение никога няма да бъде забравено. От името на БФС, на цялата българска спортна общественост, и от свое име, като негов дългогодишен личен приятел, позволете ми да отправя съболезнования към съпругата му Хайди, към близките и роднините му, както и към цялото германско футболно семейство. Заветът му ще живее вечно. Да почива в мир!“.
През 2000 година Бекенбауер беше удостоен с почетната научна титла „Доктор хонорис кауза“ на Национална спортна академия „Васил Левски“, в качеството му на вицепрезидент на Германския футболен съюз и президент на „Байерн“. Оттогава редовно посещава София. През ноември 2009 за един ден откри фенклуб на „Байерн“ (с председател Касабов), изнесе лекция в НСА и в лична среща получи уверения от Бойко Борисов, че правителството ще предостави на БФС терена за национална футболна база в квартал „Бояна“. През 2007 Кайзера подари екипировка „Адидас“ на стойност 15 000 евро, с която женският отбор на НСА игра в Шампионската лига. През 2012 отдели време да пристигне за честването на 70 години НСА, само ден преди финала на Шампионската лига в Мюнхен между баварците и „Челси“. С него беше и почетният професор на НСА Хорст Шмид, който като ковчежник на ГФС дари микробус на дома за сираци в Драгалевци. „Тук съм сред приятели“, заяви Бекенбауер през октомври 2013, когато заедно с Шмид отново посетиха НСА, а междувременно подписаха и договор за сътрудничество с БФС.
Въпреки здравословните проблеми Кайзера посети през май 2021 хотела на националния ни тим в Австрия преди контрола срещу Словакия. През март 2023 нямаше как да присъства за 80-годишнината на НСА, но изпрати поздравителен адрес от Залцбург: „За мен е удоволствие да поздравя цялата академична общност с това историческо събитие. Бих искал да подчертая своята благодарност и признателност за стойностния принос, който характеризира постиженията на НСА. Отправям своята лична благодарност за почетната титла „Доктор хонорис кауза“, с която бях удостоен. Това е голяма чест за мен. Пожелавам на Академията всичко най-добро за в бъдеще и продължаващи успехи!“.
Членът на Изпълкома на БФС Веселин Балевски разказва: „Когато стана „Доктор хонорис кауза“, Бекенбауер ни събра в ресторанта и се разплака. Тогава ни каза: „България е моята втора родина“. Званието му даде висок ценз, тъй като го обвиняваха, че не е завършил висше образование, а е ръководител в световен мащаб“.
Бившият селекционер на България и рекордьор по изиграни мачове за Бундестима Лотар Матеус вдигна Световната купа през 1990 с треньор Бекенбауер. „Шокът е голям, въпреки че знаех, че Франц не е добре – заяви Матеус. – Смъртта му е загуба за футбола и за цяла Германия. Франц беше изключителна личност и се радваше на световно признание. Всеки, който го познаваше, знае какъв страхотен и щедър човек беше Франц. Ще ми липсва – ще ни липсва на всички!“.
Теодор ЦЕКОВ