Кристина ПАТРАШКОВА
Страшни бесове се отприщиха след нелепата смърт на сина на Весела Лечева-Мартин след инцидент с джет. 36-годишният мъж си отиде внезапно във водите край къмпинга „Порто Елеа“ в навечерието да стане баща за втори път. Майка му Весела Лечева за втори път преживя ужаса на такава ужасна смърт след атентата срещу съпруга й Манол Велев и годините в будна кома, които той прекара след това. Повторен кошмар за всички близки на семейството и приятелите им.
След смъртта на Мартин заваляха коментари в социалните мрежи, които все повече заприличват на клоака от злоба, завист, комплекси, липса на съчувствие и каквато и да е човещина. Хиляди, нерядко скрити зад фалшиви профили, изразиха задоволство, че си е отишъл човек, роден със сребърна лъжица в устата. Така се падало на милионерите, които се занимават с хазартен бизнес и строят къмпинги на църковна земя. Нека и богатите страдат, нека опознаят мъката, нека се пържат в ада.
Всички, които са познавали Мартин Велев, го описват като възпитано и скромно момче, което дава основно финансово рамо за заснемането на филма за Гунди, независимо че е заклет цесекар. Тогава зрителите в салона плачат от вълнение, сега тържествуват от злоба. И дори да не беше направил това – отива си млад човек, който оставя съпруга, майка, дъщеря, неродено дете, приятели.
Какво се случва в човешката душа? Какви демони и бесове ни обладават, че ни правят нечувствителни и към най-голямата трагедия? Защо стотици хиляди изпитват хедонистично задоволство да обругават, оплюват, кълнат, злорадстват по всеки повод себеподобния? Особено пък ако той е постигнал нещо. Защо няма уважение към болката, към постигнатото, към усилията?
Социалните мрежи и все по-трудният живот са главната вина за обезчовечаването. Животът винаги е бил така устроен, че някои живеят по-добре, а други не чак толкова. Мнозина изграждат комфортен живот с измами и далавери, но някои упорито се трудят за успеха си. Не е честно да купуваш домати за 9 евро и в джоба ти да не остане почти нищо, след като си платиш и сметките, но може да се трудиш повече така, че да не се чувстваш прецакан от съдбата. Животът винаги е бил труден, важно е как ти се включваш в него и какво даваш, за да искаш нещо. Не на всеки е отредено да кара джет в луксозен къмпинг, който управлява, но така е било винаги.
Само че ти не си задаваш въпроса какво да направиш, че да постигнеш някаква вътрешна хармония. А гледаш в социалните мрежи как някой тъне в лукс и се озлобяваш не само към него, но и към околния свят. Тогава разрушението обзема цялата ти душа – намразваш хората, успелите, талантливите, държавата си, дори героите й.
Пълното равенство е невъзможно – нито социално, нито интелектуално. Нужно е смирение пред обстоятелствата и това, което ти е дадено. Нужно е да правиш това, което ти носи удовлетворение. Да се трудиш, да се опитваш да си добър в това, което правиш. Пак ще получаваш по-малко от някой технологичен гений, но и противното няма да е логично.
Не осъзнаеш ли тази истина, озлоблението ще обладае цялото ти същество, за да унищожи същността ти. Което очевидно вече се случва. И е не само отвратително, но и плашещо.