Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Внезапната смърт на сенатор Линдзи Греъм дни след срещата му със Зеленски, който получи обещание за сериозна подкрепа от Доналд Тръмп, не е добра новина за Америка, Израел и Украйна. Внезапните кратки заболявания с последвала смърт, особено след среща със Зеленски, неизбежно подтикват към конспиративни теории. Те са специалитет на Путин и службите. Греъм беше неокон от старата републиканска класа, първоначално противник на Тръмп, след което той стана негов съветник по външнополитическите въпроси. Той винаги е вземал страната на Украйна и е настоявал да й се предоставя военна помощ, разбирайки глобалната заплаха от руснаците – нещо, което не само правителството на Тръмп не даваше вид да осъзнава, но и младите републиканци като че ли не разбират, че позицията на Америка може да бъде само и единствено на непоколебима твърдост спрямо Русия. Като ястреб и класически републиканец, Линдзи Греъм разбираше в дълбочина цивилизационните заплахи, които са пряко свързани с войните в Украйна и Газа, така че неговата смърт е зарадвала Путин, „Хамас“ и аятоласите. С толкова много опасни врагове нищо не е изключено. Още повече че стана ясно, че при последното си пътуване за срещата на НАТО Тръмп не е летял с новия си лъскав суперджет, подарък от Катар, а е взел стария Air Force One. Луксът явно не е бил екипиран достатъчно добре срещу терористични атаки.
Излезе новина за пореден опит за атентат на Иран срещу Тръмп по време на празненствата за рождения му ден. Иран няма да спре да се опитва да го убие. Странно е, че американският президент изобщо прие самолет за подарък точно от Катар, държавата, която финансира тероризъм и чиито пипала вече са проникнали в мозъците на младите прогресивни американци, обръщайки ги срещу евреите. Всички евреи, не само тези в Израел на Нетаняху. Катар не е приятел на цивилизацията въпреки огромните дарения за американските университети от Бръшляновата лига и въпреки даренията за фондации, подкрепящи изкуство. Целта на Катар е еднаква с тази на ИДИЛ, „Мюсюлмански братя“ и т.н. – ислямска доминация над цял свят. Ръководителите на „Хамас“ бяха базирани в Катар до терористичната атака срещу Израел на 7 октомври, а две седмици след това бяха приети от Путин. Интересите на терористите и Русия съвпадат, още повече че Русия е съюзник на Иран. Така че може досега да не успяват да убият Доналд Тръмп – и дано никога да не успеят – но нищо не е изключено за смъртта на Линдзи Греъм. Едва ли някога ще разберем, ако наистина е имало външна намеса във внезапното му заболяване. Сенатор Греъм беше твърд, че ако Америка не се намесва в световните проблеми, това би дало свобода на Китай, Русия, и путиновците на света да заемат нейното място. Неговото място в администрацията на Тръмп остава празно. Въпреки противоречивата му личност и силно консервативните му убеждения светът загуби в лицето на Греъм пазител на западната цивилизация, демокрацията и свободите. Тепърва ще разбираме какви ще са последиците за американската външна политика, както и за цял свят.
Срам за европейска България беше присъствието на политици от „Възраждане“ на погребението на аятолах Али Хаменей заедно с платени от Иран американски крайнолеви активисти, поканени, за да сеят проислямистка пропаганда сред младите демократични социалисти. Сред пропагандаторите е 22-годишната Кала Уолш. През 2020 г., само на 16 години, тя става доброволец в президентската кампания на сенатор Елизабет Уорън. Кала е израснала в Кеймбридж, Масачузетс, в семейство на интелектуалци. Баща й Крис Уолш е професор по английски и директор на Програмата по писане на Бостънския университет, а майка й Мери Уолш пише тийнейдж литература и преподава в Harvard Extension School. Тоест иранците са привлекли глупаво дете идеалист на американски леви интелектуалци, докато българското политическо присъствие е чисто прагматично и напълно в тон с проруските позиции на Костадин Костадинов. Следващата стъпка е да отидат на неофициално посещение в Северна Корея. Какво и на кого показаха тези българи със „скръбта си“ по един кървав ислямист? Наистина ли одобряват режим, който би унищожил и техния начин на живот и свободи, ако имаше възможност? Знаем отговора – със сигурност не го одобряват, но интересите им съвпадат.
Безкрайно жалко е, че има хора, готови да предадат интереса на децата си, на дъщерите си, на жените си, изобщо на цивилизования свят, в името на един примитивен и жесток режим. Защото целта на режима в Иран, а и целта на Путин е радикалният ислям да разруши Европа и Америка отвътре, за да може да се възцарят над света „великите“ руски, ирански и китайски цивилизации. Трябва да си едновременно продажен и глупав, за да искаш да живееш в такъв свят. А те имат пари да плащат.
И България има пари да плаща. Замразяването на договора „Боташ“ за 15 месеца е прах в очите на обществото, защото не съществува бизнес, който би се отказал от печалбите си в името на нечии чужди интереси. Който и да било бизнес, камо ли енергиен. Тези 15 месеца замразяване вероятно ще костват огромни лихви, ако вече и не струват някакви тайни договорки с Турция, които едва ли са в интерес на България. Дори човек нищо да не знае за конкретния договор, елементарното познание на принципите на бизнеса е достатъчно за да сме наясно, че тъй нареченото замразяване означава още по-лоши новини за България в бъдеще. Правителството на Румен Радев иска да печели толеранс за управлението си, но тази стратегия едва ли ще е печеливша. И ако е, тя ще е печеливша в срока от 15 месеца. При това единствено за правителството, не и за държавата и народа. Нямаме друг избор, освен да чакаме изтичането на тези 15 месеца, за да разберем какви други договорки са направени с Ердоган.
Кланицата по пътищата продължава с пълна сила. Често пътувам между София и Варна и вече избягвам магистрала „Тракия“, защото там е по-опасно, отколкото по пътя през Велико Търново. Евентуалното, вече като мираж, завършване на магистрала „Хемус“ ще съкрати пътя до Варна, но едва ли ще направи българските шофьори по-отговорни. Никаква мантинела, освен може би от стомана или бетон, не би могла да спре летящ към нея камион. Хубавото на пътя през Търново е, че е осеян с колчета и камери, които наистина принуждават шофьорите да карат по-внимателно. Може би и платната на магистралите в България трябва да са разделени от колчета, за да няма катастрофи. Когато нямаш възможност да задминеш този, който кара според ограниченията, няма как и да убиваш. Но и това не е вярно, защото гумите се пукат, а шофьори карат по чехли. В Гърция глобата за шофиране с чехли е висока. Човек вече не се чувства никъде в безопасност в България. Нито на тротоара, нито на пътя, нито на спирка, нито в автобус. Вероятно трябва да се движим с бронетранспортьори, за да оцелеем. Дрогата, алкохолът и простотията са фатални за българите. А българската природа е изключително милостива към нас. Докато в Европа умират хиляди заради непоносимите горещини, в България е приятно прохладно, доматите са чудни, морето топло. Заплахата е вътрешна, от себеподобните. Пощадени от жеги, мрем по пътищата. Изпитвам огромна благодарност към българската природа, която се отнася с такава любов към нас, на каквато ние не сме способни едни към други. Животните и птиците в българските гори не са щадени от нас, но са пощадени от зловещия пек, който ги убива във Франция и по цялото Средиземноморие. Ситуацията е плашеща, във Франция от природата, в България от хората. Ситуацията навсякъде е плашеща. До неотдавна канадците се гордееха, че при тях не се случват масови стрелби, но и с този канадски мир е приключено. И там вече се стрелят кажи-речи всеки месец. Тук не се стреляме, а се мачкаме по пътищата, което е някаква странна форма на пасивна агресия. Двайсетгодишни се самоубиват, без да искат, врязвайки се в спрели коли. Чувството за безизходица е все по-реално.