На 19 август Бил Клинтън навърши 80 години. Животът на 42-ия президент на Съединените щати спокойно може да бъде сюжет за политически трилър, в едно бедно момче от Арканзас, водено от огромна амбиция, стига до Белия дом, преминавайки през семейни нещасти, любовни драми и политически бури. Уилям Джеферсън Блайт III е роден на 19 август 1946 г. в малкото американско градче Хоуп в щата Арканзас. Кръстен е на баща си, който трагично умира в автомобилна катастрофа три месеца преди появата на своя наследник. Фамилията Клинтън получава от втория съпруг на майка си.
Детството му не е като в приказките, защото майка му Вирджиния заминава да учи за медицинска сестра в Ню Орлиънс и оставя момчето на грижите на баба му и дядо му, които играят основна роля в изграждането на характера му. Дядото стопанисва малък магазин и въпреки сегрегацията позволява на хора от различни раси да купуват стоки на кредит. Бил, както го наричат на галено, е отличен ученик, който се увлича по музиката. Толкова е пристрастен към своя саксофон, че в един период смята да стане професионален музикант.
Но съдбата има други планове – като представител на Арканзас в ученическата програма Boys Nation Клинтън се среща с Джон Кенеди в Розовата градина на Белия дом. Младежът е толкова впечатлен от президента, че за първи път се замисля дали да не превърне политиката в свое призвание. Достатъчно умен е, за да разбере, че пътят трябва да започне с добро образование и не пропуска блестящия шанс да завърши Джорджтаунския университет, където получава бакалавърска степен по външна политика и международни отношения през 1968 г. След това става стипендиант в Оксфордския университет, а придобива и докторска степен по право в Йейл. Там среща бъдещата си съпруга Хилари Родъм, двамата се женят през 1975 г., а пет години по-късно се ражда единствената им дъщеря Челси.
Завръщайки се в Арканзас, младият добре образован мъж започва политическа кариера, но първият му опит е неуспешен, защото губи изборите за Конгреса през 1974 г. Две години по-късно обаче е избран за главен прокурор на щата, а през 1978 г. става губернатор. Губи изборите за втори мандат през 1980 г., но отново се завръща на поста две години по-късно и натрупва 12 години като губернатор. Печели сърцата на младите избиратели, защото поставя във фокус образованието. На президентските избори излиза с манифеста „Да поставим хората на първо място“ (Putting People First), обещава икономическо възстановяване на страната, реформа в здравеопазването, данъчни облекчения за средната класа и свиване на държавния дефицит. През 1992 г., само на 46 години, Бил Клинтън е избран за президент на Съединените щати, когато страната е на прага на силен икономически растеж. През 1996 г. той е преизбран за втори мандат. Ерата „Клинтън“ (1993–2001) ще се запомни със създаване на милиони работни места, спад на безработицата и бюджетни излишъци. Той подкрепя свободната търговия, технологичния сектор и реформите в социалната политика. САЩ засилват ролята си като единствена суперсила след края на Студената война. Администрацията на Клинтън участва активно в уреждането на конфликтите на Балканите, подкрепя Дейтънското споразумение, което слага край на тригодишната война в Босна и Херцеговина между босненци, сърби и хървати, донесла над 100 000 жертви, както и военната намеса на НАТО в Косово. В този период Алианса започва разширяването си към Централна и Източна Европа, а Клинтън се превръща в един от най-разпознаваемите американски лидери на международната сцена.
Президентската му кариера обаче ще се запомни и с един от най-големите скандали в съвременната американска история. През 1998 г. избухва аферата с младата стажантка в Белия дом Моника Люински. Разследването се разраства, стига се до обвинения в лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието. Клинтън е вторият държавен глава в историята на Америка, срещу когото Камарата на представителите гласува импийчмънт. Сенатът го оправдава през 1999 г., но самият той признава, че е постъпил неправилно и се извинява на семейството си и на американците.
Парадоксално, но скандалът не унищожава политическата му популярност. Когато напуска Белия дом през януари 2001 г., Клинтън остава с високи оценки за работата си като президент. След това той не изчезва от сцената – основава фондация, която работи по въпроси като глобалното здравеопазване, борбата със СПИН, изменението на климата, икономическото развитие и подпомагането на хора в бедност. Съпругата му Хилари междувременно изгражда собствена впечатляваща политическа кариера – става сенатор, държавен секретар и два пъти се кандидатира за президент.
„Ако живееш достатъчно дълго, ще правиш грешки. Но ако се учиш от тях, ще бъдеш по-добър човек. Важно е как се справяш с несгодите, а не как те ти влияят. Основното е никога да не се отказваш, никога да не се отказваш“, казва Бил Клинтън.
Въпреки че напоследък Клинтън се оплаква от здравословни проблеми, продължава да участва в публични прояви. Преди него през тази година още двама американски президенти влязоха в Клуба на 80-годишните – Доналд Тръмп и Джордж У. Буш също са родени през 1946 година.
Можеш да сложиш крила на прасе, но това не го прави орел
Ето някои от най-запомнящите се цитати на бившия американски президент
„Да бъдеш президент е като да си пазач на гробище: има много хора под твоето ръководство, но никой от тях не те слуша.“
„Една от големите иронии на съвременната епоха е, че напредъкът на човечеството може да ни направи едновременно по-могъщи и по-уязвими. Колкото по-голяма е силата, толкова по-голяма е уязвимостта. Мислите си, с право, че сте на върха на силата си, че можете да правите повече неща от всякога. Но аз ви виждам на върха на вашата уязвимост. Причината е зависимостта. Нашето общество е станало напълно зависимо от технологиите.
„Научих много от историите, които ми разказваха чичо ми, лелите, бабите и дядовците ми – че никой не е съвършен, но повечето хора са добри; че не можеш да съдиш за хората по най-силните или най-слабите им мигове; че суровата преценка ни прави лицемери; че голяма част от живота се състои в това просто да се явиш на място и да стискаш зъби; че смехът често е най-добрият – а понякога и единственият възможен – отговор на болката.”
„Ако живеете достатъчно дълго, ще направите немалко грешки. Но ако се поучите от тях, ще се превърнете в по-добър човек. Важно е не как проблемите ви се отразяват, а как вие подхождате към тях. Най важното от всичко е: никога не се предавайте, никога не се предавайте, никога не се предавайте.”
„Правете колкото можете повече за колкото можете повече хора, всеки ден. Дори и в лошите дни винаги има нещо добро, което можете да направите.“
„Да се обграждаш с подлизурци и хлапета е най-сигурният път към провал.“
„И в памет на дядо ми, който ме научи да гледам с уважение на хората, на които другите гледат с пренебрежение, защото в края на краищата не сме чак толкова различни“
Хилъри вече урежда погребението на съпруга си
Клинтън обмисля да промени завещанието си, което е на стойност 120 милиона долара
Хилари Клинтън не крие, че е започнала да прави погребални планове за съпруга си Бил Клинтън, предаде преди броени дни RadarOnline. Според различни източници бившият президент, който навърши 80 години на 19 август, обмисля актуализация на завещанието си, което е на стойност 120 милиона долара.
78-годишната Хилари ще настоява за сериозни промени в траурната служба, а церемонията ще се проведе в Националната катедрала във Вашингтон и ще включва традиционна литургия. Бившият държавен глава може да бъде погребан в президентската библиотека в Литъл Рок, Арканзас. В момента са в сила държавни погребални планове за всички живи бивши президенти на САЩ.
Според някои източници, по време на пътуване напоследък Клинтън не се разделя с преносима медицинска чанта с дефибрилатор. През 2004 г. той претърпява операция на сърцето и има четири байпаса, а през 2010 са му поставени и стендове.
Двамата с Хилъри се запознават в Йейлския университет, но бракът им преминава през тежко изпитание заради аферата на Бил с Моника Люински. Хилъри обаче решава да остане до съпруга си, въпреки че скандалът оставя дълбока рана в отношенията им и тъмно петно върху политическата му репутация.
Днес името на семейство Клинтън отново е свързано с един от най-тежките скандали в Щатите от последните години – досиетата „Епстийн“. Бил Клинтън е летял няколко пъти със самолета на Джефри Епстийн през 2002–2003 г. Пътуванията били свързани с благотворителната му фондацията, а самият Клинтън твърди, че нищо не е подозирал за престъпленията на сексуалния хищник. През февруари тази година Хилъри се яви пред Конгреса да даде показания, в които настоява, че не си спомня да е срещала Епстийн и също не е знаела за престъпленията му.
Юрист по образование и адвокат от кариерата, тя никога не остава в сянката на съпруга си, а развива собствена кариера. През 2007 г. започва историческа си кампания за президент, събира 18 милиона гласа и става първата жена, спечелила предварителни избори. На общите избори през 2008 г. тя участва в кампанията за Барак Обама, а през декември е номинирана от новоизбрания президент за държавен секретар.
През 2016 г. Хилъри Клинтън отново влиза в историята, като става първата жена, номинирана за президент от голяма политическа партия. Като кандидат на демократите получава подкрепата на близо 66 милиона американци, но губи срещу Доналд Тръмп.
В момента Клинтън живеят в Чапакуа, щата Ню Йорк, но често посещават Голямата ябълка, където е домът на дъщеря им Челси, за да радват на внуците си Шарлот, Ейдън и Джаспър.
Аферата „Люински“ засенчва втория му мандат
Тя оставя болезнено петно върху президентството му, а Моника получава идентичност, от която не може да избяга
В началото няма нищо, което да предвещава политическа буря в САЩ. Появява се обаче едно 22-годишно момиче, което започва неплатен стаж в Белия дом през юли 1995 г., а по-късно получава работа в офиса по законодателните въпроси. През април 1996 г. е преместена в Пентагона. Там, между 1995 и 1997 г., се случва онова, което ще гръмне и разтърси Америка – „аферата Клинтън-Люински“.
Клинтън тогава е на върха на кариерата си. Той е президентът, когото всички харесват заради харизмата, характерната си усмивка и готовността винаги да каже, каквото трябва. Америка го е преизбрала през 1996 г. Той е политикът на икономическия подем, на международните договорености, на центристката демократическа политика.
Още преди да гръмне аферата Люински, през 1994 г. Пола Джоунс, бивша служителка на щата Арканзас, завежда федерално гражданско дело срещу Бил Клинтън, чийто първи мандат като президент тече. Тя твърди, че през 1991 г., когато Клинтън е губернатор на Арканзас, я кани в хотелската си стая и ѝ отправя неприлични предложения. Джоунс му отказва, а по-късно твърди, че заради това по-късно е имала професионални неблагополучия. Клинтън отрича обвиненията.
Делото се проточва и постепенно се превръща в нещо много по-голямо от твърдението на една жена срещу един политик. Адвокатите на Джоунс искат да докажат, че поведението, в което тя обвинява Клинтън, не е изолиран случай. Те настояват да получат информация за други жени, които са работили за Клинтън като губернатор или президент, от които той е търсил сексуални услуги. Съдия Сюзън Уебър Райт разрешава подобни разпити. Така в полезрението попада непознатата до този момент Моника Люински. Тя е бивша стажантка и служителка в Белия дом, а адвокатите на Джоунс смятат, че отношенията ѝ с президента могат да бъдат важни за делото. Целта е да покажат, че жени, които са откликвали на сексуалните желания на Клинтън, са получавали професионални облаги, а други, които са отказвали като Пола Джоунс, са били ощетявани.
На 19 декември 1997 г. Моника Люински получава призовка по делото на Пола Джоунс. Тя трябва да даде показания на 23 януари и да предаде подаръците, които е получила от президента. На 7 януари 1998 г. Люински подписва клетвена декларация, в която отрича да е имала сексуална връзка с Клинтън.
Десет дни по-късно, на 17 януари, самият президент дава показания под клетва. Когато адвокатите на Пола Джоунс го питат за Люински, неговият адвокат се позовава на нейната декларация. Клинтън потвърждава, че написаното в нея е „absolutely true“ – „абсолютно вярно“.
Междувременно друга жена вече е започнала да разплита тайната. Линда Трип, колежка на Моника от Пентагона, тайно записва разговорите им, в които Люински говори за връзката си с президента. На 12 януари 1998 г. Трип предава записите на независимия прокурор Кенет Стар. Така разследването излиза от рамките на гражданското дело и се превръща в изключително сериозна история. Всички се питат дали президентът е лъгал под клетва и дали е възпрепятствал правосъдието.
А на 26 януари 1998 г., когато скандалът вече гърми публично, Клинтън се обръща към американците с категоричното: „I did not have sexual relations with that woman, Miss Lewinsky – „Не съм имал сексуални отношения с тази жена, госпожица Люински.“
На 19 декември 1998 г., точно година след като Моника получава призовката, Камарата на представителите гласува за импийчмънта на президента. През януари 1999 г. започва процесът в Сената. На 12 февруари сенаторите го оправдават и Клинтън остава президент. Сенатът не оправдава Клинтън, защото смята поведението му за достойно. Оправдава го, защото мнозинството не приема, че лъжата за сексуална връзка и опитът да я прикрие достигат конституционния праг за отстраняване на действащ президент. 55 сенатори отхвърлят обвинението в лъжесвидетелстване, а при обвинението във възпрепятстване на правосъдието гласовете са 50 на 50 – далеч от необходимите 67 за осъждане.
Аферата оставя болезнени следи в душата на Клинтън. За Люински тя се превръща в публична идентичност, от която години наред е почти невъзможно да избяга.
Идва два пъти в България, с 24 години разлика
Първата му визита е, когато е на власт, втората – като домакин на глобална инициатива
На 21 ноември 1999 г. София посреща действащ президент на Съединените щати. Самолетът „Еър Форс 1“ каца на летище София, а Бил Клинтън пристига на тридневно официално посещение по покана на тогавашния президент Петър Стоянов. Това е първата визита на американски държавен глава в България след установяването на дипломатическите отношения между двете страни през 1901 г.
Посещението е само месеци след войната в Косово и на фона на решението на българското правителство да подкрепи операцията на НАТО. Темите на разговорите с Петър Стоянов и премиера Иван Костов са свързани със сигурността, енергетиката, демократичните реформи и бъдещото членство на България в НАТО.
Визитата обаче не остава само в рамките на официалните срещи. На 22 ноември Клинтън и Стоянов застават пред храма „Св. Александър Невски“, където се провежда голям митинг. Пред събралото се множество американският президент говори за промените в България и за мястото на страната в новата Европа.
Двадесет и четири години по-късно Клинтън отново е в София, но не като президент. През май 2023 г. Той участва в среща със студенти в НДК. На следващия ден е домакин на форум на Clinton Global Initiative – инициатива, създадена от него, чиято цел е решаването за на глобалните проблеми в света.
„Радвам се да се върна“, казва той пред студентите. А след това се обръща към младите хора с призив да участват в политиката и да не остават пасивни.
Маргарита Димитрова
Петя Бахарова
Боряна Савова – българката, която представя американския президент пред „Александър Невски“ през 1999 г.: Клинтън целува по деликатен и галантен начин
Тя е само на 24 години, студентка в Американския университет в Благоевград, когато всички камери се насочват към нея. Името й е Боряна Савова – българката, избрана да представи на площада пред храм „Александър Невски“ Бил Клинтън при първото му посещение у нас през 1999 година. Тогава обективите запечатват любопитен момент – американският президент целува Боряна пред всички и каза: “Ако всички млади хора са като нея – то бъдещето ви е в сигурни ръце!“. Ето и интервюто на Боряна Савова, което тя даде само ден след незабравимото за нея събитие.
– Боряна, как бяхте избрана да представите Бил Клинтън?
– Написах кратко есе. С тридесет думи трябваше да обясня защо искам да се срещна с Клинтън и какво желая да му кажа. Реших да опиша своя опит като социален работник, който натрупах, докато работех два месеца през 1998 година в една неправителствена организация в Бостън.
С есето, което написах, кандидатствах за участие в кръглата маса на американския президент със студенти от нашия университет. На нея обаче не бях поканена. След като одобриха есетата ни, аз и още няколко колеги бяхме извикани на интервю. Обясниха ни, че един от нас ще представи Клинтън на трибуната. Комисията от американското посолство обаче доста забави решението си. В петък сутринта ме измъкнаха от леглото, за да ми съобщят, че на мен се е паднала честта.
– Как реагирахте?
– Бях шокирана, но в крайна сметка си казах, че това е предизвикателство, което си заслужава. Честно казано, тръгнах към събитието със страх, но на трибуната се чувствах доста по-комфортно, отколкото очаквах.
– Какво искахте да кажете на Клинтън?
– Първо исках да видя що за човек е, маниера му, начина, по който се държи с хората. Усетих, че е топъл човек.
– Усетихте го и в прегръдките му?
– Не само тогава. Говорихме си и преди да излезем на трибуната. Първият му въпрос беше на колко съм години. След това ме попита откъде съм и дали съм нервна. Започна да ми дава съвети как трябва да гледам хората, представяйки си, че говоря на един-единствен човек. Да вярвам, че микрофонът е мой приятел. Окуражи ме да не се притеснявам. Благодарение на него успях да се отпусна преди изпитанието.
– С дъщеря му Челси разговаряхте ли?
– Само се ръкувахме. Видя ми се доста свенлива.
– Какво изпитахте, когато Клинтън ви разцелува пред всички?
– Той всъщност го направи два пъти – на сцената и след това още веднъж като слязохме от нея. Целува по деликатен и галантен начин. Почувствах го като баща, който ме подкрепя.
– Харесвате ли го като мъж?
– Харесвам го като политик, защото той наистина е добър и завършен държавник.
– А като мъж?
– Не считам, че е точно моят тип.
– Готова ли сте да станете стажантка в Белия дом?
– Защо не? Доколкото знам и Надежда Михайлова/ б.а сега Нейнски/ е била стажантка във Вашингтон. С голямо удоволствие бих приела.
– Да не би Бил Клинтън вече да ви е поканил?
– Не! Единственото, което ме помоли, е да му изпратя превод на моето изказване, тъй като никой, за жалост, не му обясни за какво говоря. Изчаках преводачката да го направи, но така и не стана.
Къде е тя сега?
Не живее в България, работила е за ООН и Световната здравна организация
Днес Боряна Савова не живее в България, а се е установила в Швейцария. Омъжена е за пилот и двамата се радват на един син. Веднага след като завършва Американския университет у нас започва работа по екологични програми към ООН, а след това тръгва на мисии по проекти на Световната здравна организация.
Обиколила е почти целия свят. Винаги, когато има възможност, се връща за кратко в България, но поне засега няма планове да се установи за постоянно в родината.
Антон СТЕФАНОВ