Проф. Асена Сербезова е изявен фармацевт, психолог, бивш изпълнителен директор в Агенцията по лекарства и бивш министър на здравеопазването. Носител е на множество награди. Само преди броени дни тя издаде новата си книга „Отвъд диагнозата“, в която представя различни алтернативни начини на лечение.
– Професор Сербезова, издадохте книга със заглавие „Отвъд диагнозата“. Какво всъщност се крие отвъд диагнозата?
Отвъд диагнозата може да има свят, изпълнен със здраве, живот с болест или преосмисляне на ценностите и приоритетите. И това зависи от изборите, които ние и лекуващите ни специалисти правим. Отвъд диагнозата се крие възприемането на пациента като личност. Успешното лечение изисква такава гледна точка, защото само когато възприемаме един пациент заедно с предисторията му, включително неговите страхове и нагласи относно лечението, то може да бъде максимално успешно.
Важно е да се научим да гледаме отвъд диагнозата, защото фокусирането единствено върху нея може да отвлече вниманието от други фактори, които допринасят за цялостното здраве като психическо, емоционално и социално благополучие.
Книгата „Отвъд диагнозата“ разглежда въпроси като тези защо някои хора боледуват по-често от други, каква е ролята на ума ни в заболяванията и на интуицията в лечението, как ни лекуват днес, как да проверяваме здравната информация, как да си изберем лекар, как лекарствата взаимодействат помежду си, както трябва да знаем за хранителните добавки и лекарствата и още много важни за здравето ни въпроси.
– В книгата засягате много интересна тема, че лечението може да ни разболее. Възможно ли е това?
Да. Заболяванията и травмите, които възникват у пациента в резултат на оказана медицинска помощ и лечение, включително прием на лекарствени продукти, се наричат ятрогенни заболявания. Ятрогенното заболяване не е лекарска грешка. И лекарствата, и действията на лекарите могат да доведат до появата на ново заболяване у човека. Напредъкът на медицината дадe възможност да се разкрие истинската същност на уврежданията, предизвикани от терапията. Силата на ятрогенните заболявания се увеличава, когато стилът на лекаря е авторитарен.
– А какво ви е отношението към самолечението?
Самолечението трябва да бъде отговорно и основано на обективна информация. Много леки състояния подлежат на самолечение. Отговорното самолечение обаче изисква високо ниво на здравна грамотност.
– Вие сте фармацевт с голям опит. Има ли опасни лекарства?
Ще ви отговоря така: няма безопасно лекарство. Лекарствените продукти не бива да се подценяват. Те имат потенциала при рационална употреба да облекчат състоянието ни и дори да ни излекуват, но също така могат и да нанесат вреди при определени обстоятелства. За всяко лекарство е определено едно крехко понякога съотношение риск/полза. Когато това съотношение е благоприятно, тоест ползите от неговия прием многократно надвишават рисковете от употребата му, съответният регулаторен орган (лекарствена агенция) го разрешава за употреба. Това съвсем не означава, че лекарственият продукт е 100% ефикасен и безопасен, а че към определен момент съотношението риск/полза е благоприятно и е по-ефикасно от плацебо. Всяко лекарство, което е пуснато на пазара, има приемливо ниво на безопасност, но никога не съществува пълна гаранция, че няма да развием нежелани лекарствени реакции или пък че ще е гарантирано ефикасно. Неслучайно е преценено – значителна част от лекарствата трябва да се приемат под лекарски контрол. Дори лекарствата, които приемаме без лекарско предписание, могат да навредят при неправилна и продължителна употреба.
– В книгата пишете за чудесата в медицина. Но кое е най-голямото медицинско чудо, което вие самата сте виждали?
Това е дъщеря ми, която преди 27 години се роди недоносена, с къса пъпна връв, увита около врата, и буквално бесеща се на нея си проправи път към света, давайки заявка за един упорит и борбен характер още тогава. Аз бях диагностицирана с две редки състояния, които според лекарите намаляваха сериозно шансовете ми да стана майка. Освен това известен по онова време невролог беше категоричен, че ако забременея, ще ослепея, защото имах ендокринно активен тумор в мозъка. С напредъка в медицината чудото на оцеляването на недоносените деца става все по-реално. Има инкубатори, които им осигуряват топлина и уют, кислородни апарати, които им помагат да дишат, и неонатални специалисти, които с внимание и грижа следят всеки един техен момент. Всички тези технологии и усилия са предназначени да им помогнат да растат и да се развиват, да се превърнат в здрави и щастливи деца. Нещо, което преди само по-малко от 100 години би било невъзможно. Оцелелите без последствия недоносени деца са истински чудеса на живота.
– Описвате алтернативни начини на лечение – с вяра, с книги, с музика, с екотерапия и йога. Можем ли да се лекуваме без лекарите и без лекарствата?
Нуждаем се от лекари и лекарства. Но не винаги. Лечението с книги (библиотерапията), за която разказвам в „Отвъд диагнозата“ е полезно и това е научно доказано при депресия, диабет, артрит и сърдечносъдови заболявания. Първото научно обяснение за влиянието на музиката върху здравето на човека пък принадлежи на древногръцкия учен и философ Питагор, според когото всяка мелодия синхронизира работата на вътрешните органи. Когато звучи музика, нейното акустично поле се наслагва върху акустичното поле на организма и ставаме свидетели на специфичен клетъчен тип масаж. Музикалната терапия може да повиши качеството на живота и да подобри емоционалното, физическото и духовното здраве. Установено е, че пациенти след сърдечносъдови операции например се възстановявали по-добре, когато в техните стаи имало картини с пейзажи. 15-минутен престой сред природата намалява нивото на кортизола – хормона на стреса, и успокоява сърдечния ритъм. Показателите за кортизол и сърдечният ритъм се оказали съответно с 13% и 6% по-ниски, отколкото в контролната група от доброволци, които били на същата възраст, но се намирали по време на експеримента в града. Изследване, проведено в университета в Есекс, установява, че разхождането сред природата понижава депресията при 71% от участниците.
– Живеем в света на интернет и вие казвате, че прекомерната му употреба също разболява. Но как да се спасим от тази зависимост?
С разумна употреба и критично мислене. Трябва да бъдем в състояние сами да определяме натоварването, което можем да понесем, както и да развием умения за разпознаване на фалшивите новини, защото в областта на здравето те могат да бъдат много опасни. В книгата има раздел, посветен на това как да проверяваме информацията, важна за здравето, и какво представлява медицината, основана на доказателства. Повечето хора нямат медицинско образование, но са буквално засипани от информация, която постъпва по различни канали, а нейното разбиране изисква известни познания за това как функционира нашето тяло, как действат лекарствата и какви са рисковете за развитието на дадени заболявания. Съществена част от тази информация повечето хора може и да не разбират, но често са притискани от недостига на време, липсата на пълноценен контакт със съответния медицински специалист и необходимостта да вземат решения, чиито последствия не разбират изцяло. Важно е да се образоваме по въпросите, свързани с нашето здраве и неговото опазване и подобряване. Поддържането на здравето изисква постоянно учене и разширяване на хоризонтите. Не бива да се вкопчваме в лекарите като единствен източник на информация. Те също са хора, които могат да сбъркат. Мнозина споделят, че колкото повече информация получават, толкова повече се объркват. Затова си поставих нелеката цел да запълня макар и малка част от тази нужда с книгата „Отвъд диагнозата“. Читателите й ще преценят дали съм успяла. На последната корица има код, който могат да използват, за да ми дадат обратна връзка. Ще съм им благодарна, ако го направят.
Антон СТЕФАНОВ