Емилия Масларова е бивш социален министър в правителствата на Димитър Попов и Сергей Станишев. Била е председател на Демократичния съюз на жените и народен представител от БСП. През 2009 г. й е повдигнато обвинение в злоупотреба за над 10 милиона лева с обществени поръчки в управляваното от нея министерство, а през 2015 година е оправдана. Емилия Масларова е професор в Тракийския университет.
– Госпожо Масларова, 16 гoдини cлeд ĸaтo бяхте oбвинeнa в длъжнocтнo пpиcвoявaнe, а после oпpaвдaнa, oĸoнчaтeлнoто осъдихте прокуратурата за близo 100 000 лв. Как се чувствате след всичко преживяно?
– Какво да ви кажа, такова ни е правосъдието – закъсняло. Това донесе много проблеми в живота ми и от морална, и от материална гледна точка. Съзнателно се оттеглих от много постове, защото смятах, че така е редно. За съжаление, и в така наречената демокрация има политически репресии. Смятам, че бях успешен социален министър и може би това беше наказанието ми.
За мен най-важната е моралната страна. Знам, че съм чиста, но сега пред всички и с достойнство мога да кажа – не съм направила нищо, от което да се срамувам, макар че както аз, така и близките ми живяха дълги години в напрежение и притеснение.
– Били сте социален министър по времето на Димитър Попов, когато той каза прословутата реплика „За бога, братя, не купувайте“. Актуална ли е тя днес?
– Изключително актуална, защото всички виждаме каква е ситуацията със стоките и услугите – много изкривена. Така наречената малка потребителска кошница отдавна не е била толкова тежка от финансова гледна точка. Навремето ни се подиграваха, че правим потребителска кошница, реалността сега показва, че тя трябва да се следи от всички.
Много беше лесно да казваме, че искаме демокрация и че държавата не трябва да се меси на хората. Сега всички питат защо държавата не се намесва в овладяването на цените. Не само държавата, но и работодателите, и синдикатите – всички имаме ангажимент към тази малка потребителска кошница. Не може да фетишизираме пазара. Хората са тези, които могат да контролират процесите. Като гледам какво се случва, мисля, че можем да направим сериозен бойкот на пазара. Не е виновен производителят, а тези, които предлагат крайния продукт в магазина, защото голямата печалба отива не там, където се произвежда, а в посредническите фирми. Ако за известен период не купуваме скъпи домати, краставици, ягоди и прочее, нещата ще изглеждат по съвсем друг начин. Голяма част от стоките на пазара, особено зеленчуците и плодовете, са бързо ликвидни и ако кажем, че две седмици няма да купуваме, ще успеем да повлияем на цените. Има примери в други страни, където хората са се обединявали и са бойкотирали пазара, постигайки голям ефект.
Това не значи спекулация, а реална преценка. Няма как в съседна Гърция краставиците да са 47 цента за килограм, а в България 4,10 евро. Няма пазарна логика.
– Веднага ще ви опонират, че не произвеждаме голяма част от стоките.
– А може ли да зададем въпроса защо нямаме производство? Можем ли да погледнем малко назад и да видим колко неща унищожихме и загърбихме, следвайки някакви указания, без да мислим за националния интерес. В едно семейство се грижим за интересите на всички и не подценяваме едното дете за сметка на другото.
– Новите управляващи вече предложиха законодателни мерки за овладяване на високите цени. Очаквате ли да са ефективни?
– Първо искам да видя предложенията и на другите парламентарни групи, които също могат да предложат рационални идеи. Нека да не говорим с насмешка за политическата планова икономика. Има неща, които задължително трябва да се планират и от работодатели, от синдикати и да гледаме най-вече какво е изгодно за България. Знам, че веднага ще сложат клеймото, че така е било при социализма. Извинявайте, мили хора, но при социализма имаше по-добър ред по отношение на ценообразуването. Разбира се, пазарът в момента е съвсем различен, има и външни фактори, които са много сериозни. Но немалко неща зависят от нас самите.
– В какво състояние е социалната сфера у нас? Какви са проблемите, имайки предвид, че хора от всякакви слоеве са недоволни?
– Винаги съм казвала, че социалният министър е опозицията в едно правителство. Той винаги иска, защото социалната система обхваща целия човешки живот – от раждането до смъртта, и се отнася до всякакви плащания, помощи, обезщетения. В този смисъл никога няма да има доволни от системата, защото всеки преценява от своя микрокосмос и приоритети.
Смятам, че е крайно време да се отвържат плащанията, свързани с официалната линия на бедност. Вдигането на работната заплата просто защото трябва да се направи, без да има коефициент на полезно действие, води до инфлационни процеси. Миналата година увеличиха с огромни проценти заплатите в няколко сфери и станахме свидетели на бомбен взрив. Отпреди повече от 50 години има регламент на Международната организация на труда как се формира минималната работна заплата, а забравяме за него.
Трябва да се обърне внимание и на автоматичното вдигане на минималните пенсии. Правейки това, деформираме системата и демотивираме младите. Моите студенти казват, че няма нужда да внасят за пенсии, защото, докато дойде тяхното време, законите ще се променят. Необходимо е да имаме визия за поне 20 години напред, не може всяка година да си играем с пенсионната система.
За мен е грешка и че има таван на осигурителните вноски. Не може да получаваш 20 хиляди, а да се осигуряваш на 2111 и останалите пари да са ти свободни. В същото време този, който получава 1000, се осигурява на същата сума. Това деформира и демотивира.
Надявам се новите управленски екипи да обърнат внимание и на хората с увреждания, защото и там изтичат страшно много пари. Дават се милиарди, но те трябва да отиват при хората, които действително имат нужда. Няма как някой да е на пълен работен ден, да получава заплата и паралелно с това да взима инвалидна пенсия. Нека не се заблуждаваме, но има твърде много хора с фалшиви документи. Цялата тази система трябва да се ревизира и обществото да го приеме не като отнемане на права, а като гарантиране правата на хората с увреждания.
– Какво очаквате от „Прогресивна България“? Ще оправдаят ли очакванията?
– Искрено се надявам и искам да вярвам, че поетите ангажименти ще се реализират. Минаха близо 40 години от така наречения преход, но много неща върнахме назад, вместо да вървим напред. Изостанахме в много области, направихме куп грешки. Време е да се хванем за ръце и да станем единна България. Корупцията е на всички нива, като раково образувание е. Но да не забравяме, че не са виновни само тези, които взимат, но и тези, които дават. Когато отидете и платите рушвет, сте участник в корупционна схема.
– Как ще коментирате отсъствието на БСП от парламента и как ще се отрази това на политическия живот?
– Кървя и страдам. Аз съм член на Националния съвет на БСП и за мен това е тежка загуба, но заслужена заради всичките действия през последните 15–20 години. Наказанието, което БСП получи, е заслужено, но партията и левите хора ще се изправят на крака. Сигурна съм, че не може без ляв коректив, не може всичко да е само капитал и печалба. БСП ще се възроди, трябва й малко време, защото трудно се преглъща такава загуба. Още капят сълзите.
Петя БАХАРОВА