Кристиан Кръстев е бивш замeстник-кмет по транспорта в столицата от 2020 до 2022 г. и бивш министър на транспорта в служебния кабинет на Марин Райков. Има бакалавърска степен по икономика на индустрията от УНСС, магистърска степен по международни икономически отношения от същия университет и специализация по право.
На 10 ноември 2014 година е подстриган за иподякон от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний в храм „Свети цар Борис Покръстител“ в Берлин.
– Господин Кръстев, вие бяхте транспортен министър и зам.-кмет по транспорта в столицата. Ако днес заемахте този пост, как щяхте да разрешите транспортната стачка в София?
– Нямаше да допусна да стигнем до тази фаза.
– Бяха отпуснати 15 милиона лева, за да спре стачката. Правилен ход ли беше това от страна на правителството?
– Стачки не се спират с раздаване на пари, след като отношенията с работниците са изпуснати. Управлението трябва така да планира разходите и да работи със синдикатите и институциите, че да няма стачки. Сега стачката заприлича на рекет и беше представена като такъв. По-големият управленски проблем е свързан с инвестиции, с оптимизации, с въвеждане на нови технологии в интерес на гражданите и на работещите.
– „Неможач“ ли е кметът Терзиев?
– С просто око се вижда, че има проблеми. Остави ресора в ръцете на „спасителите“ и нямаше достатъчно време да се ориентира в такава специфична сфера като общината, когато му хвърлиха горещия картоф. Необходим е консенсус. „Спаси София“ имаха ресорен заместник-кмет, председател на група и 8 съветници. Разрушиха диалога със синдикатите, за сметка на това, правят готини картинки в социалните мрежи. Кметът реагира при криза като бизнесмен, не като кмет. Така дава основания за подобни определения.
– Въпреки отпуснатите 15 милиона се говори, че през януари отново може да има стачка, тъй като шофьорите искат увеличение на заплатите. Не влизаме ли в порочен кръг, в който трудно може да се намери решение?
– То може и други служители и в други ведомства да запротестират. Щом това е начинът да получат каквото искат. Еднократно дадените пари не решават проблема. Тук не става дума само за заплати, а и за условия на труд, за обновление на парка, за оптимизация на маршрути и за инвестиции. Общинският съвет гласува средства за подобряване условията на труд, но общината не ги отпусна. Тези хора мизерстват.
Виждали ли сте тоалетните и съблекалните на тези хора?
А на обръщалата на крайните спирки е направо кошмар. Не е нужно да заплаче бебето, за да се погрижат за него. Екстремните еднократни решения стават прецедент и това не е добро и устойчиво решение. Заплатите, които се споменават, са с включени 40–50 часа извънреден труд. Реалните заплати са далеч по-ниски от това, за което се говореше – 3900 лв. Те са под 3000 лв. С тези условия на труд и състояние на парка претенциите са донякъде основателни. Кметът Терзиев умело отигра стачката и подхрани недоволството на софиянци.
– Шофьорите се оплакват, че доста от превозните средства са много стари, а и както вие казахте – нямат дори тоалетни на крайните спирки. Кой трябва да реши този проблем?
– Столичният общински съвет, кметът и управителните органи на дружествата. Те са длъжни да решат този и всички други проблеми с транспорта в общината. Докато бях зам.-кмет по транспорта на столицата, извършихме над 300 оптимизации в разписанията на градския транспорт, без това да влоши транспортната обезпеченост за гражданите. Част от тези икономии се използваха за пускането на нови линии, а другата беше отразена в намаляване в разходите за енергоизточници и персонал в транспортните оператори. Реализирахме много проекти и обновихме голяма част от транспортните средства. Оптимизирахме на няколко етапа транспортната схема. Но всичко се променя и амортизира бързо. Столичният транспорт е сложна и динамична система. Тя се нуждае от общ поглед, от знания, от конкретни умения и ежедневни бързи решения. И от пари, разбира се, но не по спешност, а по план.
– С какво се занимавате сега?
– Менажирам международен проект и имам интерес в строителството, но не се разделям с транспорта. Консултирам и помагам в намирането на решения за внедряване на умни системи за управление. Имам опит и експертиза за това. През 2021 г. под мое ръководство в София въведохме нова аналитична система за оптимизация на градския транспорт.
Системата дава реална информация от натоварването с пътници във всяка линия
благодарение на инсталираните камери във всяко превозно средство и специален софтуер, базиран на изкуствен интелект. На базата на иновативни системи за събиране и обработване на данните извършихме ускорение на движението на 70% от наземните линии в градския транспорт, с което увеличихме експлоатационната скорост на линиите с 25%. Допълнително преразпределихме времената на пътуване за линиите, което доведе с до 30% по-добро изпълнение на графика. Тези системи се развиват и усъвършенстват. Така че имам какво да споделя и да развивам в тази област.
– Липсва ли ви властта?
– Липсва ми единствено мащабът на ползите, който може да се постигне чрез правото да вземаш решения. Иначе не бих казал, че ми липсва кабинет, служебна кола и секретарка. За мен властта винаги е била първо инструмент да реализирам решения, в които вярвам и за които съм подготвен. Второ, властта считам за отговорност. Вярвам, че в съчетанието на компетентност и отговорност се крие магията на властта. Мога да покажа с гордост всичко, което съм направил с екипа ми като заместник-кмет, като министър и като заместник-министър. И с това ми отношение към властта съм спечелил уважението и приятелството на много хора в транспортния бранш.
– Вярно ли е, че ще се кандидатирате за президент?
– Давате ми интересна идея.
– Бягате от конкретния отговор. Ще ви задам въпроса по друг начин. Какво е първото нещо, което бихте променили в президентската институция?
– Зависи в каква роля.
Като гражданин мога само да настоявам за повече власт на пряко избран представител на народа,
какъвто е президентът. Той е избран с половината гласове на всички партии в парламента. Тоест настоявам за Велико народно събрание и смяна на формата на държавно управление към президентска република.
Като президент при сегашното законодателство бих направил първо безмилостно строг подбор по професионални и морални критерии на всички хора от президентската квота във властта. Като пример. И като първа крачка към подобряване на качеството на работата на всички институции, което е огромен проблем на държавата. И на шега: на Нова година бих пожелал просто здраве, вяра и светлина във всеки български дом.
– Разбирам, че сте „за“ България да стане президентска република…
– По-скоро „за“. Считам, че е начин да се излезе от това изкривяване на демокрацията, което направихме и което роди хилава политическа система и липса на условия за национален консенсус. Не само многобройните избори в последните години са проблемът. Безизходна е конфронтацията по дребни, несъществени противоречия, които превърнаха парламентарното управление в съседска свада. От друга страна, партиите се самовъзпроизвеждат през схеми и патерици. Не виждам друг изход, освен някой да поеме лична отговорност. Необходимо е реално разделение на властите и взаимен контрол. Само така можем кардинално да се спасим от мафия и от корупция по високите етажи.
– Къде смятате, че греши президентът Радев?
– Когато вдигнеш юмрук, трябва да го стовариш. Иначе ръката ти увисва във въздуха. Уважавам президента Радев и институцията, която олицетворява. Мисля, че добре служи на повече от милион избиратели, като поема ролята на коректив и опозиция, когато парламентарната е слаба. Но и трупа разочарование. Той заяви силна теза, хората се зарадваха, че някой е готов да ги защити, но след това се оттегли в кабинета си. „Казаното“ трябва да води до „сторено“. Иначе разочарованието потапя надеждата.
– От 2014 година сте иподякон. Какво ви дава вярата?
– Аз съм дълбоко вярващ човек. Вярата ми е опора, морален коректив, начин на мислене. Доскоро бях член на Върховния църковен съвет. Имам лични инициативи за подкрепа на църкви и много дела, възвисяващи Бога. Не само в исторически план
християнството ни е спасило и ни е дало опора в критични моменти.
Искрено приемам духовността като източник на сила за бъдещето на нацията ни и на всеки вярващ. С благодарност наблюдавам нарастващата активност на БПЦ след избора на Негово Светейшество патриарх Даниил. Трудните времена изискват силна вяра и духовна подкрепа.
– Как си обяснявате нежеланието на някои родители да се учи религия в училище?
– С недоверието, че ще се случи както трябва. Аз самият видях анализи на учебната програма и се смутих. Теорията, историята и фактите само ще затормозят бездруго претоварените деца. Ценностите трябва да са вплетени във всички текстове и отношения в училище. Не бива да рискуваме да отблъснем децата от тях, като ги караме да ги зубрят. Иначе подкрепям религиозното образование и възпитанието в християнски морал. Нещо повече. Настоявам за тях. Но нека да премерят точно начина, за да не е поредното добро намерение с лошо изпълнение.
– Като икономист със солиден опит, какво бихте казали на онези, които се притесняват от влизането ни в еврозоната?
Да не се притесняват. Всяко развитие има своите етапи. И своята цена. Мисля, че хората просто нямат доверие на държавата и на институциите, не на еврото. Опитът ги кара да подозират поредна измама за обогатяване на определени хора. При миналото драстично увеличение на цените реакциите бяха закъснели и спорни. Никой монопол или нелоялна конкуренция не са наказани. Коментатори и експерти манипулират откровено и отблъскващо както ситуацията с еврото, така и важните за живота ни теми. По принцип гражданите се чувстват несигурни и незащитени. И всяка промяна от такъв мащаб засилва безпокойството. Хората вярват, че ще бъдат прецакани, защото така се случва винаги. И като отказаха да ги питат, съвсем станаха мнителни. Еврозоната е една от зоните на сигурност, от които имаме спешна нужда. Да направим тази крачка спокойно и под контрол. След това има още много какво да реформираме, за да изградим устойчиво стабилна и сигурна среда за нас и бъдещите поколения.
Антон СТЕФАНОВ