Велизар Шаламанов е роден през 1961 г. в Карлово. Учи във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, завършва Военната академия в София. От 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната, а от 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на отбраната в служебното правителство на Георги Близнашки. Депутат в 45-ото и 46-ото народно събрание.
-Господин Шаламанов, чрез нов документален филм президентът на Русия Владимир Путин отправя обвинения към България и Румъния за нагнетяване на напрежението, довело до войната. Москва се е почувствала застрашена след разполагането на американски военни бази в двете държави. Какъв е вашият коментар?
Става въпрос за добре обмислена информационна психологическа специална операция срещу Българи и Румъния, насочена към създаване на вътрешно разделение, напрежение и всяване на страх. Това е и сигнал към руските пети колони в тези държави, особено след резултата от изборите в Румъния, за още по-сериозна дестабилизация. Ще отбележа, че опитите за сплашване на Полша и Балтийските страни, на Финландия определено не работят. Така че основна цел за натиск на Русия се очертават България и Румъния. Това е свързано и с други цели на Москва по отношение на Молдова, Сърбия, Северна Македония, Словакия и Унгария.
-Много амбициозни бяха първоначалните изявления на американския президент Доналд Тръмп, че бързо ще се постигне споразумение между Русия и Украйна за прекратяване на бойните действия. Четири месеца по-късно колко близо ви изглежда мирът?
Ясно е, че мирът зависи от това да бъде спряна руската агресия. И на второ място от подкрепата за Украйна да освободи териториите, окупирани от Русия. Президентът Тръмп има специфичен подход да създава неопределеност, високи очаквания, пространство за маневриране. Но очевидно това не работи към Русия, което е основният проблем. Изходът от ситуацията е засилване на натиска върху Путин и в същото време пълна подкрепа за Украйна, за да няма никакво съмнение, че Москва би могла да постигне целите си с продължаване на агресията.
-Междувременно Европейският съюз пое курс към превъоръжаване, дори е поставен финансов хоризонт от 800 милиарда евро. Какъв ще е ефектът за държавите от общността във военен, но също в икономически и социален план?
Превъоръжаването ще изисква много повече от тези 800 милиарда. Но важното е, че стратегията включва рязко технологично обновление на отбранителната индустрия. А също доста по-висока степен на интеграция на европейските отбранителни индустрии, повишаване на конкурентоспособността й, което е особено полезно за новите страни членки като България и други държави от Източна Европа. През последните 80 години в Европа не е направено достатъчно, за да има стратегическа автономност за възпиране на руската агресия, което е конвенционална заплаха. Напоследък виждаме и други опасности – в сферата на хибридните действия, на информационната война. ЕС ще похарчи много повече от 800 милиарда евро, което ще има поне три положителни ефекта: ще се постигне стратегическа автономност на Европа, ще има технологично обновление и ще се интегрират страните от Източна Европа и трето, което е най-важното, ще бъде възпряна Русия и нейните постоянни заплахи и опити за дестабилизация на континента.
-България има традиционно силна военна индустрия, която обаче десетилетия беше свързана именно с Русия. Това ще създаде ли проблеми?
За щастие, огромната част от българската отбранителна индустрия е частна, включително има нововъзникнали фирми след края на Варшавския договор. Частните компании са много по-гъвкави и те ще се ориентират по пазара и по възможностите, които се предоставят. Зависимостта от Русия е свързана основно с някои суровини. Наистина, една част от кадрите са подготвени в университети и институти в бившия Съветски съюз. Но това може да бъде преодоляно в кратки срокове, особено като се знаят възможностите, които предлага програмата за превъоръжаване на Европа. Остава най-важният въпрос за ефективността на нашето контраразузнаване – трябва да се защитят технологиите, които се разработват и се използват в България от руски икономически и военно-технически шпионаж. Виждаме, че са много активни в Европа. А специално в България е крайно време да се намери отговор на въпроса за взривените складове, а опитите за убийства, все неща, които в общественото пространство се свързват с руското военно разузнаване.
-Как гледате на идеята за създаване на европейска армия?
Този въпрос е доста сложен. Виждаме, че примерно, няма натовска армия. Във военната структура на Алианса са включени всички армии на страните членки. Създаването на армия на ЕС е въпрос на европейски командващ, европейски министър на отбраната, на пълна унификация на процедурите и действията в националните армии. Това не е достижимо в обозримо бъдеще. Моделът на НАТО и европейски стълб в Алианса е нещо по-реалистично и към това трябва да се върви. Повече многонационални формирования, които се изграждат и обучават по стандартите на НАТО и с английски като основен оперативен език е доброто решение.
-„Аз вярвам, че ще отхвърлите всеки опит за разкол и унижение“ – така се обърна към военнослужещите президентът Румен Радев на парада на Гергьовден. Как разбрахте тази част от неговата реч?
Като пълно неразбиране за ролята на армията в едно демократично общество. Армията няма роля, свързана с вътрешни противоречия. Армията има задача по чл. 9 от Конституцията да защити суверенитета, териториалната цялост на страната и да изпълнява своите задължения в рамките на Вашингтонския договор, който е ратифициран от парламента. Всички призиви за въвличане на армията във вътрешнополитически въпроси са в нарушение на Конституцията.
-Какъв е проблемът на самолета F-16, който България получи в началото на април и предизвика пореден скандал. Веднага прехвърчаха искри между президента Румен Радев и лидера на ГЕРБ Борисов. Наистина ли САЩ ни пратиха повреден изтребител?
Определено не това е проблемът. Истината е, че през последните поне 15 години България не успя да изгради адекватна за членството ни в НАТО система за придобиване на способности за управление на сложни програми и проекти. Виждаме трудностите с инфраструктура, с резервни части, ремонти, логистика и всичко е само част от този по-голям проблем. Другото е неадекватната комуникация по въпроси на сигурността и отбраната на най-високо ниво при положение, че България е демократична и свободна страна в НАТО и ЕС.
-Появиха се информации за дефект в платката на самолета. Президентският съветник Димитър Стоянов, който е и авиоинженер отбеляза, че при сключване на сделката е бил орязан пакетът с резервни части и сега нямаме необходимата част за подмяна. Какво става, кажете, вие сте специалист от тази област?
Няма система за управление на способности, която интегрира военните изисквания с процесите по придобиване и финансиране, с цялостната логистика и с извеждане от експлоатация на старата техника. А тя източва ресурс за поддържане на новата техника и създава напрежение в личния състав.
-Според вас трябва ли да се върне военната служба в България и каква да бъде тя?
Необходимо е да се направи така, че службата за Отечеството да бъде чест и гордост за всеки българин и да има достатъчно кандидати за доброволна военна подготовка и за професионална служба в армията. Това усилие да включва и определено ниво на подготовка, която да получават всички български граждани, за да се чувстват част от държавата и да са готови да изпълнят своята отговорност според Конституцията. Всичко трябва да бъде организирано така, както се прави в демократична и свободна страна.
Маргарита Димитрова