Бизнесменът Марчело Джотолов е сред близките сътрудници на Алексей Петров и един от обвиняемите по делото „Октопод“. Процесът срещу него продължава 15 години, а накрая окончателно е оневинен по всички обвинения.
– Господин Джотолов, през миналата седмица в телевизионно интервю известният разследващ журналист Слави Ангелов каза, че през 2011 година сте били взривен от Красимир Каменов-Къро, убит в Южна Африка през 2023 година.
– Онемях. Ясно е, че всеки може да направи лапсус, включително и най-опитните журналисти. Свързах се с дежурен редактор на предаването и ме посъветваха да напиша и изпратя уточняващ имейл, което и направих. Уточнение все пак бе направено от водещия на „Здравей, България“ Виктор Николаев, но не и от Слави Ангелов.
– Възможно ли е да сте били объркан с друг човек?
– Точно това се е случило. През 2011 година в пожар загина Марчело Доковски, който, доколкото си спомням, отговаряше за гаражите и паркингите в София. Според съобщеното по новините тогава вратата на жилището му е била подпалена, докато той е бил в съседно заведение. Втурнал се да спасява сина си и загинал от задушаване. Може да е било нападение заради някакви интереси, сплашване, че не е отдал някакви паркинги. Не зная, а и да ви кажа, не съм запознат със случая. Удивителното е, че точно тогава пътувах с автомобил с моя приятелка и по новините по радиото информираха за случая и отново съобщиха не фамилията на Доковски, а моята. Спътницата ми изпадна в шок, защото получи 40 съболезнователни есемеса за 15 минути. Наши приятели предлагаха помощ и подкрепа в този момент. За съжаление, историята се повтори и сега, 15 години по-късно.
– Самият вие познавахте ли се с въпросния Къро, за когото грешно бе казано, че ви е взривил?
– Никога не съм го срещал, макар че и двамата сме от Видин. Доколкото зная, в началото е бил гребец, но е по-малък от мен и никога не сме се виждали. Самият аз, след като завърших английската гимназия във Видин, напуснах града и рядко се връщам там.
– А с какво се занимавате в момента?
– Имам собствен бизнес, живея със съпругата си, гледам си децата и се радвам на внуците.
– Забравихте ли перипетиите по делото „Октопод“, по което бяхте един от обвиняемите?
– Опитвам се, но ето че подобни истории отново ме връщат към миналото. Процесът срещу мен продължи 15 години и безброй пъти обяснявах, че нямам нищо общо с обвиненията, което в крайна сметка се доказа, макар да ми коства много неприятни преживявания, лични драми и тревоги за близките ми. Опитвам се да гледам философски на нещата, но наистина беше мъчително. Точно защото не беше лесно, държа на точните факти и казаното за който и да е човек. В съзнанието на много хора моето име щеше да се нареди до тези на Таки и Къро, които не познавам и никога не съм виждал. Отново щяха да ме забъркат в някаква мафиотска история, ако не беше направеното от Виктор Николаев уточнение. Дълги години се опитвах да изчистя името си и затова ми е трудно да реагирам с чувство за хумор на този лапсус. Лошото е, че у нас, когато се каже една лъжа, тя започва масово да се повтаря и тиражира, което може да създаде огромни проблеми на всеки човек.
– Най-важното в случая е, че сте жив и здрав.
– Така е, въпреки някои твърдения, че може би се заблуждавам.
Кристина Патрашкова