„В какво се превръщаме?“, пита Франц-Оливие Жизбер, бивш главен редактор на Nouvel Observateur, Le Figaro и Point. Той задава този въпрос, след като е чул един човек да разказва как, когато отишъл да вземе децата си от училище, еврейско училище, той им казал да вървят с наведени глави, за да не привличат внимание.
„Непоносимо, но истина“, коментира настоящият главен редактор на Point Етиен Жернел в текст със заглавие „Антисемитизмът: отвращение и гняв“. В текста си Жернел цитира френския философ и музиковед Владимир Янкелевич, който пише тези думи през 1965 г.: „Антиционизмът е оправданието за антисемитизма, най-после предложен на всички. Той позволява да бъдеш демократично антисемит. А ако евреите, самите те, бяха нацисти? Ще бъде великолепно. Няма да има повече нужда да ги оплакваме. Те ще заслужават съдбата си“.
Милена ФУЧЕДЖИЕВА
Резолюцията на ООН показва едно – светът не желае Израел да се освободи от „Хамас“, защото няма друг начин това да се случи, освен ако не бъдат напълно разрушени тунелите им. А тъй като те се намират под жилищните сгради на една от най-гъсто населените парчета земя в света, това означава все по-безмилостна към палестинците цена от невинни човешки жертви и хуманитарна катастрофа за тези, които са доброволно използвани от „Хамас“ като човешки цели, жертващи се за каузата на „Хамас“. Невероятно е, че терористите успяха да накарат света отново да намрази евреите и това не е окей.
Нетаняху е ястреб, когото светът не подкрепя. Лошото е, че екстремистка му политика вместо да помага на народа му, то тя може да доведе до най-лошото за Израел. Затова в този текст ще ползваме много цитати от различни текстове или интервюта, които обясняват в каква безизходица са поставени израелците. Сложени са в центъра на мишената на социалните и други медии като бездушни зверове. Само че в армията на тези „зверове“ неслучайно участват и жените. Неслучайно домовете на гражданите на Израел са с бомбоубежища и скривалища. Откакто им е дадена земята, която са обитавали от хиляди години, те трябва да се борят с враговете си от всички страни.
Безизходицата е и на палестинските граждани, които, както каза по френската телевизия тази сутрин издателят Жил Михаели, също са заложници заедно с двестате израелци, защото щом не напускат Газа, за да спасят децата си, те се превръщат в два милиона и половина заложници на „Хамас“. Ще оставим да говори за тях Зеленият принц, синът на шейх Хасан Юсеф, създател на „Хамас“ и неин идеолог. Прякорът му е такъв заради зеления цвят на знамето на „Хамас“. Историята на Мосаб Хасан Юсеф е готов сценарий за шпионски трилър. Между 1997 г., когато е арестуван от Мосад, до 2007 г. Мосаб Юсеф работи под прикритие за Израелската агенция за сигурност Шин Бет.
В момента живее в Америка със семейството си като защитен свидетел. Наскоро той даде интервю, в което разказва подробно за целите на „Хамас“ и средствата, с които групировката си служи. Представяме ви откъси от различни негови интервюта, а всеки може да прави заключенията си как една държава би трябвало да реагира на нападенията на терористична организация като „Хамас“.
„Говоря с авторитета на опита, не от книгите, не е препредадено познание, което съм получил от някого. Аз не представям правителства или политици – аз представям себе си… Бях възпитан да вярвам, че евреите са врагове на Човечеството и на палестинците до момента, в който можах да изпитам лично какво наистина е еврейският народ…наблюдавайки лично истински демократичен модел в този океан от мрак. Бях свидетел как една палестинска майка, благославяйки ги, изпраща петте си деца на самоубийствени мисии. Тя направи това, за да спечели уважението на обществото.
Колективното съзнание на обществото (палестинското) представлява идеология, култура, състояние на съзнанието, което е заклещено в 6-ти и 7-ми век в племенен стремеж към власт. Не можем да се заблуждаваме – имаме ислямски проблем“, казва той, изброявайки различни ислямски терористични групировки като „Хамас“, „Хизбула“, „Боко Харам“ и ИДИЛ.
„Всички те убиват в името на Аллах, и мисля, че човечеството трябва да застане срещу тази опасност.“
Веднага чуваме възраженията на тези, които ще кажат, че войните на християнството, в които са загинали милиони хора в реки от кръв, са точно това, религиозни войни в името на Исус Христос. Да, но кръстоносните походи са се случвали в далечното Средновековие. Западният свят отдавна се е отърсил от религиозния си стремеж за завоевание и е намерил други „мотивации“ да завладява земи, които са чисто материални – петрол, злато, минерали и т.н..
Продължаваме с откъси от интервюта на Юсеф-син.
„Те искат да унищожат еврейската държава, те искат да убият всеки, който подкрепя Израел и да установят Ислямска държава. И това не е краят, защото амбицията им е глобална. Те искат глобална Ислямска държава“, казва „синът на Хамас“ пред Джейк Тапър от CNN.
„Тази война не я започна Израел. На всеки няколко години „Хамас“ разменят кръв срещу пари. Когато искат пари, те проливат детска кръв и това трябва да спре. За съжаление, цената ще е висока. Политическата коректност кара хората да си завират главата в пясъка, но независимо дали ни е страх от истината и че се стараем да не провокираме религиозна война, така или иначе, тази религиозна война я има, независимо дали ни харесва или не. В момента ние само създаваме перфектните за терористите условия, в които те да се развиват. Ислям е система от убеждения и светът трябва да се обедини срещу него така, както се обедини срещу нацизма.“
Това, което защитниците на Палестина не искат да разберат е, че те защитават свят, който създава деца терористи. Мосаб Юсеф разказва, че всяко мъжко дете, родено в Палестина, е подготвяно от малко да се бори с всички средства, включително като евентуален шахид, за унищожението на Израел. Мой приятел тунизиец беше изненадан от позицията ми в подкрепа на Израел, на която отговорих, че като жена не ми е възможно да не се страхувам от организация, чиито цели съвпадат с тези на Иран, тоест, жените са лишени от всякакви права и са осъждани на смърт чрез бой с камъни, ако не спазват античовешките закони на крайния ислям. Ние, жените, от свободния западен свят, имаме всички възможности и свободи да просперираме както и където по света пожелаем.
„Хамас“ не харесва това. Едва ли може да има по антифеминистка позиция от тази, която защитава оцеляването на „Хамас“. Впрочем „Хамас“ биха прерязали гърлото и на всеки ЛГБТ активист. Няма дори да го изслушат, че в момента е на тяхна страна. Но както казва Юсеф, политическата коректност в момента работи срещу оцеляването на света, който ни е дал всичко – работа, свобода на изразяване и на придвижване и изобщо свобода да си човек, независимо от коя джендър конструкция си. Последното го казвам с ирония, защото никога няма да приема, че „мъж роди дете“, нито пък, че транс жените трябва да се състезават в женски отбори. За мен, авторката на този крайно политически некоректен в момента текст, това е крещящ антифеминизъм.
И е само едно от множествата разделения, които ни правят слаби срещу ислямския екстремизъм, докато той става все по-силен, влиятелен и единен в желанието да подчини цивилизования свят на средновековната си жестокост. За съжаление, отворените врати на Европа през 2015 г. ни поставиха в уязвима позиция. Тогава бях нападана във фейсбук заради това, че си позволявах да изразявам страха си от върволиците млади мъже, сред които със сигурност е имало терористи. Триех си текстовете, за да не бъда упреквана в нечовечност. Искаха да се засрамя от липсата си на съпричастност. Този път няма да трия, нито ще се огъвам пред подобни обвинения, защото лицемерието и двойните стандарти са завладели Човечеството по крайно опасен за всички нас начин. Бих искала да попитам това огромно мнозинство, което в момента мрази израелците, какво им предлагат в замяна на липсата на жертви? Да се махнат от тази земя, която е и тяхна?
Как Палестина да бъде „деколонизирана“, при положение че Израел не може да бъде считан за колонизатор на територия, която не населява от няколко десетилетия, а има местни евреи, които са живели в Палестина от средата на XIX век в по-новата история? Да, световната дипломация трябва да търси всички възможни начини, за да накара тези два народа да заживеят заедно без да се избиват. Но как това може да се случи, щом има все по-трудно победим религиозен екстремизъм, който иска да изтрие евреите от лицето на Земята? Ако някой може да отговори на този въпрос, аз бих му дала Нобел за мир.
