Бойка Асиова – родена в Разлог, живее в София, по образование инженер-химик, по професия журналист. Автор на книги с документалистика, публицистика, проза. Сред тях са сборниците с разкази „Мъжко можене“, „Лудовица“, „Рецепта за камбана“, романите „Яловата вдовица“, „Вълчицата излиза привечер“ и др. Автор е на документални филми на БНТ. „Жалба по Гоце“, „Между люлката и гроба“, „Курбан за Илинден“, „Цената на тютюна“ са за борбите на македонските българи за национално освобождение.
Майка е на известната журналистка Ирина Асиова Диамант, която живее от години отвъд океана.
- Как се представяте пред хората?
С името си. Фамилията често я грешат. Асиа ще рече непокорен. Думата е дошла от персийски през турския в българския. Фамилия с характер.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Зависи.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Първият поглед може и да я изтърве.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Не съвсем.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Не съм толкова лесна, но и причините не са малко. Нахалството.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Нещо сериозно, непоправимо, ако не засяга само мен.
- Какво може да ви разплаче?
Народна песен – за съдбата на племето през личния ни живот. Пея си „Еничари ходят, мамо“. Синът ми Боян като мъничък плачеше на нея. „Мамо, мъчно ми е“. Как да забравя!
- На какво най-често се смеете?
Смехът е внезапна реакция. Не понасям престорен смях.
- Последната книга, която ви впечатли?
На Еди Джаку – „Най-щастливият човек на света“. Удивителен живот след оцеляване в Аушвиц.
- Любим художник?
Не е един. От нашите Владимир Димитров-Майстора, от чуждите Ван Гог.
- Любим писател?
Димитър Талев. Василий Шукшин. Милан Кундера…
- Любим поет?
Вапцаров. Колко хубаво, че го учехме. После журналистиката ме срещна челно с безобразията, натворени от критици, родственици и какви ли не случайници около неговата личност, около поезията и любовта му.
- Любим певец?
Голяма навалица са. Любка Рондова ме хвърляше в дълбокото. Ходихме с мъжа ми в селото й, Шестево, Костурско. Даде ми ключа от портата им, педя и повече дълъг, бронзов, кован. Записах завинаги разказите й. Костадин Гугов – с него пътувахме до Струга, до Джаково – на лично място в тамошната катедрала видях първото издание от 1863 г. на „Български народни песни“. Спомоществователят Йосип-Юрай Щросмайер е настоявал Константин да ги препише на кирилица, а Философът и брат му Методий са смятали, че би могло да видят бял свят с гръцки букви. На която и страница да отвореше Гуга, погалваше я и запяваше. Когато пишех сценария за „Жалба по Гоце“, песен от сборника на Коста Църнушанов ми легна на място – „Ай море, жали ме, Малино моме, мори плачи ме“. Още не бях питала Гуга дали я знае, и той възкликна: „Па, как да я не знам, невесто!“.
- Любим филм?
„Жесток романс“ на Никита Михалков. И всичко от него и с него.
- Любимо тв предаване?
Познавателните игри. Тествам се понякога.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Мъжкото пеене, родено в Македония. Един води, песента хуква към висинето. Друг слага – ниско, равно, държи я яко. Останалите поемват с гърлата си… И става свят да ти се завие.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Бях ги изяла, преди да ми ги дадат. С връстници, 12–13-годишни, през ваканцията работехме на пулпа, цех за чистене на ягоди. Махахме дръжчиците, с вода измивахме плодовете. Ягодово детство.
- Политик, на когото вярвате?
Румен Радев.
- Историческа личност, която презирате?
Неприятен ми е Цар Фердинанд.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Кой по-напред?! Левски, Ботев, Никола Парапунов….
- Любим парфюм?
Guerlain.
Любимо мъжко име?
Славе. Според Расул Гамзатов мъжкото име трябва да свисти като кинжал, внезапно измъкнат от канията. Женското да ухае на цвете.
- Любимо женско име?
Яна. И то отговаря на мерника на дагестанския поет. Възпято и уханно. Неслучайно се празнува на Еньовден.
- Какво научихте от родителите си?
В началото бяха те. Не познавам нищо по-неразделимо от тях. От смислените им непреходни житейски правила. Не назидаваха, изискваха.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
С пример. Ако съм успяла да приложа системата на моите родители, то ще да стигне и до внуците ми. Не търся оправдание в катастрофично различното днешно време.
- Каква искахте да станете като малка?
Да играя на сцена. В Разлог първата оперета е поставена през 1928 г. от самодейци в Читалището. И така десетилетия с по-големи и по-малки ученици. Не съм попадала сред тях. Но освен в махалата, играех Репичка в „Приключенията на Чиполино“ от Джани Родари. Всяка вечер имахме репетиция в Пионерския дом. Ръководителят ни изиграваше ролите, а ние си падахме от смях. Имах единствена реплика. Ама пък мама ми уши червена дрешка с разкошна зелена яка.
- Кое е любимото ви животно?
Гугутка. Всяка сутрин я чувам. И нищо не иска. Само да я послушаш.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
Не си падам по такива формули.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Манда попитала Сара:
– Мари Саро, ти голко годин беше по-манечка от мене?
– Три – отвръща дружката.
– Ай, не лажи! Лани беше три, се па си три.
- Думата, която използвате най-често?
Не знам. При първа редакция махам повторения, междуметия, определения… Като плевел. По препоръка на Стивън Кинг. Шукшин ме учи да махам „И“. Според него този съюз сваля градуса. Но ако постигна повторение от всекидневната реч на майката на Симеон Радев, то това би било върхът.
- Любимо ястие?
Яшна съм.
- Любим цвят?
Лилав.
- Любимо питие?
Шампанско.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
То е някъде отдавна, нямам спомен. По-тежки имам в зряла възраст. Боязън, че съм съучастник.
- Кога сте били най-горда със себе си?
Чак пък горда. Не помня по какъв повод се изрепчих: „Ама аз съм отличничка!“. „Е, каква да си?“, отсече ме мама на бърза ръка.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Органично са свързани през сърце и разум в битка с обстоятелствата. В моя случай доста пъти е било за сметка на домашните ми.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Интересни. Свестни. Дългогодишни. Изпробвани.
- От какво най-много се срамувате?
Ако съм постъпила неуместно.
- Кой е най-големият ви страх?
Природният естествен страх за домашните ми.
- Мечтата, която преследвате?
Не си падам по мечти.
- Откъде черпите информация?
Книги, архиви, писма, дневници… Журналистиката е най-струващата си професия. Поради многото възможни контакти. И шансът да попаднеш на преинтересни, грамотни, умни, странни, особняци и всякакви човеци. И живите им разкази. Пътувах много по родината. От Брегово, Видинско до Славейно, Странджа, от Чучулигово, Петричко до Калипетрово, Силистренско. Пътувах към историите им. Всъщност пътувах към книгите си.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Търся логиката божем. И питам осведомени.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Привързвам се към някои автори. Боря се с изкушението на всекидневието.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Боя се, че ще излезе по-силен от създателя си. Това техническо чудо прочете името на Талевия герой Рафе Клинче като Трафикант Линч. По БНТ тече филмът „Железният светилник“, а под черта езикът на героите адаптиран към младата публика. Ужасяващо нелепо. И под това нещо колцина от професионалните стъпала на обществената медия са поставили подписа си?
- Искате ли да летите в Космоса?
Не. Незабравимо остана първото ми силно обществено вълнение – полета на Юрий Гагарин. Чух го в обедните новини по радиото. Сама съм. Показвам се на прозореца, по улицата няма жива душа. Превъзбудена съм, искам на някого да кажа. Гласът на Левитан… Разбира се, че тогава не съм знаела кой е, ама как се забравя такъв глас.
- Вярвате ли в извънземни?
Не.
- Имате ли пророчески сънища?
Досадно ми е да се пророкува. Еле пък тия от телеекрана. То Зигмунд Фройд не може да му хване края, та… Сънувам сюжетно. Помня историите. Понякога сънят ме събужда.
- Кое е любимото ви цвете?
Люляк. Имаме няколко в двора. И ако изтърва да си отида по люляково време, изтървала съм годината.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Бивам дежурна по куче на дъщеря ми. И знам що е то.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Устойчивост.
- Кога предпочитате самотата?
Ако ме сполети празнодумец.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Не е един.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
С властника и неговите производни.
- Имате ли хоби?
Превърнах работата си в хоби.
- Бихте ли се определили като бохем?
Не.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Почивка ми звучи скучно. Пътувам с удоволствие у нас и по света, когато ми падне. Последно беше круиз по Средиземно море. Рим, Майорка, Валенсия, Марсилия… Конгрес на FIJET – международна организация на журналисти и писатели пътешественици. Конгрес на кораб, девизът: „Правете туризъм, а не тероризъм!“.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На разлюбена.
- Вярвате ли в късмета?
Не.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Сигурно са бая.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Навършвам 79.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато не ми е мястото, където съм се озовала.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Възраждането.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Много са. Едно от тях – ин витро забременяване.
- Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Свидетели сме как ги отглежда. Системно ги храни с боклуци. Разхищава природни дадености.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Не.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Компрометирани са и двете категории.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да.
- Интересувате ли се от спорт?
Ако планинарството е спорт, да.
- За или против пластичните операции?
За здравето – да, за разкрасяване – не.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Средно.
- Доволна ли сте от заплатата, която получавате?
Не бих казала.
- Страхувате ли се от новото начало?
Кое? Онова, дето ни споходи през изборите ли? Нямам думи.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Моята си.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Влюбването. Появата на децата ни, сетне на техните.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Двамата с мъжа ми бяхме поръчково уволнени от работа и изключени от БКП, на която съм член „преди да се родя и след това“, ако се позова на заглавието на Ивайло Петров.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Читавите хора. Че не са се свършили.
- Как си представяте света след 100 години?
Чак такова въображение нямам.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С когото преживях дотук.
- Можете ли да простите изневяра?
Пощадена съм от съдбата. Ще цитирам мама: „Лесно гащовно, мъчно къщовно“. Сложна и тънка работа. В македонските говори има думата любоморен. Ще рече ревността убива любовта.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Нямам бивши половинки.
- Привърженик ли сте на брака?
Да.
- Романтична ли сте?
По-скоро да.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Вечерта.
- На кой народ симпатизирате?
На руския.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Защо, бе, да му се невидело?!
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Левски. Да го попитам как е стигнал до Разлог. Къде е преспивал, като какъв се е маскирал, какво е ял? Родният ми град с тогавашното име Мехомия е единственото селище от Македония, за което има исторически документ, приписка. „ТрѢбва да се помни отъ всички, че прѢзъ лѢто 1869-о въ Мехомия идва апостола Василъ Левскiй и основа революционенъ комитетъ отъ 12 души въ къщата на Кипре Максевъ. Свещ. К. Савовъ.“
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
С глупавите.
- Кога свършва детството?
Случва се в бащината къща.
- С какво никога не искате да се разделите?
С работата си.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Ти можеш! От Валентин Караманчев.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
По-скоро изповядвам, че е в ръцете му.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Тъпо ми е. Някога общувах с Руси Божанов. Писател, солиден мъж. Той се занимаваше с астрология. Твърдеше, че е наука. Книгите му обожавах, това не го разбирах.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Претенциозна дума. Внимавам в употребата й. Най-близо е до любов.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Незабележимо.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С нещо написано от мен. Каквато съм – цялата съм в книгите си.