Бойко Ламбовски – известният поет, публицист, есеист, преводач и журналист, е роден в София на 13 март 1960 година. Завършва Френската гимназия в столицата и Литературния институт „Максим Горки“ в Москва. Работи в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е директор на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел „Култура“ във вестник „Сега“. Негови стихове са превеждани на сръбски, немски, английски, френски, руски, чешки, полски, италиански и други езици. Самият той превежда от френски и руски. Има серия от най-престижните отличия – за литература на Софийския университет, „Димчо Дебелянов“, „Владимир Башев“, „Гео Милев“, номинация за международния приз „Балканика“. Многократно е член на журитата на националните конкурси за поезия и проза с имената на Веселин Ханчев, Биньо Иванов и Петя Дубарова, на „Хеликон“ и Славейкова награда за лирично стихотворение. Председател е на българския ПЕН център от 2013 до 2019 година.
- Как се представяте пред хората?
Като човек на писаните думи, поет, публицист, есеист, преводач.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
Сигурно да. Често не ме лъже.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Вярвам.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Да, но само до себе си. За прегръдка е по-трудно, а да допусна някой вътре в мен, е още много, много по-трудно.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Наглостта, дебелоочието, простотията.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Да кажа на черното бяло с вътрешна убеденост. Ще кажете – всеки е така. Не е – виждал съм хора, които убедено заблуждават другите, но и себе си.
7. Какво може да ви разплаче?
Самороден детски талант. Случвало се е. Все едно да видиш Божия дар, още неразопакован.
8. На какво най-често се смеете?
На какво ли не, обичам смеха.
9. Последната книга, която ви впечатли?
„Затрупана София“ четох наскоро, от Кирил Христов. Впечатли ме с нещата, които не знаех за града си, както и за тъжния край на поета – хулиган.
10. Любим художник?
Много са: Йеронимус Бош, Майстора, Гоя, Ван Гог…
11. Любим писател?
И те са много: Лев Толстой, Томас Ман, Иван Вазов, Курт Вонегът…
12. Любим поет?
Томас С. Елиът, Йосиф Бродски, Лилиев, Емануил Попдимитров.
13. Любим певец?
Не по-малко: Джон Лоутън, Брасанс, Рони Джеймс Дио.
- Любим филм? – „Грозни, мръсни, зли“, страхотната комедия на Еторе Скола с големия Нино Манфреди.
- Любимо тв предаване? – Е, не знам. Нямам.
- Каква музика предпочитате да слушате? – Рок, поп…
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Не помня, сигурно за кебапчета и лютеница, като ученик това ми беше кулинарният блян.
- Политик, на когото вярвате?
Махатма Ганди.
- Историческа личност, която презирате?
Е, не уважавам стотици, но имена не мога да кажа, не ги познавам толкова добре, а историята е неточна наука. Презирам робите на егото и суетата като цяло.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Исус Христос, Сократ, Диоген, Петър Берон, Цанко Дюстабанов и много други.
- Любим парфюм?
Уан мен шоу.
- Любимо мъжко име?
Александър.
- Любимо женско име?
Не знам. Стела, Александрина, Нора…
- Какво научихте от родителите си?
Да не драматизирам. И че животът е маратонско бягане, да пазя дъх за след това.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
В същия дух.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Първо исках да съм актьор, а после реших да съм поет и писател.
- Кое е любимото ви животно?
Носорогът.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Прави каквото трябва, да става каквото ще“.
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Ето един къс. „Евреин намира пари. Брои. Не стигат.“
- Думата, която използвате най-често?
Мисля.
- Любимо ястие?
Гювеч.
- Любим цвят?
Синьо.
- Любимо питие?
Сок от цвекло. И узо.
- Пушите ли?
Не.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Че не на всички допадам. Голяма изненада ми беше.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
Когато съм удържал вътрешна победа.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Ако може, попара между двете.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
Такива, от които не ме е срам. И тях – от мене. Разбиращи, но и прощаващи.
- От какво най-много се срамувате?
От прояви на вътрешна, недоловена от другите подлост. Но човек винаги е грешен, особено когато реши, че не е никога такъв.
- Кой е най-големият ви страх?
Да се уплаша от смъртта.
- Мечтата, която преследвате?
Да постигна светло и спокойно отношение към всичко на този свят.
- Откъде черпите информация?
Откъдето всички – медии, интернет, памет.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
При повече опит не е толкова трудно.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Стремя се да е малко. Напоследък го постигам.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Не.
- Искате ли да летите в Космоса?
Да, бих искал.
- Вярвате ли в извънземни?
Вярвам, че и ние сме в някакъв смисъл извънземни.
- Имате ли пророчески сънища?
Да.
- Кое е любимото ви цвете?
Божурът.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Сега не, преди да – котка.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Съчувствието, умението да се сложиш на мястото на другия.
- Кога предпочитате самотата?
Много често.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Властолюбието.
- Борили ли сте се със зависимости?
Не, но сигурно имам. Май всеки човек има, но не всеки си дава сметка за тях.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Да намеря първо себе си, после мястото си в света.
- Имате ли хоби?
Обичам шаха, риболова, плуването, четенето.
- Бихте ли се определили като бохем?
Сега не, преди – да.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
Където дойде.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На човек, отстоял нещата, в които вярва.
- Вярвате ли в късмета?
Да.
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Пропуснати шансове – дал Бог. Обаче не съжалявам, не. Станало е точно така, както е трябвало.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 64.
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
О, трудно ми е да си спомня. Имал съм стресови, трагични, но неудобни ситуации? Не, не мисля. Неудобството е в мен, а не в обстоятелствата. А ако не предавам себе си, няма неудобство.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Всяка епоха е трудна по своему. Щом съм тук и сега, значи съм на мястото си. Не правя такива експерименти с въображението си.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Научните области са много. Всяка си има своите най-големи постижения. Харесвам тези, направили живота на хората така, щото да им остава време за мислене. Електричеството, двигателите с вътрешно горене, приносите на генетиката за изхранване на човечеството.
- Ще се справи ли човека с климатичните промени?
Човекът едва ли. Природата, Господ Бог, мирозданието – със сигурност да.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Има ги, но не вярвам, че достигат резултатите, за които са създадени.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Либерал с консервативни възгледи.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Не.
- Толерантен/а ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да.
- Интересувате ли се от спорт?
Да.
- За или против пластичните операции?
„За“, ако носят хармония на този, който ги иска.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Твърдо.
- Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Винаги е по-добре да е повече, но трябва да сме умерени в мераците, защото неумереността ни прави нещастни.
- Страхувате ли се от новото начало?
Да се страхувам, не, но когато няма ентусиазъм, не желая да си го причинявам.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България ми харесва. Харесвам и Испания, и Франция, и Гърция.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Човек по-трудно забравя потреса, отколкото щастливите моменти. Но много от тях не са за публично споделяне, всеки ги има.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Болестите и смъртта на най-близките ми хора.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Крепи ме несломимата вяра, че сме тук неслучайно, че има защо и всичко е естествено.
- Как си представяте света след 100 години?
Като нещо хем твърде близко до днес, хем непредставимо сега.
- С кого бихте живели на самотен остров?
С любим човек. Но мога и сам.
- Може ли да простите изневяра?
Зависи от това до колко съм с вяра аз самият в другия. Ако му вярвам безусловно – не. Ако не му вярвам – няма и нужда от прошка.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да.
- Привърженик ли сте на брака?
Да.
- Романтични ли сте?
Не.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
Средата на утрото.
- На кой народ симпатизирате?
Всички народи са достойни за уважение, както са достойни всички водоеми – и малките, и големите. Все пак харесвам културата на Франция, Русия, Великобритания, Германия, Италия, Испания. Може би защото ги познавам по-добре.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Какво се крие зад това?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Буда, с Иван Рилски, със Сократ, с Диоген.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че съм по-умен или по-талантлив от другите.
- Кога свършва детството?
При мен не свършва – само се проточва до бастуна.
- С какво никога не искате да се разделите?
С времето за мислене и анализ.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
И това ще мине, спокойно.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Не.
- Каква е представата ви за щастие?
Да не искам това, което не ми трябва. А да ми трябва съвсем малко.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Внезапно. Или поне бързо, по възможност неусетно.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
С ведрост, умереност, толерантност.