Горят сметища в цяла Русия. Тлеенето може да продължи с месеци. Площта на един пожар може да достигне размерите на 16 футболни игрища. Борбата за чист въздух се проточва с години.
Разследване на онлайн медията „НеМосква“ преброи над 90 сметища не територията на Русия, на които през 2023 г. възникват пожари. Горят както струпани без надзор сметища, така и законни полигони за смет. Поради естеството на горене (боклукът тлее в дълбочина и дими силно), гасенето на такива пожари е изключително трудно, в резултат на това тлеенето и димът могат да продължат седмици, дори месеци.
Жителите на околните населени места са потърпевшите от смрадта и задушливия въздух. Те споделят, че се задушават, не могат да отворят прозорците, да си сушат дрехите на улицата. Евакуират се във всеки момент, в който пожарите стават активни. Мнозина се опитват да се борят с горящи сметища и пишат до различни инстанции. От своя страна служители извършват проверки, издават предупреждения и заповеди, но често всичко свършва дотук. Проблемът не се решава радикално и пожарите продължават.
В този репортаж „Говорит НЕМосква“ разказва историята на едно от сметищата като красноречив пример за дългогодишна и неуспешна борба. Екипът на медията пита експерти, какви щети нанасят горящите сметища на здравето на хората и анализират мащаба на проблема.
Близостта до сметищата може да се пренебрегне, ако не се усеща въздействието им. Но ако усещате дима, който се разпространява по улиците, който ви пречи да дишате, ако виждате пепелта, която се утаява в леглата и лети във входа, ако долавяте миризмата на изгоряло, която се абсорбира в дрехите ви и ви пречи да отворите прозорците – това е нещо, което не може бъдете игнорирано! Ето защо пожарът на сметището често действа като изстрел, след който жителите на околните населени места се активизират и започва битката.
Но тази борба, както показва нашият анализ върху пожарите на сметищата в Русия, винаги е бягане на дълги разстояния. Процедурите се точат с години. Дори да е възможно да се постигне признаване на нарушенията, образуване на наказателни производства и задържане на нарушителите, това е само половината от битката и изобщо не гарантира, че неприятностите ще свършат дотук.
Историята на сметището край Турлатово в района на Рязан – това е типичен пример за дългогодишна борба, по време на която бяха постигнати много местни победи, но не беше постигнато основното: премахването на източника на дим и воня. И през 2023 г. сметището, обявено за незаконно след пожар през 2019 г., продължава да гори.
Две правоъгълни езера с черен бульон, висок земен вал, огромно поле с боклук – тук вече има храсти от узрели лилави домати и самотен слънчоглед, който расте върху тях. Дъхът засяда в гърдите и се превръща в истерична кашлица.
Сметището край село Турлатово в покрайнините на Рязан също се нарича Деевско, по фамилията на собственика Валерий Деев. Намира се на един километър от село Турлатово, почти на два километра от градското селище Строител и на три километра от самия Рязан.
Журналист на „НеМосква“ посети мястото през септември 2023 г., придружен от активисти, които се борят с депото от много години. Тогава боклукът не гореше. Местни жители подадоха в редакцията сигнал три седмици, след посещението на екипа ни. На територията край Турлатово, на площ от около десет хиляди квадратни метра, повече от 15 години се съхраняват хранителни и твърди битови отпадъци, медицински консумативи и всякаква „химия“, включително солна киселина в бидони.
Сега депото изглежда съвсем безобидно. По „препоръка“ слоят смет е покрит с пръст. Но това не променя по никакъв начин съдържанието на сметището – сред пръстта се вижда пластмасата, смесена със строителни отпадъци, парцали и автомобилни гуми, скелети на птици до учебник по химия, отворен на страница с Менделеевата таблица.
– Кой иска домат? – смее се ръководителят на Рязанския екологичен алианс (ERA) Евгений Рибаков, който пристигна с журналиста. Той настоява за закриване на депото от началото на 2010 г.
„Невъзможно е да се стои близо до „резервоари“ с вискозна течност – миризмата на неизвестни за нас вещества, смесени с мазут, е ужасяващо силна. Въздухът над сметището е малко по-свеж“, разказва Александър Суфранович, ръководител на обществената организация „Дишай чисто“, дори смъква яката на пуловера, с която покрива носа си. „Земята тук не е за използване от много години; нищо не може да се строи тук, дори ако всичко бъде извозено. Струва ни се, че боклукът, който виждаме, е много. Но под нас е уплътнено с още десетина метра с отпадъци“, коментира той и допълва: „А сега си представете, какво сте вдишвали, когато е горяла. И в радиус от колко километра почвата е отровена?“
Преди време на мястото на сметището са действали пречиствателни съоръжения на завода на Химволокно. По думите на Евгений Рибаков, местен активист, всичко е функционирало нормално. „Вмириса“ се по едно време, разбира се, коментира той, но в същото време в езерата на около имаше риба. Наблизо зеленееха растения и гнездяха птици. Сякаш имаше зелена бариера, от едната страна на пречиствателната станция бяха създадени градинарски партньорства – „Химик-1“, „Химик-2“ и „Химик-3“. Зеленчуците, горските плодове и плодовете, отглеждани в тях, бяха изкупувани без притеснения.“
Депото за смет възниква около 2008 г., когато фалиралото предприятие продава на Валери Деев резервоар за съхранение на утайки, построен през 1960 г., разположен върху един голям парцел и няколко по-малки. „Деев е предприемач и управляваше депото като негов генерален директор. Собствениците на парцели и операторите на боклука – бяха членове на семейството му или други поставени фигури. Той никога не е обичал да контактува с журналисти, въпреки че веднъж рязанският клон на „ОПОРА РОССИИ“ (Национална организация на малките и средни предприемачи) организира пресконференция, на която Деев се опита да се представи пред присъстващите като жертва на „боклукчийския бизнес“.
„През 2012 г., поради оплаквания от градинари и собственици на гаражи, разположени в близост до депото, екоактивисти заснемат с дрон, какво се случва: „Стана ясно, че в езерото се събира някаква „мазнина“ в низините зад оградата.“
Местните жители, които работят наблизо, разказват, че тук се изхвърлят огромно количество „химикали“ през нощта. „Собствениците на сметището не крият това. Съществува достъпна платформа в която превозвачите комуникират. И там се виждат искания, например „да докараме отработена киселина тук“, казва Евгений Рибаков и добава: „Компанията няма лиценз за това“.“
Нищо не се е променило през годините, тъй като собствениците винаги намират някакви вратички – или се сменя юридическото лице, или „ОППОРА РОССИИ“ подкрепя семейство Дееви. От 2008 г. имотът е сменил собствениците си двадесет пъти, като най-често са на членове на семейство Деев. Сменя се няколко пъти и името на организацията, обслужваща депото. Първоначално компанията има лиценз за съхранение на отпадъци, но през 2011 г. е обявен за незаконен. Фирмата сменя името си, получава нов лиценз, който по-късно също е отнет.
Закриват – не закриват
Преди пет години градинари се обединяват и настоват сметището да бъде затворено. Усилията им нямат успех. Официална забрана за съхранение на отпадъци идва едва след поредица от пожари, възникнали през август – септември 2019 г. Пламнал е на 12 август, а пожарът е продължил да тлее до края на месеца. Появява се отново през септември.
„Градът беше покрит със синкав дим, което правеше невъзможно дишането дори в райони, отдалечени от депото. В района на петролната рафинерия и топлоелектрическата централа беше просто невъзможно да се диша, без да се повръща, такава отвратителна миризма на изгаряне на боклук покриваше района през нощта“, жителите на Рязан написаха стотици подобни коментари в социалните мрежи. „Живеем извън града, в село Шумаш (на 14 км по права линия), а също така имаме неприятна миризма“.
Жителите на някои райони на града все още помнят август 2019 г.
„Беше незабравимо. Ако не греша, в продължение на три седмици беше невъзможно да се проветри апартамента, да се излезе навън или да се изсушат дрехите. Сутринта отидохме с децата в Солотча (някога курортно селище близо до Рязан, сега граница на града с борова гора), а през уикендите се преместихме в селото. Така оцеляхме. Не разбирам как хората успяха да останат в града и да отидат на работа“, каза Елена Иванова, жителка на село Шлакови (намира се на около 6,5 км от депото).
Анатолий Николаев е жител на село Строител, на километър от сметището. Вилата му се намира в Денежниково, на почти 9 км. „У дома, казва той, постоянно мирише на „асортимент от смрад“ – от петролната рафинерия, завода за батерии и депото. В дните на пожарите миризмата достигна дори до вилата: „Тогава навсякъде имаше гъста мъгла, а вонята беше непоносима.“
Тогава екологичната лаборатория на Министерството на природните ресурси на Рязанска област не успява да открие превишения на максимално допустимата концентрация на вредни (замърсители) вещества в атмосферния въздух. Но през декември 2019 г. Московският окръжен съд обявява дейността на депото за незаконна и нарежда на собственика да премахне отпадъците от III и IV клас на опасност от територията. По това време собственикът му е фирма „Екоресурс“, свързана с Деев.
Година по-късно Министерството на природните ресурси на Рязанска област обявява, че територията е „на практика рекултивирана“. Екоактивистът Александър Суфранович незабавно опровергава това твърдение, показвайки факти за сметището: „Зоната за „боклук“ е станала още по-голяма и няколко камиона КамАЗ разтоварват постоянно отпадъците в него.“
Сега населените места около депото са наполовина празни. Много хора са изоставили вилите си, заради близостта на магистралата, други – заради честите пожари в депото за смет.
Дори след затваряне със съдебно решение сметището продължава да гори – през март 2020 г., през април и по непотвърдена официално информация през октомври 2023 г. Не е спирало стоварването на боклук там.
Кога ще приключи всичко?
„По-рано имаше само един начин да стигнете до депото: да преминете през градинарската асоциация Химик-1, след това да вървите около километър по река Листвянка. Тя тече на 40 метра от депото и в същото време под него, което означава, казва Суфранович, че различни замърсители, включително инфилтрат от депото, навлизат във водата с дъжда и топящия се сняг.
Сега депото е по-малко охранявано – можете свободно да влезете през централната порта, която се отваря към Рязанската магистрала. По време на посещението на журналиста от „НеМосква“ на територията не е имало камиони с боклук, но не е имало пречки за влизане. Едва след час, след като активистите и журналистът бяха на територията на сметището, тук се появи пазач, който заплаши да се обади директно на губернатора на Рязанска област Павел Малков и да съобщи „за проникване на непознати в затворен обект“.
Може би отслабването на контрола над територията се дължи на ареста на Деев.
Това се случва на 31 август 2023 г. Първо бизнесменът е поставен под домашен арест. Задържани са и синът му Алексей Деев и двама съучастници- предприемачи, с които семейството е въртяло „боклукчийски“ бизнес. Регионалната следствена комисия съобщава, че „лидерът и трима членове на организираната група са обвинени в нарушаване на правилата за работа с опасни за околната среда вещества и отпадъци и пране на средства, получени в резултат на престъплението в особено големи размери“.
Александр Суфранович разказва, че Деевското сметище, е признато за обект с натрупана вреда, сега то трябва да бъде ликвидирано с федерални пари, в рамките на националния проект „Чиста страна“. Въпреки това отворени остават два въпроса. Първо, кой именно разтоварва боклука? В Рязанска област изобщо няма индустриални полигони! Второ – кой е виновен? Активистът смята, че не само Деев – тъй като решението на съда е било отдавна, а в надзорните органи има инструменти, за да бъде принуден към неговото изпълнение: „Не са приложени, значи органите са виновни“.
Около месец, преди ареста на Деев, местна жена, която пожела анонимност, сподели, че усеща смрадта редовно от горящото сметище. Тя е изпратила запитвания до Министерството на природните ресурси, кметството на Рязан и службата на съдебните изпълнители. Питането й е било, кога ще бъде закрито незаконното сметище и ще бъде изпълнено съдебното решение за извозването на опасните отпадъци.
Министерството препратило жалбата до Приокския междурегионален отдел на Росприроднадзор и съдебната служба. От междурегионалния отдел на Приокск съобщили, че въпросите са извън тяхната компетентност и ги препратили на съдебните изпълнители. В кметството също са сезирани по темата.
От „Немосква“ са били изпратени запитвания към Федералната служба на съдебните изпълнители в Рязан, но досега няма отговори. Свързването с Деев се оказало невъзможно.
Проблемът през обяснението на еколози:
„Накратко. Обикновено горят сметища, тоест всъщност само планини от боклук, зони, където се съхранява всичко и не може да се говори за модерни технологии за обезвреждане на отпадъци. Едно модерно депо, организирано по всички правила, не трябва да гори. Ако все пак възникне пожар, това означава, че или е нарушена технологията за обезвреждане на отпадъците, или това е депо само на хартия, а не е такова реално.
Горенето на сметище е съпроводено с образуване на дим, разнасян от вятъра из околните населени места. Заедно с него се пренасят и вредни вещества. Хората ги вдишват, те се установяват върху растенията и в почвата. Въпреки това е изключително трудно да се докаже вреда, просто защото е почти невъзможно да се докаже причинно-следствена връзка (например появата на заболяване в резултат на редовни пожари в сметище). На хората остава само активизмът и борбата, което е изключително трудно: кореспонденцията с ведомства може да продължава с години и да завършва с нищо, а повечето екологични инициативи са парализирани – защото в Русия са признати за чужди агенти или нежелани организации.“
