На 1 декември в аулата на УМБАЛ „Лозенец“ се състоя поредното събитие от традиционна инициатива на болницата Клинични дни „Лозенец“. Този път тя бе посветена на психичната грижа и здраве. Официално бе открит и Центърът за психологична помощ, който функционира в лечебното заведение от близо година. Ръководител е д-р Виолета Азис, а векипа влизат още Здравка Анина и Любомир Драганов. Като част от инициативата техни колеги от различни отделения презентираха лекции, в които бе представена взаимовръзката между психичното и здравословното състояние на пациента. Д-р Десимира Миронова, ендокринолог, представи „Психосоматичен похват в лечението при заболявания на щитовидната жлеза“, засягайки връзката между стреса и функцията на този важен орган. Доц. д-р Дорина Асенова, началник на Клиниката по акушерство и гинекология, говори за „Психологически аспекти на бременността и раждането“ и всички стресови фактори, свързани с този период от живота на жената. Програмата продължи с лекцията „Болницата – враг или приятел?“ на д-р Делян Еврев, кардио и съдов хирург. Събитието бе закрито от проф. Румяна Крумова-Пешева, създател на трансплантационната психология в България, която разказа за историята на психотерапията в болница „Лозенец“.
„Идеята за този център се роди преди година благодарение на инициативата, желанието и енергията на д-р Виолета Азис и на екипа, който тя събра. През годините, в които съм имал възможността да работя в различни болници, съм установил, че това, което най-много е липсвало на пациентите, е именно такъв тип подкрепа и взаимопомощ. Свикнали сме много да говорим за пациентите и рядко обръщаме внимание на персонала. Той в голямата си част прекарва много повече време на работното си място, отколкото вкъщи. Надявам се тук, в болница „Лозенец“, да се обърне внимание и на екипа. Защото, каквото и да си говорим, колкото и да замитаме този проблем, той съществува и е много голям. Това не засяга само най-стресовите направления на медицината, а всички, които работят в едно лечебно заведение“, каза д-р Христо Стоянов, директор на УМБАЛ „Лозенец“.
Центърът за психологична помощ осъществява консултации на пациентите във всички клиники и отделения от техния прием до изписването им. Провеждат се също психологично консултиране на кабинет, индивидуална психотерапия, групова психотерапия и професионално консултиране на медицинските екипи, както и онлайн консултиране. „Съществуват доста фактори за постигане на ефективността при психологичната практика, а на първо място е комуникацията с колегите. Стремим се да се запознаваме с всеки от тях и ежедневно да говорим с тях и да ги информираме за нашата дейност“, каза д-р Виолета Азис, която е част от екипа на УМБАЛ „Лозенец“ от повече от 10 години.
В своята дейност екипът на Центъра среща различни предизвикателства, но психологичната помощ помага на болните да се редуцират болката и неизвестността. Намесата на психолозите на болницата е важна част от психичното и физическото възстановяване. Екипът от психолози провежда безплатно консултиране по време на хоспитализацията.
Психологична помощ в болницата се търси както от пациентите, така и от техните близки. Те имат значителна роля в тяхното възстановяване и улесняват цялостния процес на оздравяване.
Важен сегмент от дейността на Центъра, по чието развитие специалистите тепърва ще работят, е консултиране на медицинските екипи в лечебното заведение. Лекарите са подложени на огромен стрес и напрежение. Консултациите с докторите може да се отнасят до взаимодействието им с пациентите, за да се разбере оптимално тяхното състояние. Много често хората постъпват в болница с нереалистични очаквания, че лекарите могат да разрешат всеки проблем, но ако тези очаквания не се оправдаят, болните може да имат разочарование, което да се прояви под формата на агресия.
От началото на годината Центърът за психологична помощ създава и специализирани групи за работа с пациенти. Първата такава е за родители. „Тези срещи предлагат взаимопомощ и в тях могат да присъстват не само майките, но и бащите. Създаваме пространство, в което се споделят трудности, задават се въпроси и се обменя опит“, обясни д-р Виолета Азис.
Други такива групи са за жени с диагноза рак на гърдата със съдействието на д-р Ваня Митова, създател на първата апликация за профилактика на този вид карцином – BreastHelp. Екипът работи по идеи и за други групи с пациенти, както и за такива с медицински специалисти. Групите се състоят от 10–12 участници и се водят от психотерапевт. Участниците са подбрани след разговор с водещия, спрямо индивидуалните им особености. Срещите могат да бъдат на живо или онлайн, а всеки, заявил желание, получава право на две безплатни сесии. „В една група може да получим директна емоционална подкрепа. При този метод се намалява чувството за изолиране, създава се съпричастност и се дава положителен пример. Срещите се провеждат веднъж седмично и са с времетраене от 1 час и половина“, разказа Любомир Драганов. Той представи и новия сайт на Центъра – psycholog.bg.
Сред целите на екипа е създаване на защитено, споделено пространство за обсъждане на различни теми между медицинските специалисти. „Една от основните функции на клиничния психолог в болница е свързана с професионално консултиране на медицинския персонал. Бидейки много близко до болката на пациентите, специалистите изгарят (бърнаут) в един момент и понякога това може да се пренесе в личния живот. Идеята на тези групи е да се коментира поведението на пациента, както и определени емоции, които се предизвикват в специалиста. Психологичната работа в болница е изключително важна и за пациентите, и за работещите в лечебното заведение“, обясни Здравка Анина.
Психологичната дейност в УМБАЛ „Лозенец“ има дълга история. „Когато за първи път дойдох тук, това беше соматична болница, която не познаваше тази функция. През годините с много съвместни усилия успяхме да стигнем до тук. Изградихме изключително ефективен, работещ модел за психологична помощ в болнична среда. Той е уникален за българския опит. Тук стартира и нов клон на психологията у нас – трансплантационна психология. Екипът на Центъра се състои от изключително подготвени специалисти“, заключи проф. Румяна Крумова-Пешева.