33.8 C
София
събота, 13 юли 2024 г.

Борис Касабов: След спорта най-много обичам операта


Ако попитате ChatGPT кои са най-известните български спортни коментатори, на едно от първите места в класацията ще излезе името на Борис Касабов. Европейското по футбол ме подсети за важната роля на хората зад кадър, които коментират „тази невероятна футболна драма“. Затова реших да поканя един от доайените Борис Касабов на ресторант. Веднага си представих как 70-годишният и много популярен спортен специалист ми разказва интересни истории от спортни надпревари и гафове по време на живите предавания.

Борис Касабов ми обяснява, че се готви да замине за Германия. „Телевизията, в която работя, не излъчва европейското по футбол и затова не го коментирам“, обяснява той. Затова стяга куфарите за Майнхайм, където живее съпругата му – оперната певица и поетеса Йонка Христова, която живее в Германия от дълги години. За началото на олимпиадата Касабов ще дойде в България, тъй като ще коментира най-голямото спортно събитие в света. Иначе е фрийлансър и работи за Би Ти Ви и за Макс спорт 4, където има предаване в понеделник и петък. Може да слушате коментарите му и по „Евроспорт“.

Обяснява ми, че обича немската кухня, защото често е в страната на Гьоте. Там със съпругата му често похапват и в индийски ресторант, а любимият му е „Вапиано“. Ако някой ден стигна до Майнхайм, ще го потърся. За София обаче няма колебания и затова предлага да се видим в „Стария чинар“ на бул. „Дондуков“. Приви бърз избор – свински ребра, а питието е узо „Пломари“. Излишно е да споменава, че масата се отрупва и с други ястия.

В началото на разговора ни Борис Касабов споделя, че пътува до Германия, за да си почине. „Жена ми е на работа, а аз се занимавам с мои си неща. Лека полека се готвя за олимпиадата, която ще коментирам по „Евроспорт“. На мен се паднаха гребните спортове – кану каяк, кану слалом и т.н..“

Вече 35 години гласът на Борето Касабов, както го наричат приятелите му, звучи в телевизионния ефир. Разпознават го и по улиците, защото често се появява на екрана и като анализатор, и като водещ.

Кариерата му като спортен коментатор започва съвсем случайно.

Той завършва Техническия университет в София, специалност „Хидро и пневмо задвижване и управление“. В продължение на цели 13 години работи като инженер-конструктор. Първата му месторабота е в завод, после в Института по металознание и технология на металите на БАН. В биографията му фигурира и „Инжстрой“, както и работа като инвеститорски контрол в две общини.

Един ден обаче прочита обява за конкурс на националното радио за спортни коментатори. Самият той от малък се интересува от рекорди и атлетически надпревари. Чете постоянно и знае имената на всички шампиони. Явява се на конкурса и го печели.

Така през 1989 г. Касабов става футболен коментатор в програма „Хоризонт“ на БНР. Пази чудесни спомени от онези години, защото е сред късметлиите, които черпят опит от корифеите в професията. Нарича големия журналист от близкото минало Емил Кожухаров свой ментор. „Той ме вкара в този бизнес, помощта му беше огромна. Когато започнах работа в националната телевизия, се сближих и с Людмил Неделчев, Николай Ексеров, Николай Колев – Мичмана. Старата генерация коментатори бяха на изключително високо ниво“, категоричен е Касабов.

Работата на спортен коментатор се оказва изненадващо доста екстремна. Докато работи в радиото, се налага на някакъв мач да виси два часа под дъжда без чадър. Срещата е между отбори от Б-група „Монтана“ – „Добруджа“. „Тогава имах включвания през десетина минути в предаването „Спорт и музика“ на „Хоризонт“. Стадионът в Монтана нямаше козирка или дори стряха и бе невъзможно да се скрия някъде. Бях мокър до кости, добре че беше лято и не се разболях.“ Разказвайки тази история, Борис Касабов се сеща и за комична ситуация, свързана с Наско Сираков. На един от мачовете на „Левски“ той е на стадиона, но едва стои на краката си, защото е със сецнат кръст. В един момент Сираков вкарва гол за “Левски”, Борето скача от радост, гръбнакът му изщраква, намества се сам и болката светкавично изчезва.
Връщаме се обаче през 1992 година, когато Ефир 2 на БНТ обявява конкурс за спортен коментатор. Касабов се явява и е одобрен.

„Добре че дойде демокрацията, та да стана спортен журналист.

Като млад това беше моя мечта, само че беше почти невъзможно да следваш тази специалност. Първо трябваше да се отличник, да изкараш шестици на изпитите, а след това да имаш някой роднина активен борец. Аз точно такива роднини нямах и затова не съм си правил илюзии въобще да кандидатствам.“

В БНТ бързо доказва професионализма си и работата го изстрелва в отбора на звездните коментатори. Запознава се със забележителни хора. Питам го има ли статистика колко мача е коментирал. Не знае точната бройка, но наскоро направил опит да ги преброи и установил, че са над 2500. А за другите спортове, които е коментирал, бройката му се губи, толкова е голяма.

Няма как спортен коментатор с такъв дълъг стаж като Касабов да не е правил гафове в ефир. Оказва се, че въобще не се притеснява да си ги припомня. Като най-сериозен свой провал определя този от европейското по футбол през 1996 година. Тогава коментира мача между Германия и Италия, като в същото време играят Чехия и Русия. „От тези мачове зависеше кой ще се класира. В момент на някакво умопомрачение, след като свършиха, казах, че италианците се класират. Когато прякото предаване свърши, погледнах на другия монитор и видях как чехите бурно се радват, разказва той. – Системата на класиране на европейското е малко по-различна от световното. Бях изпаднал в заблуда, че головата разлика решава, а всъщност решаващ беше двубоят помежду им. Чехите бяха спечелили.“

Любопитствам как е излязъл от гафа. „Нямаше кой да ме включи отново. Веднага поисках да ми върнат ефира, но нямаше как да стане, обяснява Касабов. – На следващия ден говорих с тогавашния генерален директор на БНТ, но той не обърна внимание на случката. И до днес обаче се срамувам от тази история.“
Касабов ми обяснява, че

не е възможно за човек, който говори два часа, да не каже някоя глупост.

Затова най-големият майсторлък е да знае кога да замълчи. С годините трупа все повече опит и издънките стават все по-редки. Често го спират запалянковци, които го хвалят или критикуват за коментарите му. „За мен най-важна е моята самооценка, защото съм безкрайно критичен към себе си. Когато прохождах в професията, слушах по три пъти записите на коментарите, за да си изчиствам грешките. Много съм се борил, особено с тавтологиите, защото спортният речник не е кой знае колко богат. Трябва да се търсят синоними, а повече от тях са чуждици, пък аз не обичам да ги употребявам.“

За медийните изяви обаче важни са не само познанията, а и гласът и питам Касабов как се грижи за него преди ефир. „Пазя се, гледам предишния ден да не викам много. Ако гласът ми падне, пия чай с лъжичка сода бикарбонат, без захар. Тази рецепта е чародейна. Само веднъж ми се случи да отказвам мач, защото загубих гласа си.“
Макар че трябва да е безпристрастен, Борис Касабов признава, че е ортодоксален левскар. А Гунди е негов идол и може да разказва за кариерата му по дни и дори часове.

Когато изгрява звездата на Георги Аспарухов, Борис Касабов е 9-годишен.

От този момент става негов кумир. „Лично не го познавах, но този велик футболист има голяма роля в развитието ми. Той беше всенароден любимец. Всички го харесваха, дори тези, които не бяха от „Левски“ го уважаваха“.

Борис гледа всички мачове на Гунди. „Цяла седмица живеехме с мисълта кога ще дойде неделя да гледаме „Левски“. Най-голямото наказание за него като малък е Аспарухов да не изрезе на терена. „Беше рев, беше страшно“, връща лентата спортният корифей.

За Касабов особено впечатляваща е еуфорията, която Гунди е предизвиквал у хората. В провинцията наставала невероятна истерия при всяко гостуване на „Левски“. „Пътувал съм с баща ми в Бургас и ми е трудно да обясня колко хора имаше не само на стадиона, но и в града. Тогава „Левски“ победи с 5:3, а Гунди вкара три гола. Стадионът беше претъпкан, едва се виждаше какво се случва на терена. Седяхме по двама души на едно място. Не помня колко мачове съм гледал в скута на баща ми – имам билет, но не мога да седна. Като се кажеше Гунди, се знаеше, че предстои нещо специално. Не съм виждал друг толкова съвършен футболист в България. В света като централен нападател трудно могат да се преброят на пръстите на едната ръка футболисти, които са го доближавали“, не крие възхищението си Касабов.
Разказва ми още, че тогава националният ни отбор се идентифицирал с Аспарухов. „Навсякъде пишеше за него. В най-трудните мачове отбелязваше голове и водеше отбора. Беше лидер, въодушевяваше хората, съотборниците си.“

Спомените му за Гунди валят един след друг. Един от най-знаменателните за Касабов е мачът на „Левски“ срещу „Спартак София“ през 1968 година. Тогава Гунди вкарва един от двата гола. Тогава Аспарухов кара автомобил „Фолксваген“ и след мача пред Сектор А някой извиква: „Ето го Гунди“. Всички са завладени от невероятна еуфория, феновете се юрват и му вдигат колата му във въздуха. „Той беше такава икона за България, че само нещо да променеше във външния си вид, всички започваха да го имитират. По едно време си пусна модерните тогава бакенбардите и масово го последваха хиляди мъже“, разказва Борис Касабов. Може би неслучайно коментаторът ще бъде диктор в предстоящия игрален филм за легендаринся футболист „Гунди – Легенда за любовта“.

„Освен него друг идол не съм имал. Той е най-ярката фигура още от моето детство. Трудно е с една дума да опиша какво е за мен този човек. Той беше гений – в най-чистия смисъл на думата“, обобщава Касабов. След което признава, че през годините се е стремял да не се сближава прекалено с футболистите. Направи ли го, после ще му бъде трудно да ги критикува за изявите им.

Ясно е, че любовта му към спорта е от детските години, тъй като родителите му го водят по различни състезания от 3-4 годишен. Първият му спомен е от мач е, когато е на 6. Едва ли случайно по-късно започва да бяга от училище, за да ходи на стадина и винаги успява да си намери извинителни бележки.

Бащата на Борис Касабов е строителен техник, а майка му – икономист – изключително запалена по футбола. „Беше по-голям фен от баща ми, отдаден привърженик на „Реал Мадрид“. Живееше с този отбор, четеше книги за тях, гледаше мачовете им. Това беше нейното най-голямо разнообразие през последните години от живота й. Футболистите на „Левски“ започнаха да я ядосват и затова тя реши да гледа „Реал“.“
В разговор с известен коментатор като Борето Касабов

няма как да не стане дума за легендарното лято на 1994-та,

когато българският национален отбор се класира на четвърто място на световното първенство в САЩ. Той, разбира се, е в центъра на събитията. „Отборът ни не отиде да прави чудеса в САЩ. Целта беше да се постигне някаква победа, защото дотогава бяхме участвали пет пъти на световни и нямахме спечелен мач. Но нещата потръгнаха и усещането беше уникално“, връща лентата той.

По време на световното първенство в Америка Касабов е базиран в Ню Йорк и Вашингтон. Както е традицията на такива първенства, по улиците се веят знамената на страните участнички. И точно с тях е свързано едно от най-силните му преживявания. „Разхождах се по „Бродуей“ в Ню Йорк и гледах как при отпадането на дадена страна, сваляха знамето й. Беше ми изключително приятно и бях много горд, когато останаха четири знамена и едното от тях беше на България. Но това беше преди 30 години и няма да се случи в следващите 130 години. Българският футбол изостана от всички и това трудно се наваксва“, с тъга отбелязва журналистът.

Както стана ясно, Борис Касабов е женен за оперната певица Йонка Христова. През последните 42 години, от 1982 година насам тя живее в Германия и Касабов често пътува дотам. От две години вече е пенсионерка и в момента преподава в Академията за чужденци, владее 8 езика. “Професиите и начина ни на живот налагат да живеем разделени, но много се обичаме и използваме всяка ваканция и възможност да се виждаме“, разказва Касабов. Като съпруг на оперна певица той е отдаден фен на елитарното изкуство. „От малък ме водеха на опера и дори бих казал, че съм маниак на тази тема. Имам записи на над 150 опери. Обожавам Бетовен, харесвам и творчеството на Верди. Може би най-много съм гледал „Риголето“, но харесвам и „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“ и много, много други.“

Борис Касабов може да е на ти с операта, но немският му куца. „Въпреки усилията на жена ми, така и не успях да го науча. Просто не ми се отдава“, признава той на финала на срещата ни. Обещаваме си да се чуем, когато свърши олимпиадата и пак да похапнем в „Стария чинар“.

МЕНЮ

„Старият чинар“, бул. „Княз Александър Дондуков“ 71, София

Гриловани тиквички с рукола, пресносолно сирене, чери домат и магданозено песто – 12, 50 лв.

Ребърца – сочни и крехки ребърца в специална марината и барбекю сос – 19,50 лв.

Запечен патладжан с доматен сос, кашкавал и босилково песто – 11,90 лв.

Домашна бисквитена торта – 7,20 лв.

Пулмари – 5, 60 лв.

Общо: 56,70

Петя БАХАРОВА

- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img
- Реклама -spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Последни новини