7.3 C
София
четвъртък, 6 февруари 2025 г.

Борислав Цеков: Вятърът духа изцяло в платната на Тръмп


Борислав Цеков е юрист, доктор по конституционно право в Института за държавата и правото при Българската академия на науките. Основател на Института за модерна политика. Депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание, главен секретар на първия омбудсман Гиньо Ганев, за кратко член на правния съвет на президента Радев. Съсобственик на социологическата агенция „Галъп Интернешънъл Болкан“.

– Господин Цеков, сред анализаторите у нас първо вие и до последно прогнозирахте триумфалното завръщане на Тръмп. По време на президентските избори бяхте на мястото на събитието в Америка, ще бъдете и на инаугурацията на новия президент на 20 януари във Вашингтон. Защо според вас Доналд Тръмп успя да измине категорично пътя от „разпни го до осанна“?
– Защото е правилният човек в подходящия исторически момент. Екстремизмите на либерал-прогресизма, като климатичната параноя, джендър-идеологията, насърчаването на нелегалната миграция, масовата цензура в социални мрежи и либерални медии – беше неминуемо всичко това да не предизвика мащабна политическа реакция. Доналд Тръмп с неговото постоянство, непоколебимост и ако щете дори – безпардонност, изигра ролята на катализатор на тази реакция. Процесите са много дълбоки и за ги разберем, трябва да ги разположим в по-широк контекст. Правил съм този анализ в монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“ през 2018 г. – днес си отива едно статукво, установено след падането на Берлинската стена. Тогава по ред причини станахме свидетели на идеологическа конвергенция и дори симбиоза между неолиберализма, като глобалистка идея за световен пазар с минимални политически и административни бариери, от една страна, а от друга – неоконсерватизмът, като идея за морализаторската мисия на Америка, която е призвана да „изнася“ демокрация и да я налага като универсална матрица по света. Тази симбиоза беше обявена за безалтернативна. Смяташе се, че неолибералният модел на глобализация е нещо като естествен и неизбежен процес, а не продукт на политически и икономически решения на държавите. Тогава обявиха и „край на идеологиите“ – което у нас стана популярно, като „няма ляво, няма дясно“. Двете американски партии започнаха да се различават една от друга, както „Кока-кола“ и „Пепси“ – само по нюансите. Съответно в Европа и у нас всички партии се кълняха в неолибералните политики. Без изключение. Да припомням ли например, че прословутият „План Ран-Ът“ от началото на 90-те години на миналия вес за радикални неолиберални реформи в България, чието значение, между другото, силно се преувеличава, беше разработен по поръчка на правителството на Андрей Луканов с участието на водещи икономисти на БСП, като проф. Иван Ангелов. Беше приет като правителствена програма с единодушие от парламентарната група на БСП по онова време. Но световната финансова криза през 2008–2009 г. доведе до цялостна дискредитация на неолибералния модел. Започнаха остри процеси на социално недоволство дори в САЩ – движението „Окупирай Уолстрийт“ вляво, „Чаеното парти“ – вдясно. Постави се въпросът за отговорността на корпоративните елити. Тогава, за да сменят плоскостта на дебатите и да намалят социалната съпротива, демократите на Обама изведоха от маргиналните кьошета на радикално лявото мислене т.нар. политика на идентичностите и я превърнаха в мейнстрийм. Вместо социалния или класовия въпрос да бъдат централна ос на обществените дебати, те изобретиха безброй малцинства – полови, етнически, расови, след което ги насъскаха за воюват срещу „бялата привилегия“ и помежду си. Още тогава големият учен и критично мислещ активист на Демократическата партия на САЩ проф. Марк Лила предвеща, че това ще провали и партията, и неолибералното статукво. И тук вече е голямата заслуга на Доналд Тръмп, който с победата си през 2016 г. върна в политическия и интелектуален мейнстрийм традиционния американски консерватизъм и насърчи идеологическата битка със статуквото.

– Сега цял свят гледа към 20 януари, казват, че това ще е началото на новия световен ред. Какви промени се очакват в Съединените щати?
– Сега, с триумфалното завръщане в Белия дом с един категоричен мандат от американската нация, той има исторически шанс да възстанови щетите, които неолибералният глобализъм нанесе на демократичния свят. Вятърът духа изцяло в неговите платна. Извършва се не просто политическа, но и културна промяна – връщане към нормалността и консервативните ценности в обществото. Свободата на съвестта и на словото отново се извеждат на пиедестал, след като бяха брутално потискани от фалшивата „политическа коректност“ и гьобелсовата цензура в социални мрежи, университетски катедри и медии. Това показва не само масовото „покръстване“ в лоното на тръмпизма на технологичните магнати, но дори и филмовата и музикалната индустрия в САЩ. Бионсе с музиката си по времето на Обама възхваляваше „Черните пантери“, а сега възхвалява каубоите, националния химн, културните наслагвания, които издигат на пиедестал патриотизма и успеха, суровата сила на работещите хора от американския Среден запад и пр. Вижте най-популярните сериали – Yellowstone, Landman, Tulsa King. Огромно пренареждане се случва. Връщаме сe в реалността, която досега беше подменена с един фалшив свят, в който едва ли не господстваха драгкралици, младежи-снежинки, които изпадат в стрес от един проливен дъжд, понеже се бил променял климатът. Очаквам промени в дълбочина в администрацията, дипломацията, разузнавателните служби, Пентагона. Започва нов политически цикъл, който ще определя облика на САЩ през следващото десетилетие.

– Как промените ще отекнат в света? А в Европа? Подготвена ли е за тях администрацията в Брюксел?
– Не бива да има никакви илюзии – САЩ от края на XIX век насам винаги са били основен катализатор на политически процеси, иновации, индустриални модели, моди, интелектуални увлечения. Когато САЩ кихнат, Европа настива, както гласи един популярен анекдот. Политическите промени в САЩ ще идват на вълни в Европа. Евробюрокрацията ще бъде последният пристан на отиващото си статукво, но „вятърът на промяната“ ще дойде и там. Неизбежно е.

– Появиха се информации, че на инаугурацията на Тръмп не са поканени нито Зеленски, нито Путин. Какъв знак е това?
– Знак, че Тръмп ще удари по масата и ще ги сложи на масата на преговорите. Крайният резултат от тях няма да е в полза на Русия, защото нито Тръмп, нито САЩ могат да си позволят Америка да изглежда губеща. А ако Украйна загуби, то губи Америка, губи Свободният свят. Противно на едно повърхностно мислене, което се тиражира от русофилските среди, че видите ли, Тръмп бил „техен човек“ и щял „да се разбере с Путин при условията на Путин“, Кремъл истински се притеснява от Тръмп и неговата политика. Неслучайно Путин не посмя да шукне по време на първия мандат на Тръмп. Мекушавата политика на либерал-прогресистите във Вашингтон му отвори вратите за агресии – при Обама срещу Грузия, при Байдън срещу Украйна. Страхът на Путин от Тръмп е в основата и новата опорка на руската пропаганда, която вече се срича и от нейните родни ретланслатори – „Тръмп е добър, но колективният Тръмп не е“. Глупости.

– Как ще се развие войната между Русия и Украйна през следващите месеци според вас?
– Вероятно ще се ожесточава, докато Тръмп не удари по масата.

– Главният изпълнителен директор на Meta Марк Зукърбърг съобщи, че премахва фактчекърите от своите социални медийни платформи. Factcheck.bg е платформата у нас, която се занимава с проверка на факти – инициатива е на Асоциацията на европейските журналисти – България. Какво следва след видеообръщението на Зукърбърг?
– Така нареченото фактчекърство, е либерал-прогресисткият новоговор за цензура. Слагат едни недообразовани момчета и момичета да се произнасят по тези, теми и концепции, за които са тотално неграмотни и неподготвени. Пишат откровени и повърхностни глупотевини в повечето случаи. Помня същите тези родни фактчекъри – политически активисти на соросоидните партии до един, веднъж бяха се произнасяли по мои конституционноправни тези, които оспорваха некомпетентните съдебни реформи на Христо Иванов. Неграмотни в тази област, но самонадеяни. Не си дават сметка, че за да се произнасят по такива тези, първо трябва да прочетат няколко вагона с наука в областта на политическата философия и конституционното право, после да ги препрочетат, да се опитат да ги разберат, осмислят и концептуализират и едва тогава да дават „акъл“ на нас, водещите авторитети в тази област. Цялата тази посредствена хунвейбинска плява, която беше овластена от соросоидите, отива на бунището на историята.

– У нас се проведоха трудни преговори за съставяне на правителство. 
– Прави чест на ГЕРБ, че положи неимоверни усилия и направи дори невъзможни компромиси в името на националния интерес да имаме редовно правителство, което да стабилизира страната. Същото може да се каже за БСП и ИТН. Но проклятието за България остават либерал-прогресистите от ПП. Те спъват нормалното развитие на политическия процес с безумната си алчност да узурпират цялата власт без да имат доверието на гражданите. Дано поне ДБ се еманципира от тях. Там все пак има смислени политици.

– Какво е бъдещето на коалицията ПП-ДБ?
– Не зависи от лицата на тази коалиция, а от икономическите кръгове, които я конструираха и експлоатираха. Доскоро в тяхна полза беше и външният фактор. Сега, когато се овъртолиха в корупция, контрабанда и скандали и когато палачинката във Вашингтон се обърна, в настоящия си вид те са обречени на бавно, но пък за сметка на това унизително изтичане в политическата канализация.

– Може ли проект на Румен Радев да е развръзката от политическата криза?
– Ако Радев излезе със свой проект, това ще ескалира кризата, а няма да доведе до развръзка. Това е така, защото Радев е проект на кремълската агентура в България. Негова партия се конструира не за доброто на демокрацията, а за нейната подмяна с евразийски модели, с нещо като балкански путинизъм, който да въведе еднолична президентска власт и да превърне България в сива зона между Европа и Евразия. Но си правят погрешно сметките. Това няма да бъде допуснато. Видяхте с каква категоричност беше стопиран подобен опит в Румъния. Ако някой се заблуждава, че ще бъде допуснат геополитически завой на България, просто не е в час!

Маргарита ДИМИТРОВА

Последни новини

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img