5.6 C
София
понеделник, 22 април 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Боряна Димитрова: ГЕРБ-СДС са в по-добра позиция при предсрочни избори

ГЕРБ-СДС са в по-печеливша позиция при предсрочни избори, което им даде самочувствието на по-острия тон и на поставяне на условия в преговорите. Предсрочните избори обаче са нежеланата опция за обществото.

Това каза социологът от „Алфа рисърч“ Боряна Димитрова по БНР. „При национални избори, дори и да са 2 в 1 с европейските, но там, където фокусът ще е върху националната проблематика, позициите на ГЕРБ-СДС пред ПП-ДБ са около 5 – 5,5% по-високи, според последното проучване на „Алфа рисърч“, уточни тя.

Най-голям дял от българите – 40%, искат ротация, а не нови избори. Управляващите трябва да отчитат, че при избори не само няма да има коренно различна политическа ситуация, а и че обществените очаквания не са в тази насока, каза Димитрова. Според нея липсата на естествени съюзници в Народното събрание е големият проблем на ПП-ДБ.

„Те се опитват да го решават, включително и с изваждането на БСП от ИТН и „Възраждане“, но нямат ходове как да наложат някаква цел, която са си поставили. Искат да поставят друг принцип, ясни механизми за регулаторите, но трябва да имат и инструментите, с които да ги наложат. Ако нямат инструментите, този силно заявен принцип увисва във въздуха. Изваждането на БСП извън скоба е начин за намаляване на тежестта на ДПС, когато се искат мнозинства от 2/3″, коментира Боряна Димитрова.

ДПС не присъства с „познатото шумно поведение“ на Делян Пеевски в медиите в периода на преговорите за ротацията. Но има решения и оттук нататък, които ще изискват мнозинство с 2/3 от гласовете в парламента, каза още тя.

По думите й една от основните линии на разлома в преговорите е каква би била тежестта на ДПС при избора на регулаторите.

Какво показват резултатите от последното проучване на „Алфа рисърч“, проведено в периода 1 – 7 март 2024 г.?

60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Същевременно обаче, както поради неуспеха на България да се доближи по жизнен стандарт и равенство пред закона до ядрото от държави на ЕС, така и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% – само донякъде, а 39% – са определено неудовлетворени.

Въпреки че много от детайлите на европейските политики и дебати остават встрани от вниманието на българите, като общ знаменател се откроява следната тенденция: Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики, които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези, които се прилагат, или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище.

Така например, проучването регистрира най-позитивно отношението към възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция, т.е. за работа в страни-членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%).

Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%) също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения – по около 30 на сто.

Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: Зеления преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).

Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към онези предложения и политики, които намериха и най-силен негативен отзвук в Европа: Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения.; Земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар.зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение.; Увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.

Въпреки че в личен план българите виждат ползи за себе си и за страната от европейското членство, за 17 години те не успяха де се убедят, че от техния глас зависи как ще функционира Европейския съюз и в каква Европа ще живеем. Затова не е учудващо, че избирателната активност на европейски избори е най-ниската възможна от всички други избори. Предстоящият вот не прави изключение – не повече от една трета заявяват твърда готовност да отидат до урните през юни. Ако тази тенденция се запази, броят на гласувалите може да падне под 2 млн. души, колкото е бил само на частичните избори за евродепутати през 2007г.

Безспорно най-интересен е отговорът на въпроса – как противоречивите нагласи към политиките на ЕС и слабата мотивация за участие в изборите се отразяват върху електоралните предпочитания? Най-висока мобилизация проявяват двете крайни групи – на най-големите евроентусиасти и на най-големите евроскептици. В резултат, ПП-ДБ повишават своя резултат от хипотетични национални избори (до 19.9%) и скъсяват дистанцията с ГЕРБ до 2.7 пункта, който събира 22.6% от вота на гласуващите. Възраждане, подобно на други европейски страни, където евроскептичните и антисистемни партии се представят малко над националния си потенциал, достигат 13.2%. По-слабата мотивация, дистанцираност и фокус върху локалните проблеми поставят в леко отстъпление ГЕРБ, БСП (8.9%) и ДПС (8.4% – чиито избиратели в Турция нямат право да гласуват на евроизбори).

Каква кампания ще водят партиите – с чисто европейски, или с национален фокус, кои фигури ще издигнат за евродепутати и каква ще бъде партийната кондиция след три месеца, несъмнено също ще повлияят върху конкретните резултати. Със сигурност обаче разлика в логиката на европейския и националния вот е налице и това дали двата избора ще се проведат заедно или поотделно, ще окаже влияние върху националната политическа картина.

Последни новини

- Реклама -