Бившият министър на електронното управление Божидар Божанов отрече твърдението на настоящия, че заедно с лидера на ПП и експремиер Кирил Петков са притискали Йоловски за отпускане на 640 млн. към определени фирми без обявяване на поръчки. Преди ден стана ясно, че министърът е поискал охрана от НСО именно по тази причина, защото се чувства застрашен след разкритията, които е направил миналата седмица по време на председателския съвет в НС, в който участваха и ЦИК, и ДАНС.
„Във връзка с твърденията, че заедно с Кирил Петков съм притискал или заплашвал министъра на електронното управление за поръчки, искам да кажа няколко неща:
1. Това са абсолютни лъжи. Никога не е имало такъв разговор – нито сме обсъждали поръчки, нито е имало заплахи за каквото и да било.
2. Ще съдействам максимално на компетентните органи за установяване на истината“, заяви депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов във Фейсбук.
Той посочва, че няма никаква представа каква е причината за такива твърдения. „Надявам се всичко това да е нелепо недоразумение, а не част от политически сценарий“, коментира Божанов.
Той коментира и посочената от Йоловски сума като бюджет на МЕУ, като коментира, че такъв ведомството досега никога не е имало. „640 милиона са много пари, които няма как да се изхарчат за краткия хоризонт на правителството. Министерството, а по-рано държавната агенция, за цялото си съществуване от 2016 г. досега са похарчили общо около 135 милиона (по данни от СЕБРА)“, обяснява Божанов.
„Министерството не може да не прилага Закона за обществените поръчки, с изключение на ограничени случаи, в които възлага на Информационно обслужване, което е държавно. (Преразказът на разговора включва обвинение, че натискът е бил за това парите да се харчат без обществени поръчки)“, уточнява още той по повод обвинението.
Депутатът от ПП-ДБ и бивш министър в кабинета „Петков“ от квотата на ДБ обобщи, че е очаквал политически атаки и не е изненадан от това.
Приел съм, че ще бъда обект на абсурдни политически атаки. Те са очаквани в предизборна обстановка и са част от калния терен, на който се намираме, докато опитваме да променим България.