Не особено известен в България, скулпторът Боян Райнов е изключително ценен и обичан във Франция. Той получава награда от френския президент Жискар д`Естен в края на 1978 г, а през 1982 г. по повод 60-годишнината му Франция издава пощенска марка с една от най-известните му скулптурни композиции „Семейството“.
Дотогава честта да бъдат увековечени на специални пощенски марки имат великите Огюст Роден и Аристид Майол, но това става след тяхната смърт. Боян Райнов е единственият скулптор във Франция, чието творчество е получило подобно признание приживе.
Монументалните скулптурни групи на Боян „Приятелството между хората“, „Семейството“ и „Градът“ са признати с президентски указ за част от културното наследство на Франция. Негови скулптурни групи красят три парижки площада, а един от тях, „Антони“, където се е намирало ателието му, след кончината му е наречен на неговото име. Творецът е обявен и за почетен гражданин на няколко френски града.
Дълги години Боян е част от парижката бохема и е близък приятел с Пабло Пикасо, френските поети сюрреалисти Пол Елюар и Рене Шар.
Той е по-малкият син на големия ни писател, художник, изкуствовед Николай Райнов и Диана Минчева, братовчедка на Асен Златаров. Негов по-голям брат е известният писател Богомил Райнов. Завладян от идеите на богомилите, Николай кръщава Боян на мистичния Боян Мага (княз Бенеамин – Боян), смятан за син на цар Симеон и истински създател на богомилството. Богомил пък носи името на поп Богомил.
Двамата братя израстват с баща си, тъй като майка им си отива рано.
След това пътищата им се разделят. Богомил прави кариера у нас, съобразявайки се с комунистическата власт, а Боян напуска страната, за да не е принуден цял живот да прави скулптури на партизанки по негови думи.
Боян, който завършва Художествената академия у нас, заминава на специализация в Париж със съпругата си Стела през 1945 г. Две години по-късно там се ражда дъщеря им Диана-Мария
и Боян решава да останат във Франция. На Стела обаче й се налага да се върне в България, тъй като родителите й са с влошено здраве. И макар че е получила предложение да стане асистентка на известния френски скулптор и популяризатор на изкуството проф. Марсел Жимон, тя поема към родината заедно с дъщеря си. След това българските власти не им разрешават да се върнат при Боян. Очакват, че така ще накарат скулптора да се прибере, но той отказва. Така той е обявен за „невъзвращенец“ и му отнемат паспорта и гражданството. Семейството му не получава никакви вести за него, писмата му не стигат дотук. Когато Диана навършва 16 години, човек от френското посолство й предлага да стане френски поданик, тъй като е родена в Париж. Двете с майка й обаче са толкова притеснени и наплашени, че отказват. Диана-Мария вижда баща си за пръв път едва през 1978 г., тъй като дотогава не й дават паспорт.
Тя решава да опита, като се записва на екскурзия от Съюза на българските художници и навярно заради колективния паспорт службите не обръщат внимание и я пускат. Там най-сетне успява да се срещне с баща си. Тогава той й обяснява, че една от причините да не се върне при тях е, че не иска цял живот да прави скулптури на партизанки, което са принудени да вършат много от талантливите му колеги у нас. Диана научава и колко е известен и ценен той във Франция.
В Париж Боян първоначално работи като шофьор в българското посолство, а после решава да остане във френската столица за постоянно. Временно си изкарва прехраната във фризьорски салон за кучета, докато съдбата му се усмихва през 1949 г. Тогава той се запознава с големия френски поет и основоположник на сюрреализма Пол Елюар и прави изложба с рисунки към книгата му „Красавиците и зверовете“ в галерия „Ариел“. Предговорът пък е написан от един от символите на модерната култура – писателя сюрреалист Жан Кокто.
По-късно – през 1963 г., участва в представителната експозиция „Изложба на седемте тенденции в съвременната скулптура“ заедно със знаменитости като Арп, Джакомети, Гонзалес, Лоран и други творци. Същата година получава първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло за композицията си Les Enlaces.
Диана разказва, че дядо й Николай не престава да се надява да види своя син. „Когато се звъннеше вечер късно на вратата, той трепваше и казваше – Боян си идва“, спомня си преди време тя. Разказва и за един случай, в който Боян се явява на изпит по история на изкуството в Художествената академия при баща си и той го къса, при положение че не е отговорил по-лошо от свой колега, на когото баща му е писал четворка. Озадачен, той го пита: „Защо ме скъса, аз отговорих, както Иван. На него му писа четворка“. „Да, но Иван си изкарва прехраната като фурнаджия през нощта. Няма мен и моята библиотека и ти нямаш право да отговаряш като него“, отговаря мъдро баща му. Боян признава на Диана, че всъщност му е много благодарен: „И това ми беше много полезно и съм много благодарен на баща ми“. Именно тези съвети му дават възможност да трупа знания и четири години да води беседи за изкуството по френската телевизия.
Диана разказва и че отношенията на баща й с чичо й Богомил остават сложни през годините. След като Боян остава във Франция, а по-късно
Богомил става културно аташе в Париж, двамата не се виждат. Има един-единствен случай, в който скулпторът е в болница и втората му съпруга – художничката Фей Видал, съобщава на Богомил, че брат му е тежко болен. Той отива там, но води със себе си и военния аташе на посолството. Възможно е да го е направил от предпазливост – да има свидетели, но може и това да е било условието, за да му разрешат срещата. По нейни спомени Богомил й е казвал и написал в някаква статия, че Вълко Червенков, тогавашният премиер, му е забранил да се вижда с брат си. „Това беше минус в биографията на Богомил, че той има брат „невъзвращенец“, и затова много се мълчеше по този въпрос. Никой не знаеше, че Богомил има брат, и чак по-късно, след промените, се разбра това“, казва Диана.
У нас Боян остава не особено известен и след промените. Диана разказва, че българското посолство не изпраща нито един представител дори на тържеството за наименуването на един от площадите в Париж на негово име. А на табелата пише, че това е скулптура на Боян, завършил в България. „И мен ме питаха къде са българите“, казва Диана.
Боян се връща в България чак през 1999 г. Въпреки желанието си обаче приживе не успява да покаже своите творби пред сънародниците си. Отива си от този свят през ноември 2005 г. в Париж, без да е забравил родината. „Аз си спомням всичко от България и мога ли да забравя българския език, когато моят баща е голям български писател. Моят дух завинаги ще остане в София, а родните планини винаги ще бъдат моята природа. Затова моята мечта е да покажа създаденото от мен у дома, в моя роден град“, казва той в едно от последните си интервюта.
Мария ПЕТКОВА
