„Китът“, 2022, САЩ, режисьор Дарън Ароновски, сценарист Самюъл Д. Хънтър, оператор Матю Либатик, музика Роб Симонсен, в ролите: Брендън Фрейзър, Сейди Синк, Тай Симпкинс, Хон Чау, Саманта Мортън, Сатя Сридхаран.
Награди: два Оскара – за главна роля на Брендън Фрейзър, за грим и прически, две отличия от Венеция за Дарън Ароновски, изборът на критиците за Брендън Фрейзър и още 39.
След Робърт де Ниро за Джейк Ла Мота в „Разяреният бик“ (1980) на Мартин Скорсезе и Гари Олдман за Уинстън Чърчил в „Най-мрачният час“ (2017) на Джо Райт, и Брендън Фрейзър надебеля и получи заслужен „Оскар“ за Чарли в „Китът“. Но филмът е тривиален. Онлайн обучение. Учениците са с камери, за разлика от преподавателя по писане. Още в началото чуваме нестандартен анализ на „Моби Дик“ на Мелвил. Чак на финала става ясно чие е. Преподавателят Чарли тежи 270 килограма, има свръхвисоко кръвно налягане и сърдечна недостатъчност. Дави се. Диша с апарат. Движи се с проходилка. Около него е тъмно и тъжно – завесите са спуснати, всичко е запуснато.
Действието се развива от понеделник до петък.
Чарли гледа гей порно. Почуква се. Пристига младеж (Тай Симпкинс), който се представя за мисионер от „Нов живот“ – секта, която вещае края на света. Идва Лиз (Хон Чау), която се грижи за Чарли. Тя е сестра на самоубилия се негов любим Алън.
Но, за разлика от Чарли, той се отказал да яде и скочил от мост. От мъка Чарли се тъпче с храна, за да умре. Изведнъж се пръква дъщеря му Ели (Сейди Синк) – хубава и проклета тийнейджърка. Чарли ги е изоставил с майка й Мери (Саманта Мортън), когато е била на 8 – заради своя вечерен ученик, в когото се влюбил. Тя все още му е бясна и не само на него – на целия свят. Смята се за по-умна от всички. Чарли намира начин да я накара да го посещава. През цялото време излиза от апартамента само да вземе пицата, доставена от Дан. Навън вали безутешно. Чарли храни и птица на прозореца. Думите, разменени между баща и дъщеря, са разпокъсани. Всички идват при Чарли в тъмницата, настават обрати. Само един спомен оживява – последното плуване на Чарли в океана, когато е бил със семейството си. Епизоди от него се появяват три пъти.
Брендън Фрейзър е не просто надебелял, а и с невъобразими протези. Страхотно обиграва чудовищното си туловище. Лицето му е като на остаряло бебе. Матю Либатик често го снима в едър план и изважда от изражението му вселенската мъка. Но има и радост – усмивката му е слънчева, като на реалния Брендън Фрейзър.
Филмът е създаден по едноименната пиеса на Самюъл Хънтър от 2012 година и е подчертано театрален. На всичкото отгоре е банален – от сюжета до диалозите.
След „Кечистът“ и „Черният лебед“ Дарън Аронофски отново нищи стремежа-обсесия. Но „Китът“ е по-близо до „Кечистът“, с който показа, че е способен да развълнува с простота. В новия си филм арт-прелъстителят за познавачи (“Пи”, “Реквием за една мечта”, “Изворът на живота”) също се отказва от любимия си психеделичен наратив. Но пък той едва се издържа.
От спомените ми изскача друг филм за желание за самоубийство на преподавател в САЩ след смъртта на любимия – маниашкият дебют на модния дизайнер Том Форд „Самотен мъж“ (2009) с неузнаваемия Колин Фърт. Само че там главният герой е англичанин с изрядна външност, действието се развива в началото на 60-те и в един ден. Колкото и да са различни, и двата филма са сякаш въплъщение на думите на Ролан Барт: “Имам право само на една бедна, напълно метафорична лудост: любовта ме прави като луд”. След Шон Пен в „Милк“ (2008) и Колин Фърт в „Самотен мъж“, Брендън Фрейзър е поредният хетеросексуален актьор, който уникално се превъплъщава в гей.
