„Не може сандвич в ресторантче на Арапя да бъде 15 евро, толкова колкото струва на плажа Scheveningen, защото в Хага плащат на персонала 2500 евро за месец, а българските ресторантьори навнесоха работници от Азия и със зор им дават по 500 евро.“ Така очертава картината по българското Черноморие Михаил Н., който от години събира тен по нашите плажове, но сега в знак на протест е решил да замине за Гърция. Там със своята приятелка смятат да останат 12 дни – 9 в малък хотел в Посиди, а другите три – на палатка. Но не каква да е палатка – в нея освен спалня и климатик, има и малка тоалетна. Отпред навес, шезлонги и барбекю, а гвоздеят в програмата е джакузи под звездите. В маслинова горичка са разположени пет-шест палатки, но мястото на всяка е отделено от хорските погледи, така че пребиваващите да се чувстват достатъчно самостоятелни и уютно. Иначе морето е на 300-400 метра разстояние. Михаил не е единственият, който е разочарован от скъпотията и нивото на обслужване в черноморските ни курорти.
„До миналата година много се ядосвах на хората, които се прехласваха по Гърция“, разказва Елина, която е сред най-върлите защитници на почивката в България. При нея е напълно обяснимо – самата тя има малка къща във вилната зона на Албена. Само преди дни тя се върна от едноседмична ваканция във Вурвуру, Ситония (втория ръкав на Халкидики). Тръгнала хей така, увлечена от общата психоза по гръцките ваканции. „От този момент вече съм в групата на българите, които не желаят да почиват на родното Черноморие“, с горчивина обяснява Елина. Не че в Гърция е евтино, но там ги няма бетоновите чудовища, които нашите пишман бизнесмени издигнаха край морето. Съседите са подредили къщите си, боядисали са ги, окосили са ливадките, дори паркингите не са асфалтирани, а и с подрязана трева по тях. Там октоподът, леферът, лавракът, ципурата са пресни и това се усеща от първата хапка. Иначе цената на храната е като в София със задължителното уточнение, че за средиземноморската салата няма съмнение дали е поръсена с олио от рапица, но с фалшив етикет на зехтин.
В последните дни в социалните мрежи вирусно стана видео, което показва германски турист край басейн в луксозен български курорт. Излегнал се човекът на спокойствие и как да бъде обезпокоен като наоколо има колкото щеш свободни чадъри и шезлонги. Идва сервитьорката, поднася му менюто, а камерата следи погледа му. Немецът буквално се облещва, когато вижда цената – наливна бира – 9 евро. Възможно ли е това? Защо да не е – толкова е в центъра на Женева, примерно.
В интерес на истината има и собственици на хотели, които искат да запазят дългогодишните си клиенти. Такъв е случаят с Камелия, която заедно със семейството си управлява малък хотел на първа линия в Приморско. Леко са увеличили цените тази година и стаите са предварително ангажирани до средата на август. Хотелчето не е претенциозно, семпли мебели, но пък е много чисто и подредено. Всяка стая е с хладилник, има и тераса, а семействата с малки деца могат да се хранят там без да е задължително да зависят от мераците на ресторантьорите.
Общото впечатление обаче е различно – социалните мрежи преливат от снимки на празни плажове и сметки за храна, за които се чудиш дали са от България или от Монако. „Прибрах се от Созопол пред един ден. Катма на улицата – 3.20 до 5.50 евро. Геврек на плажа 3 до 4 евро. Цени като миналата година с малко отгоре, но след числата не пише лв., а евро. Оляли са се всички. Иначе Лидл и Била като навсякъде“, пише във ФБ Violeta Markova.
„Ако се чудите дали да почивате в България или на Малдиви, давам информация за цените на нашето море. Никога не съм гледала цени като си поръчвам в ресторанти, но тези дни се шокирах. От 6 години хапвам в един и същ ресторант на плажа. Реших да го посетя вчера. Отворих менюто и бях в шок. Цените от лева за по-лесно са конвертирани в евро, като са запазили цифрата. Например: миналата година, ако салатата е била 15 лв., сега е 15 евро. Сафридът от 15 лв., е 15 евро. Кафето на бийч бара е 5 евро, капучиното – 8 евро, чаша таратор 200 мл – 8 евро. Мисля, че дори и да имаш пари, не трябва да се поощрява това“, написа във ФБ Iliana Kovacheva.
Курортите ни са готови, те са чисти, подредени, очакват туристи, а туристи няма, призна при откриването на сезона в средата на юни министърът на туризма Илин Димитров. Той посочи още данните на Евростат, които показват, че от януари до април 2026 г. спрямо същия период на миналата година България е на последно място в Европейския съюз. При ръст в ЕС от 4,5%, нашият туризъм е на минус с 4,3%, което показва голямо намаление. Основният проблем идвал от отлива на германски и румънския курортисти, които са сред най-важните за българския туризъм. При немците имало логистични проблеми, свързани с авиопревозвачи. Дали обаче причината е само това?
Веднага след промените през 90-те години на миналия век беше популярен вицът как са упражнили правото си на глас младите хора. Много от тях тогава гласуваха с краката си на летище София, от където взимаха самолети за новия си живот. Днес пак българите гласуват с краката си, тръгвайки на ваканция в Гърция, Турция, Италия, Испания, Португалия. И не защото там ще им бъде по-евтино, а защото това е протестът на малкия човек, който се чувства измамен, излъган, но е безпомощен да реагира по друг начин. Просто пали колата и бяга от територията.
Ще спасят ли Дара и Карлос Насар родния туризъм
Министър Илин Димитров призова изявени българи да спасяват зле започналия сезон
Министерството на туризма реагира на кризата в сектора с агресивна реклама на пазари, от които туристите могат да пристигнат лесно с автомобилен транспорт. Министър Илин Димитров лично отправи призив към българите да изберат нашите курорти, за да подкрепят родния бизнес. Според последните данни на ресорното ведомство успокояването на геополитическата ситуация и очакваното намаление в цените на горивата, се отразява положително на полетите и до известна степен ще бъде компенсиран големият спад в бранша през юли и август. Сериозен проблем остава заетостта на курортите ни през септември.
Според сегашните шефове на ведомството, досегашната реклама на бранша е била неефективна. „Субсидирали сме събития за около 2,5 милиона лева в България. Те са с интересна тематика, бих казал причудлива – свързани с картофи, хвърчила, кръгли маси, вечеринки, награди. И когато поискахме списък какво е правено, се оказа, че има списък със събития, но има и друг списък с 36 събития, които самата дирекция предлага да бъдат прекратени, защото няма обосновка за ефективността,“ обяснява Илин Димитров.
Министърът смята, че страната ни има нужда от звездни лица, за да научат милиони хора за нейната история и красота. Победителката в музикалния конкурс „Евровизия“ 2026 ДАРА и олимпийският, световен и европейски шампион по вдигане на тежести Карлос Насар вече приеха поканата да се включат в мащабна кампания за представяне на България пред света. Проектът предвижда да бъдат заснети клипове и рекламни материали с известни българи – артисти, спортисти, учени, млади таланти и хора с високи постижения, които могат да говорят за страната ни лично и убедително.
ДАРА е родена във Варна и споделя, че е горда със забележителностите на морската столица – Варненския халколитен некропол (най-старото обработено злато в света), природния феномен „Побити камъни”, Аладжа манастир, Римските терми. „Любимият ми предмет в училище беше историята. За мен е важно посланието към публиката да бъде лично. Когато човек говори за място, което наистина е почувствал, тогава то стига много по-силно до хората“, казва певицата. „Нашата страна е мила на всички, които я носим в сърцето си, красива е и заслужава да бъде видяна от повече хора по света“, допълва Карлос Насар, който е сравняван с Лео Меси в щангите.
Мазут залива мидите по плажовете
Институциите успокояват, че няма данни за скорошен инцидент в териториалните ни води
Не стига, че скъпотията вгорчава ваканцията, но през последните дни туристите се оплакват, че по плажовете на Южното Черноморие „излиза“ мазут. Само за няколко в Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас са постъпили над 40 сигнала за нефтени замърсявания по крайбрежието.
Забелязаните през последните дни мазутни отлагания по плажове на Северното и особено на Южното Черноморие представляват т.нар. tar balls – катранени или смолисти топчета, образувани от старо нефтено замърсяване, престояло дълго време в морската среда. Те са изхвърлени на брега от вълните заедно с морски отпадъци вследствие на бурното море в периода 15–20 юни. Това обясниха от Министерството на транспорта и от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.
Оказа се, че тези отлагания не са следи от пресен нефтен разлив, което обаче пак не звучи успокояващо. Те представляват остатъчни тежки фракции от нефт или нефтопродукт, които с времето са претърпели естествени процеси като изпарение на леките компоненти, дисперсия, окисляване и биодеградация. В по-студена вода се втвърдяват и потъват, а при затопляне се размекват и изплуват към повърхността, често полепвайки по водорасли или други плаващи отпадъци.
Поради силната промяна в химичния състав и физичните характеристики на веществото не е възможно да бъде определена неговата възраст или конкретният източник. Това прави идентифицирането на плавателен съд, отговорен за замърсяването, практически невъзможно. Подобни катранени топчета могат да се придвижват на големи разстояния, включително трансгранично, преди да бъдат изхвърлени на брега.
Случаят не е прецедент – аналогични отлагания са наблюдавани и в предходни години. Става дума за стари замърсявания, извън териториалното море на България, чийто точен произход не може да бъде установен категорично. Замърсявания от мазутни продукти са регистрирани и по южните брегове на Румъния в същия период.
До момента няма данни за текущ или скорошен нефтен разлив в териториалните води на България, нито за скорошен морски инцидент в региона, причинили замърсяването на крайбрежието през последните дни, твърдят от „Морска администрация“. Всъщност би било изненадващо да дадат друг коментар.
130 милиона души се изсипаха в Европа за три месеца
Рязко се увеличава интересът към Парагвай, Нова Каледония, Ел Салвадор, Монголия
Европа, най-големият регион за туристически дестинации в света, е регистрирала над 130 милиона международни туристи през първото тримесечие на 2026 г., което е увеличение с 4%, надграждайки силния импулс от 2025 г. (+5%). Това показват официалните данни на Световен туристически барометър на ООН за първото тримесечие.
Южна Европа, Средиземноморието и северните държави са отбелязали 4% увеличение на пристигащите. Централна и Източна Европа са постигнали 6% увеличение и така са продължили възстановяването си.
Пристиганията на черния континент продължават да се увеличават през първото тримесечие на т. г., като Северна Африка регистрира 4% увеличение, подкрепено от силни двуцифрени числа през март (+18%). Подобни са числата и за Субсахарска Африка.
Азия и Тихоокеанският регион отбелязаха 3% ръст през първото тримесечие, което е малко по-бавно от очакваното поради смесеното представяне на дестинациите. Силни резултати са отчетени през февруари (+9%), но през март увеличението на туристите е само 2%, тъй като прекъсванията зарази кризата в Близкия изток причиниха спад от 27% в Южна Азия.
Северна и Южна Америка са регистрирали с 2% повече международни туристи. Силен растеж от 18% има в Централна Америка, но спад от -1% – в Южна Америка. Дестинациите в Близкия изток показват спад от 14% и това е логично заради конфликта в Иран.
Сред дестинациите, отчитащи висок ръст на посещенията през първите три месеца на 2026 г. са Парагвай – с 46%, Нова Каледония – с 45%), Ел Салвадор – с 43%, Монголия – с 39%, Узбекистан – с 37%. Няколко държави отчитат двуцифрен ръст на приходите, сред тях са Пакистан – повече с 60%, Корея – увеличение с 38%, Мароко (+24%), Бруней (+22%) и Бразилия (+12%).
Маргарита ДИМИТРОВА