Скандалната Яра Бубнова
В. „Филтър“ и сайтът filternews.bg са единствените медии у нас, които пишат постоянно за безобразното управление на Националната художествена галерия от нейната директорка Яра Бубнова. Публикували сме текстове за изчезнали и увредени платна, за липсата на контрол при съхранението на шедьоврите на най-значимите произведения в изкуството ни. Съвсем скоро авторитетният изкуствовед Пламен В. Петров разкри, че картините за изложбата на Златю Бояджиев в НХГ са били почиствани… със слюнка. Публикувахме и снимки, от които се вижда, че те се въргалят по земята, преди да бъдат окачени за експозицията.
Преди дни гръмна скандалът, че голяма част от 251 творби в нея със статут на национално богатство са били повредени от различни аварии през последните 7 години. Сред тях са творби на Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Сирак Скитник и много други.
Странно защо ценители и компетентни органи останаха изненадани от случилото се, след като „Филтър“ от години алармира за съсипването на шедьоврите в НХГ.
Тома БИКОВ
През последните дни стана ясно, че противопожарната система във фондохранилището на Националната художествена галерия (НХГ) е аварирала и резултатът от това са десетки увредени картини с национално значение. В предаването на БНТ „Култура.БГ“ директорът на галерията Ярослава Бубнова призна за инцидента, но коментира, че част от картините вече са, а други ще бъдат реставрирани. Тя спокойно разказа и за други аварии в галерията през последните години, които са свързани най-вече с наводнения. Всичко това беше представено като част от нормата, като в заключение Бубнова съобщи, че полицията и прокуратурата, които разследват инцидента, вероятно ще стигнат до извода, че никой не е виновен, а противопожарната система е избухнала сама.
Първият голям факт, който се набива на очи, е, че разговорът с Бубнова и изобщо новината за увредените картини, които са основополагащи за българската памет, се случва десетина месеца след като противопожарната система е избухнала. Това е станало през февруари тази година, но незнайно защо никой от галерията не го е съобщил. Новината се появи в сайта „Клин“ и представлява журналистическо разследване на Калоян Константинов. Когато прочетох шокиращия материал, първоначално помислих, че той или е скалъпен компромат, или е фалшива новина. Мащабът на бедствието е в такъв контраст с отношението към него, че чак изглежда нереално. Абсолютно невъзможно изглеждаше това бедствие да се е случило през февруари и до октомври да е останало скрито от медиите и обществото. Също толкова нереално е и спокойствието на директора Бубнова. След като се разбра какво се е случило, тя реши да демонстрира хладнокръвие и да банализира случилото се, като го впише в цялостна поредица от аварии, които явно са всекидневие във фондохранилището.
В интерес на истината, за останалите аварии аз поне също разбрах чак сега, което не само не ме успокои, но и ме разтревожи още повече.
Трябва още веднъж да повторим, че става въпрос за НХГ, където се съхраняват едни от най-важните произведения на изкуството, свързани с българската национална памет. И въпреки твърденията на Ярослава Бубнова, че виновни няма, то със сигурност бихме могли да посочим поне две причини за случилото се. Първата е мърлящината, а втората е липсата на заинтересованост от страна на държавата по отношение на културата и нейната роля в опазването на паметта на нацията. Защото се знае отдавна, че фондохранилищата на редица музеи, архиви и библиотеки тънат във влага и всеки ден част от онова, което наричаме национална памет, бива унищожавано пред очите ни.
Да се коментира избухването на противопожарната система във фондохранилището на НХГ, все едно се е спукала тръба в нечие мазе и е унищожила зимнината, е симптоматично за това докъде е стигнало отношението ни към самите нас. Защото увредените картини на Иван Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Сирак Скитник и всички останали художници, които са изградили фундамента на националната ни естетика, е най-добрият образ на увреденото ни настояще.
Констатацията, че е виновна противопожарната система и никой друг, е гаранция, че поредната авария няма да е последна. Тази система, която е представена като самосъздала се, очевидно е била зле направена и мястото й е навсякъде другаде, но не и в едно от най-важните фондохранилища в държавата. И ако прогнозата на Ярослава Бубнова, че разследващите вървят към извода, че никой не е виновен за увреждането на едни от най-знаковите български картини, се сбъдне, то това единствено ще завърши пълния абсурд на тази ситуация.
Защото ситуацията е наистина безумна, а не по-малко стряскащо е общественото спокойствие и липсата на възмущение. Обяснението, че са увредени десетки знакови произведения на изкуството, но за сметка на това през годините са били увредени още толкова, придружено с успокоението, че имаме много добри реставратори, е констатация за цялостен културен провал на обществото ни.
Преди няколко месеца министърът на финансите Асен Василев заяви, че за да даде повече пари на културата и в частност на музеите, трябва да види резултати. Надявам се, че резултатът, който представи НХГ с последната новина, която произведе, ще е достатъчно фрапиращ, за да се разбере, че културата не просто струва пари, но струва много пари. Че освен пари тя изисква и внимание и заинтересованост. Че когато бъде оставена на самотек и захвърлена в ъгъла на обществените отношения, тя умира и нейното възстановяване ще струва много повече усилия от поддържането й.
В същото време Инспекторатът на Министерството на културата би трябвало да провери не само обстоятелствата по отношение на последния инцидент, но и цялостната работа на НХГ. Това е важно не за да се въздава някаква въобразена справедливост и да се сочи с пръст един или друг ръководител, а за да се постави цялостна диагноза на тежкото състояние, в което се намира българския културен сектор. Защото, ако в НХГ авариите са често срещано явление, ме е страх да си помисля какво се случва в останалите галерии и културни институти.
