Той е жива история на Националното радио, а гласът му и днес предизвиква асоциации със славните времена на най-старата електронна медия у нас. На 25 януари БНР навърши 90 години от създаването си в онзи мразовит ден през 1935 година, когато цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост и така официално стартира „Радио София“. Впечатляващата годишнина ме накара да потърся някои от легендарните журналисти на БНР и така се срещнах с Чавдар Стефанов. Без колебание той ме покани в любимата си „Бирария Дондуковъ“. Както подсказва името, тя се намира на бул. „Дондуков“ в София и там събеседникът ми често се среща със старите си приятели и колеги от радиото.
„Аз не само обичам да седя в любим ресторант, а с удоволствие сготвям нещо“, казва още в началото Чавдар Стефанов, докато разглеждаме менюто. Оказва се, че популярният журналист е добър кулинар. Сред специалитетите му са собственоръчно направените от него суджуци. Последният му шедьовър е сладко от мушмули. „Ако не сте го опитвали, ще ви донеса“, обещава той. Приготвянето на това сладко се оказва доста трудоемко, като се има предвид какъв интересен плод е мушмулата. Вари се няколко пъти, става като мармалад и има много приятен и лек вкус, обяснява събеседникът ми.
Чавдар Стефанов признава, че е традиционалист и хапва или кюфте и кебапче, или виенски шницел. За нашия обяд се спира на шницела с картофи, поръчва и по чаша наливно бяло вино.
Макар днес да не работи в БНР, Чавдар Стефанов е чест гост в телевизионни и радио студиа като коментатор на международни и местни политически теми. Обаждат му се колеги за съвети и като цяло никак не му е скучно.
„Това, че не работя в БНР, не е по мое желание. Когато се върнах от Москва през 2006 година, където бях кореспондент, ги помолих да продължа да работя в радиото. Нямах претенции за длъжността. Учтиво ми беше отговорено, че съм много квалифициран и няма какво да ми предложат.“
Над 30 години от живота на Чавдар Стефанов минават в Националното радио. 10 от тях е той е кореспондент в Москва.
Името му се свързва с предаванията „Хоризонт за вас“ и най-вече с „12 плюс 3“.
Денят е сряда, 4 януари 1989 година – за първи път в държавния радиоефир в 12 часа по обед прозвучават мелодичните сигнали на ново предаване. Журналистът Чавдар Стефанов е първият, който застава пред микрофона на изключително новаторското за времето си „12 плюс 3“. И днес той с особено вълнение си спомня дебюта на предаването. „Никога няма да забравя тръпката, която изпитвах. Тя никога няма да се повтори“, признава леко носталгично популярният журналист.
Освен Чавдар Стефанов пред микрофона на култовото предаване застават Георги Папакочев, Йордан Лозанов и Петко Георгиев, който е най-младият в групата. По-късно 40 човека написват книгата „Приключението „12 плюс 3.“
Предаването прохожда 11 месеца преди 10 ноември 1989 г. Тогава началниците на „Драган Цанков“ 4 решават, че трябва да има обновяване на програмата на държавното социалистическо радио. „Така посред зима се усети пролетно ухание. Същото изпитах и когато тръгна „Хоризонт за вас“, разказва Стефанов. Около модерното обедно предаване бързо се формира внушителна група от репортери, кореспонденти, музикални редактори, стажанти.
Ентусиазмът е голяма, а репортажите и темите извън клишетата на соцстилистиката.
Един ден по телефона се обажда мъж и съобщава, че е намерил изгубен бял кон.
Чавдар харесва новината, показва я на редакторите и прочита в ефира: „Днес времето е дъждовно, има разсеяни хора, забравят чадърите си. Но някой е забравил някъде дори бял кон. Прибран е, може да го потърсите на телефон…“.
На другата сутрин журналистът трябва да обяснява на летучката (социалистически термин за среща на журналистическия екип, на който се обсъжда предаването – б.р.) защо е съобщил такава новина. Някой „отгоре“ чул и звъннал на директора на радиото, за да се скара какви са тия бели коне. „А кон навремето струваше 1000 лева при 150 лева заплата. Всичко се размина“, разказва със смях Чавдар.
Той си спомня и как шегобиец изписва върху картата на света в новинарската стая как да отразяват различните държави: Израел – МНОГО ЛОШ, Египет – ДОБЪР, САЩ – ЛОШ, СССР – МНОГО ДОБЪР. Картата стои така години наред, до поредния ремонт.
Седмица след първото предаване на „12 плюс 3“ е приет прословутият Указ 56, даващ възможност на обикновените българи да регистрират фирми. „Като тема беше чудесна, но хора, които да говорят по нея, нямаше. Под заплаха от строго наказание караха партийни другари да коментират указа“, разказва Стефанов.
Събитията започват да се развиват стремително. Протестите на „Екогласност“ в градинката пред „Кристал“ от октомври 1989 г. Чавдар помни с това как на водещия в този ден на „12 плюс 3“ Йордан Лозанов за часове му побелява единият мустак от напрежение. Идва датата 10 ноември. „Бяхме в очакване на информация за освобождаването на Тодор Живков. „Отгоре“ ни инструктираха, че тази новини трябва да се прочете само, ако е получена от БТА, но агенцията се бавеше.“ Тогава Чавдар е дежурен на емисиите с новините до 18 часа. Времето минава. БТА пуска новината чак около 17.50 ч. „Екипът бе готов да прекъсне програмата, за да я съобщи, но наредиха тя да мине в емисията в 18 часа. Все още ме е много яд, като се сетя за онзи ден, защото минута преди това гледахме как CNN си прекъсна програмата, за да съобщи, че Тодор Живков е паднал“, връща лентата Стефанов. Той никога няма да забрави и ядрената авария в Чернобил на 26 април 1986 година.
Новинарите получават указание от шефовете да чакат по телекса от БТА информация за инцидент с АЕЦ
в СССР. „Имахме привилегията да следим западните медии, които вече бълваха информация, включително и за движещ се радиоактивен облак – разказва той. – Трудно приемахме, че това нещо може да се изсипе и над България – централата бе на поне 1000 километра. Колегите ни от западните страни даваха най-различни препоръки на специалисти как да се предпазят хората. А ние чакахме съобщението от БТА. То се появи с двудневно закъснение с източник ТАСС. Кратко и неясно. След време направих репортаж, в който събрах всичко възможно, излъчвано около ядрения ад.“
Информацията е свещена, коментарът е свободен. В общи линии така звучи заповедта на шефовете на радиото седмица след 10 ноември 1989 година. „Това правило прилагахме и към последвалата епопея с Кръглата маса. Събитията напираха през декември, с връщането на имената на турците и протестите пред парламента. Беше студено, покрай репортажите в ефир приканихме хората да занесат на площада горещ чай. Слушателските телефони загряха. Започнахме да търсим политици за коментар, използвахме всички ресурси да ги открием – но те просто се бяха скрили. Това е истината. Решихме да отворим телефона в ефир. И се започна буря.“
Втората година на „12 плюс 3“ е белязана от наплив от лидери от нароилите се партии.
„Политиците се отпуснаха, започнаха да говорят по-нормално и разбираемо. Кой ли не мина от тях през студиото на „12 плюс 3“ в началото.“ Един от най-настъпателните е Жорж Ганчев. „Точно преди изборите той се обажда тревожен, че в един от клубовете му станал пожар и настоява да го съобщи по радиото – спомня си събеседникът ми. – Казах му, че имаме криминална хроника и му даваме една минута да разкаже за пожара. Той поне беше стриктен и точно толкова говори.“
В спомените на журналиста има е една комична история, свързана с тоалетна. Случката е от началото на промените, когато в радиото идват много политици за участия в предаванията. „Тоалетната на етажа на програма „Хоризонт“ не приличаше на нищо и се излагахме пред външните хора. Един ден, след много молби да я стегнат, аз лично я запечатах с ленти уж от ХЕИ. Бях ги изрязал от някакви политически декларации. Политици и други гости се стискаха и бягаха по другите етажи. Скоро след това я ремонтираха.“
Радиото е в живота на Чавдар от най-ранното му детство. Майка му е секретарка на шефа на „Хоризонт“ Владимир Костов, а баща му преподавател по общовойскова тактика във Военната академия. „Често нямаше кой да ме гледа и майка ми е водеше в радиото. Спомням си мириса на циклостил във фоайето. Там се размножаваха текстове – разказва журналистът. – Спомням си библиотеката на БНР, откъдето взимах много хубави книги. Бях на 7–8 години, когато за някаква сценка им трябваше дете да озвучи робот. Въртях се там и така ми дадоха текста, прочетох го, много ми се зарадваха и ми купиха шоколад „Крава“. Стефанов си спомня началото на текста и ми го рецитира: „Аз съм роботът Роги…“.
Бъдещият журналист завършва бившата Първа мъжка гимназия
Приемат го във Факултета по журналистика в СУ „Свети Климент Охридски“. С голям респект казва, че като журналист го моделира проф. д-р Веселин Димитров – гуруто на всички водещи. Започва работа в БНР като репортер и новинар. От онези първи години в занаята си спомня гонитба с охрана в радиото. Тогава все още има говорители и новинарят Чавдар трябва да занесе подготвената емисия в студиото на говорителя да я изчете. Тръгва той по дългите коридори на БНР. Стига до студиото, но за да влезе, трябва да си покаже пропуска на милиционера, които стои на пост. Младият новинар обаче е забравил табелката си и моли да го пуснат. Милиционерът, който иначе го познава много добре, е непреклонен. Стефанов е в безизходица, емисията трябва да започне, а листовете с новините все още е в ръцете му. „Тогава му казах: Виж какво има там. Той се разсея, а аз хукнах към студиото и успях да предам листовете. На другия ден имаше разправия, но ми се размина“, смее се Стефанов.
Името на Чавдар Стефанов може да се свързва основно с „Хоризонт за вас“ и „12 плюс 3“, но той е сред издателите и основателите на списание „Свободно слово“, излизащо с подкрепата на Швейцарското национално радио и телевизия. Дълги години работи като кореспондент не само на БНР в Москва, но и на БНТ и БТА. Сътрудничи на много печатни медии. Работил е като зам. главен редактор в радио „Експрес“, бил е програмен директор на радио „Фокус“. Бил е и заместник главен редактор в „Международна информация“ на телевизия ТВ+. Тръгва си разочарован от тази медия и води дълга съдебна битка с нея, която печели.
Националното радио обаче е голямата му любов, но е медията, с която са свързани някои от най-кошмарните му сънища. Всъщност сънят е един и същ – прозорецът се отваря и листовете, от които трябва да чете новините, литват. „Това беше масовата психотравма за всички водещи“, уверява Чавдар. В кариерата му обаче този сън не се сбъдва.
10 години от живота на известния журналист минават в Москва.
По времето на социализма в бюрото там работят 22 души, но когато той заминава, всички съвместяват всичко. Той е и шофьор, и кореспондент, и организатор, но пък е носител на наградата за чуждестранен кореспондент в Русия през 2005 г. на руския „Медиасъюз“. С този период в кариерата му е свързана история с български шофьор. Човекът превозва лекарства за Новоросийск. Слиза от ферибота, идват митничарите. Както се разбира по-късно, униформените очакват от шофьора да им даде като рушвет кашонче с лекарства. Той обаче не го прави, тъй като до този момент е пътувал само в Западна Европа и е свикнал на други порядки. Митничарите започват да претърсват кабината му и намират блистери с лекарства срещу морска болест, които съдържат фенобарбитал. Българинът е арестуван, идва прокурор, започва следствие. В Новоросийск е командирован български дипломат. Чавдар Стефанов минава случайно покрай генералното консулство на България в Москва и научава тази неприятна история. Тръгва си, но си спомня, че е купувал успокоителни лекарства от близка да кореспондентския пункт аптека. Отива и взима подобно лекарство. Чете упътването и вижда, че съдържа фенобарбитал. Връща се при българския консул с решение за случая. Оказва се, че в руското лекарство има много повече фенобарбитал, отколкото в българското. Така проблемът е решен, а шофьорът, който го очаквал 7 години затвор, е освободен.
„Още преди „перестройката“ констатирах, че с новините и предаванията на „Хоризонт“ сме на светлинни години пред съветските колеги от радио „Маяк“. Но съветският пример трябваше да се използва, а и понякога бе полезен.“ Тъй като музиката в предаването „Хоризонт за вас“ включва и западни изпълнения, Чавдар Стефанов
си спомня как се преборват да пускат Хулио Иглесиас.
Шефката на музикалната редакция, която вече е „наказвала“ слушатели с лишаване от английски песни, прочита някъде, че певецът Иглесиас е фашист и го забранява да звучи в ефира. „Само че ние го пуснахме. Представете си изненадата ѝ, когато показахме източника – съветското музикално списание „Кругозор“, продавано в България и купено от вестникарска будка. „Щом съветските другари така се решили…“, промърморва тя.
Питам известния радиоводещ дали някое от децата му е наследило професията им. Чавдар Стефанов има син Владимир и дъщеря Мартина. И двамата обаче са тръгнали по свой път, различен от журналистиката. В края на обяда, през който със събеседника ми повече говорехме, отколкото опитвахме ястията, известният журналист не пропуска да каже, че в през годините БНР е ориентир за чистия български език. А дали сега е така, само радиото може да каже.
МЕНЮ
„Бирария Дондуковъ“, бул. „Дондуков“ 14
Овчарска салата – 14,50 лева
Виенски шницел – 25 лева
Ущипци с гарнитура – 17,90 лева
Две чаши бяло вино – 13,20 лева
ОБЩО – 70,60 лева
Петя Бахарова