САЩ планират да създадат свои военни бази в района на Черно море и това грижливо се крие от повечето български медии, които избягват темата. Проектозакон S804, наричан още „Закон за сигурността в Черно море от 2023 г.“ е внесен в Американския конгрес през март. Той предвижда Черно море да стане зона на стратегическите интереси на Щатите. На всичкото отгоре проектозаконът вече е публикуван в сайта на Конгреса, а в момента се разглежда от комисията по външни отношения и предстои да бъде одобрен от Камарата на представителите и Сената. В документа се посочва, че е необходимо да се увеличат усилията за предотвратяване на разпространението на по-нататъшен въоръжен конфликт в Европа чрез признаването на Черноморския регион като „арена на руска агресия“.
Екип на „Филтър“
Предвижда се също ротационно присъствие на страните от НАТО в Черно море, приоритизиране на системите за наблюдаване и разузнаване на операциите на Русия в Черноморския регион, както и укрепване на икономическите връзки между САЩ и държавите от региона. Отбелязва се подкрепата за инициативата „Три морета“.
Разбира се, че всичко, което се подготвя, е опаковано под предлог, че САЩ и техните съюзници трябва да противодействат на териториалните претенции на Русия към Кримския полуостров. За целта сега се обсъжда възможността за създаване на съвместен многонационален тризвезден щаб в Черно море, който да отговаря за обучението и координирането на всички военни действия на съюзниците и партньорите на САЩ в региона.
„Крайбрежните държави на Черно море са критично важни за противодействието на руската агресия и допринасят за колективната сигурност на НАТО“, посочват вносителите. Обърнато е специално внимание на продоволствената сигурност, произтичаща от прекъсването на черноморските и азовските пристанища на Украйна, което има критични последици за националната сигурност на САЩ и техните съюзници.
Стратегията на Вашингтон включва също така укрепване на „демократичната устойчивост и засилване на инвестициите в черноморските държави“, предотвратяване на корупцията и ускоряване на напредъка им в евроатлантическата общност.
Вижда се нужда от нова стратегия за подкрепяните от САЩ медии срещу „зловредното руско влияние“, посочват вносителите. Изрично е уточнено, че терминът „черноморски държави“ означава Турция, Румъния, България, Молдова, Украйна и Грузия.
Новите американски попълзновения към Черно море се посрещат противоречиво у нас, като преобладаващи са противниците на пълното военизиране на морската ни зона. В същото време официалната позиция на страната ни, изразена от правителството, е пълна подкрепа. Още на 3 юли новоизлюпеният министър на отбраната Тодор Тагарев проведе среща с военните ни аташета, на която присъстваха премиерът Николай Денков и ръководителят на военното разузнаване бригаден генерал Венелин Венев.
Тагарев недвусмислено заяви, че независимо от Конвенцията от Монтрьо България трябвало да осигури възможност нашите съюзници да ни помагат за сигурността в Черноморския регион с разузнаване и „средства за кинетично въздействие“. Нещо повече – той наблегна, че трябвало да подготвим такива условия, щото нашите съюзници от САЩ да могат да разгърнат „бази с предно базиране“, или казано иначе – военноморски бази. Новината се прие със смесени чувства от военните ни експерти. Някои от тях припомниха, че през 2015 г., докато течаха заседанията на Комитета на НАТО, беше поставен много ясно въпросът, че Русия много често блокира търговията в Черноморския регион с учения и маневри и застрашава всички търговски кораби, които превозват стоки, товари и хора.
Когато премиерът Бойко Борисов беше във Вашингтон, първото нещо, което поиска президентът Тръмп, беше създаването на такъв координационен център в акваторията на Черно море. Така че идеята не е нова, но тя се активизира след войната между Русия и Украйна.
Колкото до Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., тя се приема вече като твърде остаряла и блокира пребиваването на кораби от държави извън района в морето за повече от 21 дни. Вече има предложения това да се преосмисли. Преди година се обсъждаше много сериозно тази конвенция да отпадне и да се приеме ново споразумение, което да гарантира по-голямо спокойствие и сигурност в акваторията на Черно море с оглед новите обстоятелства.
Против изграждането на американски военни бази са повечето българи, но крайно отрицателно към идеята са настроени хората от туристическия бранш. Всяко дрънкане на оръжия гони туристите.
Кои са вносителите на S804
Много важният за България законопроект с интересното име „Закон за сигурността в Черно море“ беше приет в Американския сенат на 15.03.2023 г. Негов вносител е сенатор Синтия Джийн Шайхин от Демократичната партия. Коя всъщност е въпросната дама? От 1997 до 2003 г. е 78-ият губернатор на щата Ню Хемпшир, като става първата жена, избрана на този пост в историята на щата, първата жена, избрана за сенатор от Ню Хемпшир, и първата жена, избрана за двата поста. Член е на Сената от 2009 г.
Нейни съвносители на „Черноморския законопроект“ са Мит Ромни (републиканец), Том Тилис (републиканец), Дик Дърбин (демократ), Роджър Уикър (републиканец), Бен Кардън (демократ), Ангъс Кинг (независим, бивш член на Демократичната партия), Ейми Клобушар (демократ) и Джон Корнин (републиканец). Законопроектът е прочетен два пъти пред Сената и е предложен на Комисията по външни отношения. Силно впечатление прави единомислието, което демонстрират в залата републиканци и демократи.
На наша територия не са разполагани съветски войски
Присъствието на чужди военни бази у нас е било винаги свързано с Русия и по-късно със СССР. Още след Освобождението през 1878 г. руски окупационни войски са разквартирувани в българските предели. След 9 септември 1944 г. частите на Трети украински фронт на маршал Толбухин минават през България, а отделни подразделения на Червената армия остават тук чак до 1948 година
След края на Втората световна война започва противопоставянето Изток – Запад, даден е ход на така наречената Студена война. Под крилото на САЩ западните държави си правят Североатлантически пакт, а под това на СССР целият социалистически блок влиза в Организацията на Варшавския договор.
Неведнъж е изтъквано, че България е най-верният съюзник на Съветския съюз. Тя наистина има водеща роля в Източния блок. Българските управляващи, начело с Тодор Живков, подкрепят военната намеса в Унгария след избухналото там въстание през 1956 г. Нещо повече, българите, заедно с румънците, дори предлагат свои войски, които да се включат в операцията срещу разбунтувалите се унгарци и в подкрепа на съветската армия. Никита Хрушчов обаче отказва. Съветските танкове по улиците на Будапеща дават нагледен урок какво може да се случи на всяка държава, ако кривне от правилния път.
Заради демонстрираната от нас лоялност получаваме съветска помощ за модернизацията на нашата армия и сигурна защита от външен въоръжен конфликт. Просъветската позиция на България е достатъчна гаранция за стабилността й като съюзник на СССР, затова на наша територия не са разполагани съветски войски, каквато е практиката в други страни от Източния блок. Например в ГДР са вкарани съветски части като окупационни, а като съюзни в рамките на Варшавския договор има такива в Полша и Унгария. В Чехословакия те присъстват след 1968 г. – по силата на специален двустранен договор. Плътното ни обвързване със СССР в двуполюсния модел на света ни носи икономическа изгода, но ни спечелва и съмнителната слава на най-верен съветски сателит. Това се отразява и на отношенията ни със западните държави. След 1948 г. те на практика са преустановени. Чак през 1955 г. Женевската среща на държавните ръководители на СССР, САЩ, Великобритания и Франция намалява напрежението. На ХХ конгрес на КПСС през февруари 1956 г. е оповестена линията на „мирно съвместно съществуване“.
Тодор Живков – радетел за възстановяване на връзките с Вашингтон
Така на 24 март 1959 година се стига до официалното възстановяване на дипломатическите ни отношения със САЩ
През септември 1953 г. нашето правителство предприема стъпки за възстановяване отношенията със САЩ. Опитваме се да влезем в ООН, а това без подкрепата на Америка няма как да стане. Според държавния секретар Джон Дълес в края на същата тази 1953 г. в Държавния департамент има положителна нагласа за уреждането на проблема, но то е отложено поради „силно отрицателното отношение на много конгресмени и сенатори“. Анализите на ЦРУ от 1953 и 1954 г. показват, че САЩ не очакват промени в Източна Европа и дори констатират тенденция на вътрешно консолидиране там. През септември 1957 г. е направена поредната стъпка към възстановяване на дипломатическите отношения между двете страни. В интервю за в. „Ню Йорк Таймс“ Тодор Живков заявява, че България неведнъж е изразявала желание в тази насока и няма „абсолютно никакви причини и смисъл да продължава сегашното с нищо неоправдано състояние“.
Чак на 24 март 1959 г. обаче се стига до официално възстановяване на дипломатическите ни отношения.
Тази стъпка на САЩ се вписва в тяхното променящо се отношение към Източна Европа. През 1958–1959 г. те отчитат, че „в момента сателитите са по-отворени за западно влияние от когато и да било след 1948 г. благодарение на нарастващите търговски контакти между Изтока и Запада“.
След тези анализи ударението постепенно се пренася от „сдържането“ на комунизма с военни заплахи и сила върху икономическото противопоставяне и пропагандата чрез политиката на „прехвърляне на мостове“ в икономиката и културата.
В началото на 60-те години отношенията между България и САЩ не претърпяват особено развитие. На 25 август 1960 г. Политбюро на БКП приема конкретни мерки за разширяване на отношенията: издигане на легациите в ранг на посолства, сключване на консулска конвенция, уреждане на финансовите въпроси, научно-технически обмен… През ноември 1966 г. дипломатическата мисия е издигната в ранг на посолство, а Политбюро приема допълнителни действия за активизиране на двустранните отношения. Военната интервенция на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г. обаче връща резервираността и хладината в отношенията ни със САЩ.
Едва в средата на 70-те години духът от Хелзинки позволява постепенно да се нормализират и българо-американските отношения. Между 1975 и 1980 г. е подписана консулска конвенция, спогодби за обмен в областта на културата и образованието, за научно-техническо сътрудничество, за такова в селското стопанство. През есента на 1974 г. за няколко години е прекратено заглушаването на радиостанция „Гласът на Америка“.
През 80-те години настъпва ново замразяване в отношенията. Причина за това става атентатът срещу папа Йоан Павел Втори през май 1981 г. и провъзгласената именно от американска страна т.нар. „българска следа“. Към България се отправят обвинения в държавен тероризъм, наркотрафик и търговия с оръжие. Вашингтон преустановява търговските контакти и дори обсъжда възможността за прекратяване на дипломатическите отношения. Влошаването е част от новото засилване на напрежението между Изтока и Запада след съветската интервенция в Афганистан. Допълнителни проблеми създава и смяната на имената на българските турци и т.нар. „възродителен процес“ от средата на 80-те години нататък.
НАТО и САЩ имат 4 бази в България
Още през 2006 г. София и Вашингтон се договарят да си сътрудничат в сферата на отбраната. Тогава Пентагонът получава авиобазите „Безмер“ (Ямбол) и „Граф Игнатиево“ (Пловдив).
Най-голямата придобивка на американците е полигонът „Ново село“ (близо до Сливен). Тогавашното правителство увери, че временното разполагане на американски войски на територията на страната не само ще укрепи сигурността на България, но и ще повлияе значително на развитието на националните й въоръжени сили и икономика. Медиите в онези дни пишат, че като част от съвместните военни учения се повишава качеството на подготовката на българската армия, появяват се допълнителни възможности за превъоръжаване на българските военни части и привеждането им към стандартите на НАТО, както и за привличане на американски средства за модернизиране на родната военна инфраструктура.
В крайна сметка Пентагонът е инвестирал почти 60 млн. долара само в развитието на полигона „Ново село“. Веднага след преизбирането си президентът Барак Обама привиква цялото българско ръководство във Вашингтон в началото на декември 2012 г., в това число премиера Бойко Борисов, външния министър Николай Младенов, министъра на отбраната Аню Ангелов и вътрешния министър Цветан Цветанов.
Според споразумението не повече от 2500 американски военнослужещи ще бъдат разположени в съвместните военни съоръжения. Повечето тренировъчни ротации ще са с малък брой и ще бъдат с кратка продължителност. По време на такава ротация може да има кратки периоди, в които в България има две групи от 2500 войници наведнъж. Войниците няма да взимат членове на семействата си със себе си.
В същото време всички военноморски бази са достъпни за членовете на НАТО, в това число на американските военноморски сили, разкриват пред „Филтър“ експерти. Редовно във Варна и Бургас са наблюдавани кораби на страни, членки на НАТО, както и американски.
„Росенец“ е мястото, което е използвано по времето на социализма от България и СССР за наблюдение на корабоплаването в Черно море. С огромна степен на вероятност с оглед на последните събития около „Росенец“ може да се предположи, че ще се използва по това предназначение, но от сегашните ни съюзници. Вероятно ще бъде възстановена и базата на Маслен нос.
Новите щатски бази
Те са създадени след Споразумението за сътрудничество в отбраната между Вашингтон и София
– Авиобаза „Безмер“, област Ямбол
– „Ново село“, област Сливен
– Логистичен център „Айтос“, област Бургас
– Авиобаза „Граф Игнатиево“, област Пловдив
Европа е дом за 60 000 американски войници
33 900 американски войници са разквартирувани в Германия, което я прави на-голямата база в Европа. Следва Италия с 12 300 и Великобритания с 9300. Въпреки това броят на американските войски, разположени в Германия, е намалял повече от половина само в периода между 2006 и 2020 г. От 72 400 той се е свил до 33 900.
Румъния също може да се похвали със силно американско военно присъствие – 3000 служители в няколко военни бази.
В Турция броят на американските военнослужещи е близо 1750 души. Радарната станция Kürecik е единствената инсталация на американската армия в Турция и те често си партнират с военновъздушните и военноморските сили на САЩ. Основната му мисия е свързана с прихващане и отбрана на ракети, като целта е да предпази Америка и съюзниците й от ракетни и ядрени заплахи.
