Гергьовден е един от най-тържествените и обичани български празници, в който се преплитат църковна каноничност, държавност и древни народни традиции. На 6 май православната църква почита Свети Георги Победоносец, а държавата чества Деня на храбростта и празник на Българската армия – традиция, поставена още през 1880 г. от княз Александър I Батенберг.
Гергьовден е сред личните празници с най-много именици в страната. Георги, Гергана, Габриела и техните производни образуват огромна общност, като по масовост празникът отстъпва единствено на Ивановден, Стефановден и Цветница. На практика почти няма български дом, който да не празнува на този ден – било заради именик, професионална връзка с армията и животновъдството, или просто заради споделената радост около трапезата.
Народната памет пази вярването, че на Гергьовден всяка капка дъжд и сутрешната роса са чиста благодат.
Традицията повелява жените да ходят боси в утринната роса за здраве, а в Южна България се практикува ритуално къпане в реките.
Смята се, че събраните в ранната утрин билки имат същата целебна мощ, каквато притежават и тези на Еньовден.
Тъй като Свети Георги е покровител на стадата, агнешкото месо е задължителен елемент от празника.
В миналото се е избирало първото мъжко бяло агне, родено през годината. То се е украсявало с венец и свещ, а след изпичането му на шиш се е носело в църквата за освещаване.
Днес на масата традиционно присъстват пълнена агнешка плешка, курбан за здраве и богата дроб-сарма. Важно място заемат и млечните продукти – пресно сирене, кисело мляко и кашкавал, символ на труда на овчарите.
Въпреки че светът се променя, много от обичаите са живи и до днес. Овчарите все още изкарват стадата на първа паша със зелена пръчка, вярвайки, че това ще донесе „берекет“. В някои райони се пази и традицията първото червено яйце от Великден да се занася в оборите, за да се гарантира здравето на животните.
Гергьовден остава денят, в който се молим за плодовита година, почитаме смелостта на воините си и се събираме около трапезата, за да усетим силата на корените си.