9.9 C
София
сряда, 28 февруари 2024 г.

- Реклама -

spot_imgspot_imgspot_imgspot_img

Честит рожден ден, Фейсбук! 20 години влияние

На 4 февруари преди 20 години тогава 20-годишният програмист Марк Зукърбърг създава в студентската си квартира в Харвард уебсайт, улесняващ комуникацията между студентите, който се превръща във Фейсбук.

Днес Зукърбърг е един от най-богатите хора на планетата и все още държи кормилото на социалната мрежа гигант, която промени човешкото общуване и интернета завинаги. Въпреки че идеята му не е била революционна – такива услуги преди това са предоставяли Myspace и Friendster, само за няколко месеца сайтът се разраства до всички университети от Бръшляновата лига, след което и сред всички останали в САЩ. През 2006 г., когато става достъпен за широката общественост, вече има 10 милиона потребители, а днес са над 3 милиарда

С течение на времето Фейсбук се промени и стана неразделна част от политическия свят и споделянето на информация и мнения. Социалната мрежа се явява „двигател“ на вълненията на социума. Имаше роли в революции, конфликти и скандали. Един от тях е свързан именно с появата на Фейсбук. Става въпрос за конспирация, че правителството цели масов шпионаж на населението. Всичко започва през 1997 г., когато колега на Гордън Бел – един от архитектите на интернет, иска разрешението му да запази книгите и научните му публикации, свързани с компютърните системи, като ги сканира и качи в интернет. И това дава на Бел идея: „Казах: и защо да не пробваме да видим какво ще е да сканираме всичко в живота и да го качим онлайн?“ Представил е идеята си на „Майкрософт“ и е наел асистент. „И започнахме да сканираме, да сканираме всичко.“ Имейли, срещи, посетени уебсайтове… Гордън дори носел камера на врата си, която през определено време правела снимки, и GPS устройство, което следяло местоположението му. През 2002 г. Гордън и екипът му публикуват първата си научна разработка за изследванията си. Практиката се описва като lifelogging или „записване на живота“. Малко след това интерес проявява Агенцията за научноизследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) към Министерство на отбраната на Съединените щати, която се занимава с развитието на новите, и често тайни, технологии в американската армия. През 2003 г. тя иска разрешения за програма за изучаване на възможностите и приложението на този нов начин за събиране, съхраняване и организиране на спомени. Изследователите в ДАРПА вярват, че цялата съвкупност от данни, събрана чрез „записване на живота“ може да бъде подадена на модели с изкуствен интелект, които да предвиждат вземането на решения от хората. Тези идеи се разчуват и предизвикват недоволството на законодатели и организациите, защитаващи гражданските свободи. Въпреки че създателят й категорично твърди, че тя няма нищо общо с шпионажа, програмата на ДАРПА за записване на живота е закрита на 4 февруари 2004 г. – същият ден, в който се „ражда“ Фейсбук.

„Това е онлайн директория, в която се вписваш, правиш профил за себе си като отговаряш на няколко въпроса и споделяш каквото искаш – телефонен номер например, името ти, което ще се изписва в сайта, интереси, книги и филми, които харесваш“, обяснява тогава Зукърбърг. Тук трябва да се отбележи, че никога и никъде не се е появявало доказателство, че ДАРПА има нещо общо със създаването на Фейсбук. Компютърният учен и бивш изследовател в ДАРПА Нютън Лий казва само, че Фейсбук е незаменим инструмент за органите на реда и разузнавателните агенции: „Всяка законна организация, като ФБР например, може да сглоби целия ви живот.“

Фейсбук претърпява трансформации, а с него – и обществата по света и дори разбиранията и емоциите на хората. Първата голяма промяна е през 2006 г. с въвеждането на дневника на дейностите, който позволява да виждате какво публикуват приятелите ви, какви събития посещават и т.н. В началото това въобще не се приема добре. Ето какво си спомня Данагал Йънг, професор в университета в Делауеър: „Влязох в стаята, студентите се бяха събрали на групи и бяха притеснени. Попитах ги какво става, а те разказаха, че вече могат да споделят поведението си онлайн във Фейсбук със всички, с които са свързани, и го описаха като странно и плашещо. Фейсбук експериментираше с тяхната готовност да се разкриват онлайн и всеки път те се адаптираха.“

По същото време Маркус Хоталинг – директор на Център за консултиране в Юниън Колидж в Ню Йорк и председател на Асоциацията на университетските и колежански директори на консултантски центрове, започнал да чува оплаквания от студенти: „Еди-какво-си стана и не бях поканен“ или „видях, че приятелят, който каза, че е зает тази седмица и няма да може да се видим, е бил на купон“.

През 2009 г. Фейсбук въведе вероятно най-пристрастяващият си елемент – бутонът „харесвай“. Ричард Шадик, директор на консултантски център към университета „Пейс“ в Ню Йорк: „С появяването на „икономиката на харесванията“, според много хора, нещата отидоха към по-зле, тъй като студентите искаха все повече харесвания, те бяха като валута, изразяваща колко си популярен.“

Фейсбук добива и нова роля – той вече е място, където се оформят мнения по политически въпроси. В сайта вече се показва не единствено съдържание, генерирано от приятелите, и се цели то да е провокиращо, за да предизвика реакции и коментари, и оттам – повече популярност. Това констатира Джеф Хоруиц, репортер с ресор технологии за „Уолстрийт Джърнъл“ и автор на книгата „Счупен код: Фейсбук отвътре и битката за разкриването на опасните тайни“, след президентските избори в САЩ през 2016 г.: „Съсредоточаваме се върху въпроси като какви правила трябва да изработи Фейсбук, трябва ли определено съдържание да бъде свалено, вместо да погледнем другата страна на въпроса, която е какво съдържание разпространява Фейсбук, какво се печели от него и на чии интереси служи системата, по която работи компанията.“

От Фейсбук припомнят, че потребителите имат възможност да се откажат от задвижвания от алгоритъм канал с публикации, като изберат опцията за хронологичен ред и твърдят, че свалят бързо спам постове, публикации, които подвеждат хората да кликват, харесват или коментират и такива, които проверители на факти са маркирали като дезинформация. През 2016 г. компанията попадна в центъра на вниманието поради подозрения, че може да е повлияла на резултата от американските избори за президент поради неправомерно използване на данните на потребителите – както се случи и две години по-рано – през 2014 г. със скандала около консултантската компания „Кеймбридж Аналитика” и гласуването за Брекзит във Великобритания. През април 2018 г. Зукърбърг даде показания пред американския конгрес:„Ясно е, че не направихме достатъчно, за да предотвратим използването на тези инструменти с лоши намерения. Това се отнася за фалшивите новини, чуждестранна намеса в изборите и език на омразата, както и за разработчици и защита на данните. Не взехме предвид мащаба на нашата отговорност и това беше голяма грешка.“ Няколко месеца по-късно, Фейсбук публикува архив на политическите реклами след 2018 г., който е активен в американската версия на платформата и показа, че тогавашният президент Доналд Тръмп е бил най-големият политически рекламодател в нея.

Повечето хора приемат, че Фейсбук, въпреки всичко, е добро място за общуване с други хора, за откриване на общности по интереси и улеснява създаването на приятелства, дори на големи разстояния. Такъв е случаят с англичанката Пип Калистан, която бива диагностицирана с рядък вид рак. Чувствайки се обезверена и сама, тя създава група за заболяването си във Фейсбук: „Бях гневна, че нямах с кого да споделя, някого, който наистина да разбере как се чувствам с този вид рак. Бях единствен член в продължение на половин година. И тогава се присъедини една млада дама от Америка и се заговорихме.“ Групата се разраства още повече, към нея се присъединява и американският патолог Джаред Гарднер: „Въпреки всички негативи, които Фейсбук и другите социални мрежи поемат заради отрицателните им страни, те всъщност носят много позитиви на хората. Случиха ми се прекрасни неща заради социалните мрежи. Животът ми се обогати, когато опознах Пип и други хора като нея, които никога нямаше да срещна, ако не беше Фейсбук.“

Фейсбук промени начина по който се свързваме един с друг, как се сприятеляваме, как говорим за важните теми, с негова помощ се създадоха и продължават да се създават мини-общности, в които хората търсят единомислие и подкрепа.

Източник: БНР

Последни новини

- Реклама -