Масовата истерия от безпрецедентната ковид пандемия роди слуховете, че заедно с ваксините в човешкия организъм се вкарват чипове за проследяване на мисли и локация. Разбира се, че тези повсеместно разпространени внушения се оказаха поредната страница от теорията на конспирацията, захранваща любопитството на малки и големи. През това време науката, която по-малко се влияе от емоции, продължи своя поход и през миналата година извади на показ изкуствения интелект, вероятно да покаже, че изобщо не сме най-умните под слънцето. Според последната новина пък човешкият мозък вече е свързан с компютър и мислите директно могат да преминават в машината, а вероятно и обратно.
На 30 януари милиардерът Илон Мъск съобщи, че неговата компания Neuralink е успяла да имплантира един от своите безжични чипове в главата на човек. След процедурата е открита „обещаваща“ мозъчна активност и пациентът се възстановява добре, допълни той в собствената си платформа X, която е бившият Twitter. Крайната цел е да свърже мозъка с компютри, за да помогне за справяне със сложни неврологични състояния.
На практика устройството с размер на монета се имплантира в черепа с ултратънки проводници, които влизат в тъканта и развиват интерфейс мозък-компютър (BCI). После дискът ще регистрира мозъчната активност и ще я изпрати до устройство, например смартфон, чрез обща Bluetooth връзка. Първият продукт, наречен Telepathy, ще позволи на хората да контролират своите телефони или компютри само с мисълта си. Всяко безжично устройство съдържа чип и масиви от електроди от повече от 1000 супертънки, гъвкави проводници, които са проектирани така, че да могат да регистрират мисли. „Представете си, че Стивън Хокинг може да комуникира по-бързо от машинописка. Това е целта“ – така Мъск онагледи продукта.
През май 2023 година администрацията по храните и лекарствата на САЩ позволи на Neuralink да провежда проучвания върху хора и първото инсталирано устройство е част от клиничното изпитване. Това даде зелена светлина за началото на шестгодишното проучване, по време на което робот се използва за хирургично поставяне на 64 гъвкави нишки, по-тънки от човешки косъм, върху част от мозъка, която контролира „намерението за движение“. Първите потребители ще бъдат тези, които не могат да използват крайниците си.
Тестовете ще покажат как работи устройството при хора с увреждане на гръбначния мозък или амиотрофична латерална склероза. Идеята е да се прихванат нервните сигнали на мозъка, за да се движат крайниците, след което тези сигнали да бъдат препредадени другаде в тялото, така че пациентът да може отново да се движи. Това е радикална научна фантастика по стандартите на днешните компютърни технологии.
„Илон Мъск не е пионер в тази област. До момента има около 50 пациенти, имплантирани с различни видове електроди. Първите имплантации на корови електроди датират още от 2004 г.“, разказа пред „Филтър“ доц. Димитър Проданов, който работи в ИИКТ и в Центъра по наноелектроника Imec в Льовен (Белгия), водещ в областта на наноелектрониката и цифровите технологии в света.
Д-р Проданов е медик и информатик. Започва научната си кариера в Нидерландия в докторантска изследователска мрежа по невропортезиране и рехабилитация. Като постдокторант става стипендиант на Международната организация за изследване на мозъка (IBRO), провежда изследвания в областта на невронауките в белгийски университети, а от 2008 г. е на научна работа в Interuniversity Microelectronics Centre – IMEC, където изследва дълбокомозъчна стимулация и записи с висока плътност от мозъка. Асоцииран изследовател е в института Neuroelectronics Research Flanders. От 2023 година ръководи проект VIBraTE на ЕК, финансиран с над 2 млн. евро, по който заедно с екип от Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) на БАН ще изследва взаимодействието на мозъка с имплантирани електроди.
Идеята за симбиоза мозък – изкуствен интелект
Последното съобщение на Илон Мъск не изненада невролозите. Още през 2016 година, когато основа компанията, милиардерът заяви, че целта е свързване на човешки мозъци с изкуствен интелект. По-непосредствени цели са невронните клавиатури и другите устройства, които хората с парализа вече използват, за да работят с компютри. Тогава той лансира идеята за изпращане на съобщения директно до ума на друг човек, а крайната му цел е „пълен интерфейс мозък-машина, където можем да постигнем нещо като симбиоза с изкуствения интелект.
„Колкото до техниката, тук няма нищо ново, поне не все още, коментира Анил Сет, професор по когнитивни и компютърни невронауки в университета в Съсекс. И обясни, че други групи разработват мозъчни импланти от десетилетия и са демонстрирали много по-впечатляващи резултати от предварителното съобщение на Мъск. Нали никой не иска „бързо непланирано разглобяване “ да се случи в собствената му глава, риторично попита ученият, намеквайки за експлозиите, подобна на тази, която унищожи ракетата SpaceX Starship през 2023 г.
Засега няма потвърждение, че процесът е започнал, освен туита на Мъск. Основният източник на публична информация за процеса е учебна брошура, която приканва хората да участват в него. Но липсват подробности, като например къде се извършват имплантациите и точните резултати, които изпитването ще оцени, казва Тим Денисън, невроинженер в Оксфордския университет, Обединеното кралство.
Засега липсват сигурни гаранции за безопасност
Изследователите в областта на невротехнологиите са предпазливо развълнувани от изследването на Neuralink върху хора. „Това, което се надявам да видя, са доказателства за безопасност. И че методът е ефективен при измерване на мозъчните сигнали, най-важното, дългосрочно“, казва Мариска Ванстеенсел, невролог в Университетския медицински център Утрехт в Холандия и президент на международното BCI общество.
До този момент изпитването не е регистрирано в ClinicalTrials.gov, онлайн хранилище на Националния здравен институт на САЩ, а много университети изискват от изследователите да регистрират теста и неговия протокол именно там, преди участниците в изследването да бъдат записани. Освен това уважаваните медицински списания поставят подобна регистрация като условие за публикуване на резултатите.
Не бива да се пренебрегват и съмненията на хората. Телепатията звучи любопитно, но няма как да се пренебрегне фактът, че имплантът Neuralink замества част от черепа и поставянето му ще бъде много по-важно от работата на зъболекар, който пробива устната кухина.
Neuralink тества своя чип върху маймуни и прасета. Компанията показа няколко маймуни, които „играят“ базови видеоигри или движат курсора на екрана. Има информации, че при тестовете обаче са се появили инфекции и проблеми с разхлабване на винтовете за закрепване на имплантите. При някои животни е имало парализа, гърчове и подуване на мозъка.
Методите на компанията предизвикаха федерални разследвания по сигнали за защитници на животни, а също за транспортиране на опасни материали. През юли 2023 г. от Министерството на земеделието на САЩ съобщиха, че не са открили нарушения на правилата при изследване на животни във фирмата.
Експертите очакват безопасността да бъде от първостепенно значение на този етап.
Това включва наблюдение на незабавното въздействие на устройството – без инсулти, без кървене, без увреждане на васкулатурата, а също и за евентуални инфекции, за да се провери дали имплантираното устройство остава безопасно. В брошурата за изследване на Neuralink се казва, че доброволците ще бъдат проследявани в продължение на пет години.
Освен това не е ясно дали качеството на откритите невронни сигнали се влошава с времето, което е често срещано при съществуващите устройства. Как работи безжична система, която може да се използва в нелабораторни условия. Визията на Мъск за имплантите поражда опасения за поверителността и наблюдението. Налични са оскъдни подробности за способността на потребителите да запазят контрола върху личните си данни и невронната активност.
Прозрачността е важна и за хората, на които BCI са предназначени да помогнат. Иън Бъркхарт е парализиран, след като чупи врата си при гмуркане, и прекарва 7,5 години с имплант на Blackrock в мозъка си. Той е развълнуван от това, което Neuralink може да постигне. Но смята, че биха могли да се справят много по-добре с информацията, която пускат, вместо всички да спекулират с нея. Това е особено важно за пациентите, които толкова нетърпеливо чакат този вид технология, за да подобрят живота си.
Доц. Димитър Проданов: Не очаквам през импланта да се четат мисли
– Доцент Проданов, какво означава новината, че компания на милиардера Илон Мъск вече имплантира чип в мозъка на човек?
– Това е безспорно голям успех за медицината. Най-значителното достижение е напълно роботизирания характер на имплантацията на електродите. Илон Мъск не е пионер в тази област. До момента има около 50 пациенти, имплантирани с различни видове електроди. Първите имплантации на корови електроди датират още от 2004 г. Бяха разработени от фирмата Cyberkinetics в САЩ. Бяха имплантирали един парализиран пациент, който можеше да съставя думи през компютърно-мозъчния интерфейс. Така че става въпрос за еволюция в тази област.
– Какви ползи за човечеството ще донесе тази технология и какви вреди може да предизвика?
– Има два вида ползи – едната е за невропротезирането при пациенти с гръбначно-мозъчни травми, която е по-реална. Освен това може да се постигне „подобряване“ или невроаугментацията, където се цели увеличаване на способностите на здрави хора. А вредите са свързани с ползите – например ако такава протеза се „хакне“, това ще позволи злоупотреба с биологичните данни на човека и контрол над съответните свързани устройства.
– Какво представляват чиповете, които се имплантират, и как си взаимодействат с човешкия мозък?
– Чипове не се имплантират в мозъка, електроди се имплантират. Чиповете са изнесени на повърхността на скалпа или пък са даже по-далеч от тялото. Системите на Cyberkinetics имаха кабели. В момента има няколко вида безжични протези – например тези на Neuralink.
Мозъчните импланти са най-различни. Някои са базирани на гъвкав субстрат, който се поставя върху дурата – една от обвивките на мозъка. Това са тип електрокортикографи. Други проникват в кората и се състоят от монолитни електроди. Такъв модел беше първата имплантация. Системата на Neuralink има множество гъвкави електроди, които се имплантират от робот с голяма прецизност. Трета фирма, Synchron, поставя импланти през стентове в големите вени и синуси на мозъка. Това е много интересен подход и алтернатива на големите електроди при дълбокомозъчната стимулация.
– В обществото битува схващането, че от години се правят опити за „чипиране“ на хората с цел тяхното подчиняване. Още по време на ковид пандемията и при появата на ваксините се разпространяваха подобни слухове.
– По-икономично е хората да се подчиняват посредством средствата за масова информация. Дори най-напредналият имплант има нисък капацитет за запис. Образно казано, мозъкът трябва да се надупчи като игленик, за да се записва нещо по-сложно. Интерфейсите се учат да разчитат прости сигнали – например за контрол на курсор върху екран, показалец за изписване на букви, роботизирана ръка с малко степени на свобода.
– Трябва ли законодателно да бъдат уредени проучвания от подобен характер?
– Медицинската страна на въпроса е уредена, но тази, която е свързана с данните, може би ще трябва да се доработва. В Европа данните се защитават от GDPR.
– Казват, че човешкият мозък е една непроучена вселена, докъде ще стигнат изследванията през следващите 10 години, примерно?
– Ще се развият нови технологии – стентовите системи са доста интересни като подход. Очаквам други пробиви при роботизираната хирургия, по-интелигентни и роботизирани протези. Не очаквам четене на мисли през имплант.
Маргарита ДИМИТРОВА
