Търсенето на електроенергия се увеличава и все повече страни се опитват да преминат към „зелена“ енергия. Но не винаги има достатъчно вятър или достатъчно слънце и технологията за дългосрочно съхранение на възобновяема енергия се нуждае от значително подобрение.
Затова учени и компании в областта търсят решения на дъното на океаните, пише CNN. Група европейски предприемачи планира да изгради най-голямата подводна енергийна връзка в света, свързваща Европа със Северна Америка с три чифта кабели за високо напрежение. Кабелите ще се простират на повече от 3200 километра по дъното на Атлантическия океан, за да свържат западната част на Обединеното кралство с източната част на Канада и евентуално Ню Йорк със западната част на Франция.
Интерконекторът ще изпраща възобновяема енергия както на изток, така и на запад, като се възползва от изместването на слънцето в небето. „Когато слънцето е в зенита си, вероятно имаме повече енергия в Европа, отколкото можем да консумираме“, каза Саймън Лъдлам, основател и главен изпълнителен директор на Etchea Energy и един от тримата европейци, ръководещи проекта.
„Имаме вятър и също имаме твърде много слънце. Можем да го изпратим до Източното крайбрежие на Съединените щати например. След 5-6 часа е пикът на Източното крайбрежие и мощността може да бъде изпратена към Европа, където вече е вечер“, добавя той. Трансатлантическият интерконектор все още е само предложение, но мрежи от кабели за възобновяема енергия започват да се простират по морското дъно на света. Те бързо се превръщат в част от глобално решение за климата, доставяйки големи количества възобновяема енергия на страни, които изпитват трудности да направят прехода към зелена енергия сами.
Но тези мрежи създават и нови взаимоотношения, които променят геополитическата карта и преместват някои от световните енергийни войни в дълбокия океан. Нуждата от декарбонизация никога не е била по-голяма. Това десетилетие светът трябва да намали потреблението на изкопаеми горива и да намали наполовина своите въглеродни емисии, ако иска да ограничи изменението на климата до нива, при които хората и екосистемите могат да се адаптират и оцелеят, според Междуправителствения панел по изменение на климата.
Подводните кабели могат да се окажат решаващ инструмент за ускоряване на навлизането на възобновяема енергия. Вече има такива кабели между няколко държави в Европа, предимно съседни и съюзнически страни. Не всички носят изключително възобновяема енергия, но повечето нови кабели са изградени за бъдещето на зелената енергия. Обединеното кралство, където пространството за електроцентрали е ограничено на сушата, вече е свързано с Белгия, Норвегия, Нидерландия и Дания под вода. Великобритания също така подписа споразумение за слънчева и вятърна връзка с Мароко, за да се възползва от силната слънчева светлина и ветрове в страната. И такива проекти се появяват по целия свят. Например проект, наречен Sun Cable, ще изпрати слънчева енергия от Австралия до Сингапур, където има много слънце, но много малко пространство за изграждане на паркове със слънчеви панели.
Трансатлантическата връзка е в начален стадий и ще изисква участието на няколко държави и значителни инвестиции. В най-добрия случай може да бъде построен до средата на 2030 г. Хората зад мегапроекта са оптимисти, че той ще намери поддръжници не само за забавяне на изменението на климата, но и за противодействие на Русия и Китай. Триото не бяга от геополитическите импликации. Бизнесмените искат да нарекат проекта си The North Atlantic Transmission One-Link — или NATO-L. Тяхната надежда е, че проектът ще има положителни резултати по отношение на глобалната сигурност: взаимовръзките ще принудят страните да обмислят внимателно кои трябва да бъдат техните съюзници в бързо променящия се геополитически свят и да помислят два пъти, преди да влязат в дипломатически конфликти или, по-лошо, военни конфликти.
Това вече се е случило до известна степен с изкопаемите горива. Газопроводът „Северен поток“ 2 от Русия до Германия беше изоставен през 2022 г., след като Русия нахлу в Украйна и по-късно беше саботиран. Европейските страни също започнаха по-активно да разпределят енергията си помежду си по това време, включително чрез съществуващи подводни мрежи, за да бъдат по-малко зависими от руския газ.
Но дори подводните кабели не са неуязвими. Русия използва океана, за да засили своите атаки в сивата зона – актове на провокация и сплашване, които не съответстват на действителния въоръжен конфликт – насочени към Европа и в по-малка степен към САЩ. Документален филм от обществените радио- и телевизионни оператори на Дания, Финландия, Норвегия и Швеция миналата година съобщи, че Русия е провеждала предполагаеми операции по събиране на разузнавателна информация около захранващи кабели, както и офшорни вятърни паркове и газопроводи в Северно море и Балтийско море.
Журналистите твърдят, че руски кораби, както военни, така и цивилни, се опитват да картографират критична подводна инфраструктура и че най-вероятно имат способността да спрат електричеството в европейските държави. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отхвърли тогава обвиненията и заяви, че европейските страни „предпочитат да обвиняват Русия за всичко, без да имат доказателства“.
„Ефектът от увеличаването на атаките в сивата зона изглежда до голяма степен е стратегия за психологическо сплашване“, смята Джордж Дайсън, анализатор в консултантската компания Control Risks – „предупреждение към Западна Европа, че Русия има капацитета да причини повече вреда, ако иска“.
„Подобни атаки са станали нещо обичайно в Северно море“, казва Дайсън.
„Има атаки срещу оръжейни складове, както и срещу кораби, превозващи оръжейни доставки за Украйна. Но не е нещо стратегическо. Не изглеждат много добре координирани“, добавя той.