Цесекар съм, но честита титла, левскари! Дядо ме научи да не мразя „сините“. Той ме запали като малък по „червените“, но никога не го чух да псува „Левски“…
***
Отгледаха ме баба и дядо. Баба ми Божурка беше върла левскарка. Дядо ми Иван бе заклет цесекар. Майка ми Венета не беше запалена по футбола. Може би, защото не ѝ оставаше време. Бачкаше като луда, та да има какво да ядем. Що се касае до „баща” ми – не ми е споделял от кой отбор е, защото си е запалил джапанките, щом съм чукнал „достолепните” два месеца. Явно много съм плакал и съм се нааквал като бебе. Сигурно не му е понесло. Избрах да бъда цесекар. Защо ли? Ами защото дядо ме водеше по мачове. Баба пък въртеше домакинството. Дядо ме възпита да не мразя „Левски”… Все ми казваше: „Адаш, Левскарите не са ни врагове! „Левски” и „ЦСКА” са като скачени съдове, разбери! Силен „Левски” = силен „ЦСКА”! Какво, за Бога, ще правим без „сините“? Понякога ние ще ги бием, понякога те ще ни бият. Това е просто една игра. Който е по-добър – той ще спечели! По-важното е да проумееш да не избираш приятелите си по това дали са сини или червени! Истинското Приятелство с главно „П” е над „Левски” и „ЦСКА”! А и баба ти е левскарка! Е, малко ни ядосва, щом има дерби, ама няма как!”
***
Стотици пъти Дядо ми Иван ми е разказвал за сините великани – за Бобата Жечев, за Гунди, за Соколето, за Вуцата, за Павел Панов, за Аладжата, за Патрата, за Меци, за десетки други легенди. Стотици пъти адашът ми е разправял и за червените гиганти – за Иван Зафиров-Копата, за Симолията, за Наско Чакмаков, за Пената, за Кучето, за Ямимов, за Никодимов, за Кирил Ракаров, за десетки други легенди. Стотици пъти ми е говорил и за Колоси на други отбори – Динко Дерменджиев, Тумбито, Начко Михайлов, Котков, Жужо, Христо Бонев, десетки други титани. Научи ме дядо ми Иван да уважавам противниците на терена. Научи ме, че това е просто една игра. Научи ме, че Приятелството с главно „П” чини къде-къде повече от една победа или пък загуба.
***
14 поредни титли за „Лудогорец“. В началото бяха симпатични, но после се акумулираха омраза. Нямам нищо против обикновените фенове на „Лудогорец“, но болните амбиции на шефовете на клуба не се спряха пред нищо. Те съсипаха футбола. Братята Домусчиеви никога няма да бъдат победители. Защо ли? Защото никога няма да се докоснат до магията. До магията, наречена История с главно „И”, до магията, предавана от поколения на поколения, до магията Запалянковци с главно „З”, които не отиват мач, за да им подарят кренвирш. Майната ви, „Левски“ ви катурнаха от трона! Вие се подиграхте с играта, наречена футбол. Съсипахте всичко и няма как да проумеете, че не всичко е кинти. Бита карта сте, но не и ЦСКА. Не и „Левски“. Защото „червените“ и сините знаем какво е Любов с главно „Л“. Любов без кренвирши. Любов, предавана от баща на син (или пък от дядо на внук). Вие сте просто един „проект“, а ние сме любов. Било е, сега също е и ще пребъде…
***
Честита ви титла, левскари! Честита титла и на теб, бабо Божурке в небесата!
***
Ваш Иван (Bar & Chef)
(един цесекар, възпитан от дядо си да уважава „Левски“)
Публикуваме текста на с незначителна редакция от социалните мрежи и фейсбук групи на „Левски“ и ЦСКА. Междувременно ръководствата на „Локомотив“ (Пд), „Септември“ и „Славия“ честитиха също шампионската титла на „Левски“!